Да си го кажа направо – обожавам Tokusatsu! Още от малък това е един от любимите ми филмови жанрове. Какво е Tokusatsu ли? Ами ако сте гледали Power Rangers, вече знаете отговора. Филми и сериали, които използват огромно количество специални визуални и практически ефекти, често в сферата на ужасите и научната фантастика. Под тази широка шапка влизат много различни сюжети: поредици за извънземни (Ultraman), шарени герои (Super Sentai), полицаи-роботи (Kidou Keiji Jiban), нинджи, които карат поршета (Sekai Ninja Sen Jiraiya), а също и Kaiju филмите (тези с чудовища като Годзила, Мотра и тн).

Мнозина считат оригиналния Godzilla от 1954* за начало на Tokusatsu бума в Япония и съответно майсторa на специални ефекти Ейджи Цубурая и режисьорa Иширо Хонда за двама от основоположниците на жанра. Ключови за Toku са практическите ефекти – експлозии, миниатюрни декори и suitimation костюми, управлявани от специализирали се в това умение актьори и кукловоди, каквито виждаме и в тази първа класика. По-късно сериали като Ultraseven и Ultraman успешно адаптират формата и за малкия екран, а Шотаро Ишиномори превзема телевизионния ефир с Kamen Rider (Masked Rider) и Himitsu Sentai GoRanger (Secret Squadron FiveRanger) – първата поредица, която представя цял екип от костюмирани герои и дава началото на популярния и до днес Super Sentai франчайз.

Много от филмите на Toho, създателите на Годзила, достигат Запада под най-различни заглавия и често с немалко промени в съдържанието (в Германия пък решават да споменават името Франкенщайн във всяко възможно заглавие от поредицата за чудовището). Жанрът обаче намира по-широка аудитория едва когато в картинката се намесва Хаим Сабан. Доказал се вече като продуцент на безброй анимационни класики, Сабан използва Годзила формулата – тоест, смесва американски и японски сцени от Super Sentai – и създава скромно, неамбициозно сериалче със заглавието Mighty Morphin’ Power Rangers. Никой не очаква то да пожъне особен успех, но след премиери в прайм-тайма, боеве в магазините за играчки и нестихващ поток от хора в шарени трика, някак си не е толкова изненадващо, че Power Rangers е вече в своя 26-ти сезон. Точно така, това са повече от 800 епизода… и това е само един сериал (без да навлизаме във VR Troopers, Big Bad Beetleborgs, Superhuman Samurai Syber Squad и т.н.)… при това само американската му версия (често е със значително по-различен сюжет от японската).

Това огромно изобилие на епизоди и заглавия е способно да откаже напълно (или поне сериозно да обърка) някой, който иска да се потопи в света на Tokusatsu, но не е сигурен откъде да започне. И понеже отдавна вече съм минал по този път, смятам, че може би ще е най-добре да дам няколко насоки и препоръки. Ще се опитам да се съсредоточа основно над самостоятелни продукции, които няма да обременят никого със сезони от по 50 епизода или времетраене над 2 часа, като същевременно дам представа за това, какво може да предложи жанра.

На първо време е редно да отбележа, че за разлика от повечето си западни адаптации, в Япония тези сериали и филми не се ограничават до детска аудитория и често предлагат повече насилие, кръв, някой друг нецензурен израз и по-сериозни сюжети (макар в крайна сметка основната цел на повечето от тях е да продават играчки). Редно е да знаете и че рядко се среща Tokusatsu, което да блести с особено гениалния си сюжет. Тези филми не се гледат толкова заради историята, колкото заради своите декори, костюми, бойна хореография и ефекти. В статията аз ще се съсредоточа основно над периода от края на 80-те до края на 90-те години – абсолютната златна ера на Tokusatsu, както на изток, така и на запад, в която практическите ефекти са от най-висока класа, а CGI все още почти не се вижда.

И въпреки че в болшинството от Toku продукциите става въпрос за битка срещу мутанти, извънземни и всякакви други грозилища, първо искам да насоча вниманието ви към трилогията Rescue Hero – Tokkei Winspector, Tokkyu Shirei Solbrain и Tokusou Exceedraft – и трите сериала са по-скоро полицейски драми с криминални сюжети, в които героите просто носят готини костюми. За тези от вас с по-малко свободно време мога да препоръчам Lady Battle Cop (1990) – силно вдъхновен от оригиналния Робокоп *, филмът се разказва за спортистка, която е тежко ранена по време на терористична атака и оцелява единствено благодарение на специална броня и превръща отмъщението в своя мисия. Нито сюжетът, нито количеството кръв са на нивото на Робокоп, но си струва да се види, най-малко заради костюмите.

Като стана въпрос за костюмите, те са дело на Кейта Амемия – един от големите майстори на жанра, гениален дизайнер, работил по много от чудовищата в жанрови класики като Choujinki Metalder, Kamen Rider Black, GARO и много други. На феновете на видео-игрите той може да е познат и с работата си в заглавия като поредицата Onimusha. Амемия обаче е и талантлив режисьор. Първият ми сблъсък с филмите му беше любимата и до днес дуалогия Zeiram от 90-те, която разказва историята на ловеца на глави Ириа, пристигнала на Земята, за да спре опасно биологично оръжие. Ириа по нищо не отстъпва на кино-героините, дошли преди и след нея, а злодеят е със силует, излязъл от спагети уестърн. И двата филма не са за изпускане, а ако имате време, вместете и шестте епизода на анимето.

Ако си падате повече по мечове се насочете към малко по-стария Mirai Ninja (1988 г., разпространяван на запад като Cyber Ninja) – страхотен научно-фантастичен екшън с феодални елементи, отново режисиран от Амемия. Филмът си върви ръка за ръка с едноименната видео-игра на Namco, а уникалната му атмосфера му добавя допълнително чар.

Това ни довежда и до Mechanical Violator Hakaider от 1995 г. Главно действащо лице във филма е злодеят от поредицата Android Kikaider на Шотаро Ишиномори, представен тук като анти-герой. Дизайнът му, разбираемо, не е идентичен с оригинала от 1972 г., но е все още напълно разпознаваем. Hakaider се събужда след дълъг престой в таен затвор, без спомени за това кой е и каква е целта му, подтикван от жажда за унищожение. След бягството си, той попада в Jesus Town* – пост-апокалиптичен град, в който хората са контролирани от привидно набожния Gurjev и йеговия генерал, андроида Mikhail. Hakaider се сблъсква с група бунтовници, борещи се срещу управлението на Gurjev, сред които и красивата и тайнствена Kaoru. Заедно, те ще се изправят срещу Gurjev и Mikhail, за да избавят Jesus Town от така наречената им „справедливост“. Филмът пожънва достатъчен успех, за да бъде пуснат и на запад, както и да се сдобие с удължена режисьорска версия, която добавя над 20 минути към лентата. Излиза и продължение под формата на игра за Sega Saturn, действието в която се развива 10 години по-късно.

Не можем да приключим с Амемия, без да споменем двата му Kamen Rider филма – Kamen Rider ZO (1993) и Kamen Rider J (1994) – разкошни 45-минутни приключения, напълно самостоятелни от сериалите в популярния франчайз, с впечатляващи екшън сцени и запомняща се музика. Типични за филмите на режисьора са stop-motion сцените, използваща макети и технологията „кадър по кадър“. Те присъстват във всичките му филми и всеки път са впечатляващи, особено предвид ограничения бюджет.

Споменавам бързо и Shin Kamen Rider: Prologue (1992). Макар да не е толкова добър, колкото гореспоменатите две заглавия, този филм набляга малко повече на ужас, отколкото на супергеройски подвизи, и също не очаква от зрителите да са запознати до каквато и да било степен с Маскирания мотоциклетист.

Ако все пак предпочитате гигантските чудовища, но ви стряска огромният брой филми за Годзила, се насочете към трилогията Гамера от 90-те – Gamera: Guardian of the Universe (1995), Gamera 2: Attack of Legion (1996) и Gamera 3: The Revenge of Iris (1999). От по-дружелюбен приятел на децата, гигантската костенурка с ракетни двигатели (да, наистина) се превръща в заплашителен природозащитник, който се бори с праисторически и извънземни заплахи, като същевременно опустошава цели градове.

И накрая, но съвсем не на последно място, кратък отскок на запад за The Guyver и продължението му Guyver: Dark Hero. Режисирани от майстора на специалните ефекти Стив Уанг (работил по Хищникът, Батман се завръща и много други) и базирани на мангата на Йошики Такая, филмите впечатляват изключително много със своите костюми и мрачна атмосфера. В поредицата главният герой Шон Баркър случайно се свързва с извънземното изобретение Гайвър – устройство, което го дарява с непробиваема броня и невероятна сила, но също така и с неконтролируема жажда да убива. За щастие, той успява да насочи тази жажда за кръв срещу злата корпорация Кронос и нейните Зоаноиди. Втората част е видимо по-нискобюджетна, но пък сюжетът ѝ е доста по-интригуващ, а хореографията на екшън сцените а на значително по-високо ниво и са сред най-добрите в жанра. Ако си падате по насилие, кръвта също е много, много повече.

Това е действително малка част от голямото изобилие Tokusatsu филми и сериали, които продължават да излизат и до днес. Всеки един от тях би ви дал чудесна представа за това какво представлява жанра, но пък същевременно може да предложи нещо различно. Надявам се подобна селекция да е добра входна точка за всеки, който се заинтересува да опита този лудешки жанр. А пък ако вземете, че се запалите – в днешно време намирането на официални и неофициални издания със субтитри е по-лесно от всякога. Насърчавам ви да опитате!