Литроспекция 2019 Какво ни донесе миналата година и какво ни чака в следващата?
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Между пустинята и живота на Николай Райнов. Логичното продължение на Богомилски легенди и книгата, заради която е бил отлъчен от Църквата. На практика Новия завет, само че претворен от ницшеанска перспектива. Все пак Райнов често е изразявал афинитет към немския философ и е един от най-ранните преводачи и илюстратори на Тъй рече Заратустра. Написана интересно, експериментално, като сценарий за пиеса (твърде амбициозен) – с кратко описание на сцена и разгръщането ѝ в пространни речи и диалози. Познанието на оригиналното свето писание е предимство при четенето ѝ, не само заради още по-ясното отсяване на разликите. Имената на героите са изменени (но не до неузнаваемост) в услуга на една чужда традиция. Навярно могат да се потърсят паралели с Майстора и Маргарита на Булгаков, както и с всеки друг апокрифен текст, но тук не е мястото за тези упражнения. Книгата е страхотно поетична! Лишена от всичките „фантастични“ моменти на оригинала, вкарани, за да привлекат вниманието и на слабите, и на силните умове в древността (и по ред други причини): няма непорочно зачатие, няма лекуване на сакати, умножение на улова, превръщане на вода във вино, ходене по вода и т.н. Изобщо, чудеса няма. В известен смисъл няма и Бог.
- Кои книги прочетохте?
Отвъд задължителната академична литература, отминалата година бе отчайващо слаба по отношение количеството погълнати страници художествена такава. И все пак, ето един скромен списък, който в някаква степен се състои от книги, включени в личния ми проект да изчета класиките във фантастичните жанрове (с любезното съдействие на Goodreads):
Гореспоменатата Между пустинята и живота на Николай Райнов.
Еретиците на Дюн и Домът на ордена на Франк Хърбърт. Дълго отлагана във времето книга. Направи ми впечатление доста потискащата атмосфера, през по-голямата част на двете истории. Мислех си, че Бог-император на Дюн е „тъмна“, но явно винаги може да се отиде отвъд. Домът на ордена пък, с мащабното сражение в края си, ми напомни защо първите игри по поредицата са стратегии – просто всичко, което им е трябвало, е събрано там. Извън това можем да седнем и да си говорим дълго за тях на по бира, но предполагам, че на никой паметта му не е съвсем прясна. Не смятам да продължавам с поредицата на сина му.
Чезнещата кула на Муркок. Препрочетена. Защото приключенията на Елрик са вечни.
Кървави Песни на Димитър Цолов. Защото заяви родство с любимите ми приключенски фентъзи романи.
Тристан и Изолда, защото любовта има нужда от образци.
Приказки от Землемория: Другият Вятър, защото Ле Гуин. Особено ярко впечатление ми направи онзи шизоиден магьосник в Откривателят, който се хранеше с живак, разхождаше се наоколо със смълчаваща аура и караше падналите под контрола му да довършват мислите му. Като цяло всичките разкази бяха трогателни. А и е хубаво, когато една поредица свършва. Особено с този нестандартен, съноподобен, горчиво-сладък, тих и красив като среднощен прилив край.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Всичко! Ще рече – всичко от библиотеката ми. В момента това е библиотека на срама, там има много книги, но повечето са непрочетени и се множат (против волята ми, кълна се!).
- Какви са стремежите ви за новата година?
Да оставя празен отговор на 3.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
На литературната сцена – нищо конкретно. Дисциплинирам любовта си към изненади.
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Последните няколко години се опитвам да дълбая на различни места за интересни заглавия отвъд комфорта на жанровите кръгове, в които съм закърмен от ранна възраст. Тази година ми направи особено впечатление броят нежанрови заглавия, боравещи смело с концепции, които биха били напълно у дома си на лавицата с фентъзи и фантастика.
Няколко примера, които ми седят в Goodreads: Salt Slow на Джулия Армфийлд (сборник с кратки разкази, в които мъже се превръщат в камък, а жени – в чудовища), Memory Police на Йоко Огава (роман за жителите на един остров, на които им е забранено от полицията на паметта да си спомнят набор от конкретни предмети), Paul Takes the Form of a Mortal Girl на Андреа Лоулър (главен герой, който може да сменя пола си на воля).
- Кои книги прочетохте?
За мен събитието на годината беше Amatka от Карин Тидбек – шведска писателка от висок калибър. Amatka е първият роман на Тидбек; кратък и забележителен. Написан с око за детайл и умение, което отдавна ми липсва в жанровите среди. За мен Amatka се нарежда до големите светила в научната фантастика, и ако жадувате за странен mindfuck разказ за мистериозни колонии, то Amatka ви чака. Само се качете на влака.
За жалост миналата година бе и годината ми с най-малко прочетени книги, от които голям брой не бяха романи, така че списъкът ми е доста слабичък. Много препоръчвам The Devourers на Индра Дас (никога няма да срещнете толкова интересна интерпретация на върколаци), The Day of the Oprichnik на Владимир Сорокин (сатира за киберпънк Русия на стероиди, enough said), Вроден порок на Томас Пинчън (ако някога сте искали да бъдете на наркотици, но не ви стиска) и Никога не ме оставяй на Казуо Ишигуро (много човешки поглед към идеята за клонингите).
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Ако се вгледам дълбоко в душата си, то отговорът ще е… всичко. Като бавночетящ, от този въпрос ми се вдигна кръвното и разтуптява сърцето. Защо трябваше да ме тригърнете така?
- Какви са стремежите ви за новата година?
Причината миналата година да не успея да прочета много заглавия е, че се опитвам да смеля The Weird Compendium, редактиран от Ан и Джеф Вандермиър. Това е масивен том от над 1100 страници (от тези, на които всяка страница има по две колони текст с дребен шрифт). Аз го наричам Сто години страннота, не само защото буквално разглежда сто години от тази традиция, но и защото явно толкова ще ми отнеме да го прочета.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Да не чета The Weird Compendium наистина сто години. Отдавна съм се отказал да следя за предстоящи заглавия, при положение че просто не успявам да смогна с всичките книги, които искам да прочета.
