Любими НФ романи на ShadowDance: Продължението

50-те и назад

Времето от средата на 30-те до средата на 50-те години на миналия век често е наричано Златен век на научната фантастика. Жанрът успява умело да се откъсне от лековатия имидж на предходната пълп епоха и да се обогати значително като тематика и като литературна техника. Социалното напрежение, което характеризира междувоенния период и годините на Втората световна война, води до създаването на едни от най-стряскащите и вечни антиутопии, дело на Алдъс Хъксли и Джордж Оруел. Същевременно в САЩ изгрява звездата на Astounding Science Fiction, списанието на Джон Кемпбъл, което се оказва плодотворно поле за изява на много от най-класическите автори от онова време като Азимов, Артър Кларк, Хайнлайн и Алфред Ван Вогт. Редакцията му налага определени канони, които в известен смисъл реализират контрапункт на дистопичното начало и остават като най-силните черти на златния век: твърда научна фантастика, космическа опера, оптимизъм за постиженията на науката и вяра в човека, акцент върху психологическото и духовното израстване на героите, епичните три закона на роботиката на Айзък Азимов. Докато в началото на периода научната фантастика успява да служи като вдъхновение на младите хора и стимулира науката да се развива, сериозните научни постижения към края на 50-те и началото на 60-те като че ли изчерпват тази тематика за жанра и го тласват в друга посока. Изгрялото на свой ред списание Galaxy на Хорас Голд започва да налага по-широк поглед към другите жанрове и по-разнообразна тематика.

Фермата на животните (Джордж Оруел, 1945)

Killua Когато една 100-странична антиутопия те научи по-добре на политическа история от учебниците и те подготви да управляваш по-адекватно от 90% от политиците в твоята страна, тогава знаеш, че държиш Оруел и неговата политическа ферма в ръце (всъщност брилянтната анимация от 1954 г. първа ме научи на максимата, че всички животни са равни, но някои са по-равни от други)

Светът на Не-А (Алфред Ван Вогт, 1948)

Armydreamer Защото преди жанрът да се влюби в множащите се реалности и лабиринти от конспирации на Филип К. Дик, а останалата литература – да открие постмодернизма, в Канада се появяват романите на Алфред ван Вогт.

1984 (Джордж Оруел, 1949)

Killua „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“ – а който не слага Оруел в класация за научнофантастични романи, трябва да бъде безмилостно следен и заклемеймен от Биг Брадър.

Фондация (Айзък Азимов, 1951)

	Ghibli Романът е тук като първи в една от основните (хехе) поредици в творчеството на Азимов, с която е свързана и цялата поредица за роботите. Едновременно увлекателно и идейно четиво.
	Dr. Horrible Фондацията трябваше да влезе в класацията защото надхвърля неимоверно границите на отделния човек и разказва историята на цяла една цивилизация, при това го прави сложно, умело, компетентно и безкрайно убедително; романът трябваше да присъства не само в първите 15, а направо в първите 5, най-малкото като уважение към Айзък Азимов, който е сред най-обичаните автори на научна фантастика в историята.
	Roamer В една доста добре издържана откъм физика и астрономия Галактическа империя един учен, хората от екипа му и семействата им изживяват едно доста добре издържано откъм психология изгнание, дали за да създадат енциклопедия, в която да запазят галактическото знание, или за да не разпространяват тревожни слухове за това, че уж можели да предвиждат бъдещето…

Градът (Клифърд Саймък, 1952)

	Ghibli Една дума: хуманизъм.
	Morwen Ако преразкажа историята в няколко изречения, тя би звучала безкрайно абсурдно. Но в самата книга има толкова много повече – идеи, емоции и характери, че успява да направи дори тази абсурдна фабула гениална.

Повече от човешки (Теодор Стърджън, 1953)

Trip Знакова творба на един от върховите писатели във фантастиката и извън нея в средата на миналия век, Повече от човешки прекарва човешкото през всичките му измерения и дълбинни слоеве, за да го превърне от текстова плът – написани с жестоко, в няколко смисъла, внимание към жеста, думата, психиката на низшите, стъпканите – в личностен Гещалт, разбира се вечно незавършен, но с ясен оттенък от съвършенството, към което всеки от нас трябва да се стреми като човек.

451 по Фаренхайт (Рей Бредбъри, 1953)

Killua Поредният плашещо познат сценарий, в който хората от бъдещето – иначе казано ние – са презадоволили телата си, а духът пустее, защото днес дори няма нужда да се достигат градусите на горене на хартия или да се забраняват книгите.

Аз съм легенда (Ричард Матисън, 1954)

Yan Ако си мислите, че вампирите блещукат на слънчева светлина, явно не сте чели Аз съм легенда – един от най-добрите и различни пост-апокалиптични романи, в който има и вампири, но те далеч не са най-важното.

Краят на вечността (Айзък Азимов, 1955)

	Moridin Защото е квинтесенциалният научнофантастичен роман от квинтесенциалния научнофантастичен автор – парадокси с пътуване във времето, издържана наука, световни заговори и предотвратяване на апокалипсис, екшън и романтика – няма нещо, което да липсва на тази абсолютна и вечна класика.
	Matrim Пътят към ада е постлан с добри намерения, казват – особено когато имаш машини на времето и си играеш на божество.

Какавидите (Джон Уиндъм, 1955)

	Roamer Страх от новото; страх от старото; агресивност към новото; агресивност към старото; приемане на новото; приемане на старото; единодушие; неединодушие; компромис; война; обич; изтребление; ГМО… не, чакай, това последното беше за Лишеи, пак на Уиндъм.
	Morwen На пръв поглед това е детска книга, поне главните герои са деца. Детска книга, която се развива в един пост-апокалиптичен свят, а героите ѝ са принудени да се борят със стигмата на това да си различен – независимо дали физически или заради способностите, които притежаваш.

Тигър! Тигър! (Алфред Бестър, 1956)

	Random Фантастика на повече от половин век, която продължава да бъде един от най-ярките жанрови фойерверки – троен брак между Александър Дюма и Уилям Блейк, творили в миналото ѝ, и Филип Дик, тепърва прохождащ в настоящето ѝ; поема за отмъщението и за това що е тo човек и звяр, чиито рими са отгласите и ехото на кънтящия из Слънчевата система тътен от въображението на Бестър.
	Roamer Малко стряскаща представа за един от начините, по които телепортацията може да промени световете, в които живеем – и буквално (Земята, Марс, още две-три планети), и не точно.
	Armydreamer Защото Алфред Бестър е написал най-бързата космическа опера, която никой не може да настигне вече повече от шест десетилетия.