Киносезон пролет/лято 2016

Зрителна измама 2

Това е продължение на онзи филм за борещите се за справедливост фокусници от 2013 г., който вероятно повечето от вас са харесали от малко до умерено много, но след това тотално са изтрили конкретните детайли от съзнанието си. Поне това се случи с мен – единственият ми спомен е, че до средата доста ми допадна с динамиката, свежестта и триковете, но към края си позагуби от магията и влезе в чекмеджето „окейни филми“. Е, продължението успя да надмине предшественика си и случващото на екрана се изтриваше от съзнанието ми в момента на гледане. Иначе казано, от онзи тип втори части, за които е по-добре никога да не бяха виждали бял свят.

В Зрителна измама 2 Четиримата конници – фокусниците, влезли в ролята на модерен Робин Худ, са заменили един член от екипа си и на илюзионистката сцена излиза Лула (Лиза Каплан). Този път те се изправят срещу нов злодей – Уолтър Треслър (Даниел Радклиф), синът на познатия ни от първата част зъл магнат Артър Треслър (Майкъл Кейн). Към редиците на злото се присъединява и лелеещият отмъщение фокусник Тадеус Брадли (Морган Фрийман), когото конниците натопиха в края на първия филм. Пъкленият план на приятно предадения от Радклиф леко луд Уолтър е да се сдобие с всемогъщ чип, осигуряващ достъп до личната информация на всеки един землянин. Разбира се, целта на четиримата конници и техния лидер Дилан (Марк Ръфало) е да го спрат. Оказали се неочаквано в Китай, те трябва да се справят не само с няколкото злодеи, но и с полицията, която е по петите им, както и с търканията в собствените редици. И може би най-накрая пък ще успеят да разберат какво точно представлява техният мистериозен работодател – секретната магьосническа организация Окото?

Въпреки звездния каст филмът не работи по няколко причини, но най-основната (като изключим слабия сюжет и ненужно дългото времетраене) е колко видими и очеизбождащи са триковете. Липсва напрежението и изненадата, трескавото „какво ли се случва, може би наистина е магия?“ от началото на предния филм. За пример давам една от най-слабите сцени, в която открадват чипа от тайна лаборатория. В нея четиримата ненужно си го подхвърлят един на друг и камерата упорито ни показва как всеки (доста тромаво) върти чипа между пръстите си. Все едно някое хлапе току-що се е понаучило на елементарен трик с карти и прави шоу пред родата, която учтиво пляска и се прави, че не забелязва пропуските. Интересна е идеята да се покаже подобна сцена от гледна точка на изпълнителя на трика, но неслучайно повечето подобни филми избират да направят това чак след като зрителят е бил заблуден. Но дори когато създателите на Зрителна измама 2 следват стандартния подход, тайната зад магията е толкова разочароваща с неоригиналността си, че чак насълзява (например Голямото Магическо Шоу от финала). Да не говорим за множеството едносекундни хипнози – мързеливият фантастичен отговор зад почти всеки трик.

С три думи, търсете магията другаде.

Любопитно: Общата сума на Оскар статуетките и номинациите за отделните членове на каста е 20 (17 номинации и 3 Оскара).