Киносезон пролет/лято 2016

Angry birds: Филмът

Обичам анимациите и гледам съвестно повечето. Но тази почти бях отписала – не само защото не съм фен на игрите, но и заради глупавия трейлър и съмнителнатата идея да се прави филм по мобилно приложение като последен опит за измъкване от блатото на забравата. И най-вече заради ОНАЗИ реклама, която въртяха по кината – който е пропуснал, нека ѝ се наслади няколко пъти един след друг и ще ме разбере. Още на третото повторение човек изпада в гневен пристъп като пилето на екрана и спешно има нужда от терапия.

Сюжетът също не предполага особено високи очаквания. Ред е червено избухливо пиле, отхвърлен от съостровитяните си и принудително записан на програма за справяне с гнева. Междувременно на острова пристигат зелени прасета. Е, ние още от Оруел знаем, че Прасе=Зло, миналата седмица и Warcraft: Началото ни припомни, че Зелено=Зло, следователно Зелено прасе=Голямото Зло! Но пилетата не разполагат с тази важна информация и са запленени от новодошлите. А те се оказват същински шоумени и предлагат много невиждани дотогава джаджи и забавления. Единствен Ред се усъмнява, че нещо не е наред, и се оказва прав. Целта на прасетата са птичите яйца, които в крайна сметка успяват да откраднат. И така, ядосаните птици, начело с Ред вече в ролята на лидер и герой, атакуват острова на прасетата, за да си върнат отнетото.

Въпреки негативните си очаквания, или по-скоро благодарение на тях, бях приятно изненадана – изходният материал е доста рехав и не предоставя много поле за изява, но създателите на филма някак са успели да направят съвсем прилична анимация, която да става и за възрастни. Най-приятни ми се сториха първият половин час и финалът с голямата битка на острова на прасетата. Един другар ми сподели, че при атаката различните птици използвали буквално скиловете си от играта, което за феновете сигурно увеличава удоволствието от гледането.

Има сносни шеги (и още повече глупави, но добре се връзват с цялостната концепция), много игри на думи – къде успешно, къде не (bird control, bird watching, eggcellent…). Не липсва и просташкият хумор, на места е буквално кенефен. Помислено е и за порасналите зрители – плакат на Кевин Бейкън в ролята на Хамлет виси в прасешкия кабинет, две прасенца, затворени в тясна стая, са облечени като близначките от Сиянието, има свежи препратки към забавни екшън сцени, като тази на Куиксилвър в Х-мен. В кораба на прасетата пък на заден фон се вижда книга, озаглавена „50 нюанса зелено“ и прочие. Все пак във филма, с известни уговорки, можем да открием и разни по-сериозни теми и послания, като например отчуждението и отхвърлянето на различните в обществото, колко лесно се манипулират масите, как гневът, ако е насочен правилно, може да е много полезен, негативните страни на напредъка, доколко е вярна максимата „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог(ът Орел)“ и т.н. Под прицел бяха и някои често обсъждани напоследък въпроси, като глутена и естественото раждане вкъщи.

Като цяло учудващо приличен филм, от който човек може и да остане доволен, ако подходи с правилната нагласа и си затваря очите тук-там. Освен това има и приятен бонус – Питър Динклидж в ролята на Орела!

Любопитно: Повече пари са отишли за маркетинг кампанията, отколкото за направата на самия филм.