Вълк / Theeb

Йордания

theeb-posterОт петте номинации в категорията за най-добър чуждоезичен филм, Вълк е единственият, който не мога да препоръчам безусловно. Филмът започва с няколко сцени от спокойното ежедневие на малка бедуинска общност, докато една вечер при тях пристигат англичанин във военна униформа (ситуираща Вълк около времето на Първата световна война) и неговият спътник, които имат нужда от водач до следващия кладенец в пустинята. Със задачата е натоварен младият син на покойния предводител на племето. Тримата се оправят на пътуване с камили, но скоро биват настигнати от десетинагодишния едноименен герой – Дийб (чието име, както разбираме по-късно, означава „вълк“), по-малкият син на покойния племенен предводител, който е предпочел скришом да тръгне след брат си пред това да остане назад с другите членове на племето. За възрастните е по-лесно да вземат детето с тях, отколкото да го върнат в лагера, така че четиримата продължават към кладенеца, където в една неповторимо режисирана сцена филмът изведнъж сменя предавката и дотук бавното и спокойно действие започва да се развива мълниеносно. В резултат на последвалите събития Дийб се оказва сам в много опасна ситуация, от която трябва някак си да се измъкне. И макар че скоро действието отново се забавя, опасностите пред момчето не свършват.

Двамата главни актьори и в този филм, както и в Прегръдката на змията, не са професионални актьори, а жители на село в района, в който е сниман филмът. Непринудените им изпълнения придават допълнителна автентичност на лентата, и това е само един от аспектите, по които си личи ангажираността на режисьора, Нажи Абу Нуоар, с това Вълк да бъде и да изглежда истински. Снимано е на място, в пустинята, и смайващите панорамни кадри са си стрували усилието.

theebНуоар описва филма си като „бедуински уестърн“. Паралелът с Лорънс Арабски е осезаем и умишлен, доколкото екипът се е постарал някои сцени да бъдат заснети на същите места, на които са снимани и части от британската епическа драма. Вълк обаче е филм с много, много по-малък мащаб – разгледани са едва няколко дни в живота на едно малко момче, на което му се налага да порасне много бързо. Действието се разгръща на тласъци – между сцените на бързоразвиващи се събития има много дълги тихи кадри в пустинята, в които не се случват много неща. Самотната атмосфера със сигурност има своите ценители, но Вълк не се справя особено добре с това да задържа вниманието на зрителите, чиито съзнания имат поне малка склонност към блуждаене. Прекарах голяма част от първата половина на лентата в разсъждения в духа на кога ли точно се развива действието, щом героите носят такива оръжия; какво ли се е случвало в тази част на света по това време; за какво се борят различните фракции и какво се опитват да постигнат англичаните там; дали това е било в материала, който е трябвало да науча в училище, но то пък малко ли са нещата, които трябва да научиш баш за световните войни, пък и на мен в основното училище – а като се замисля и след него – все не ми се падаха особено мотивирани преподаватели по история, но то как и да бъдат мотивирани, с тези условия; дали зрителите във Финландия с тяхната образователна система веднага ще се сетят кой за какво се бори тук; ех, много им отиват на мъжете такива дълги свободни дрехи, защо световната мода не е възприела това от бедуините; дали това около очите на този герой е грим, или тамошното население има естествено затъмняване под долните мигли; и така нататък, и така нататък.

Режисурата на Вълк е заслужено възхвалявана по много параграфи. От мен получава благодарност, че екшън сцените са разпръснати из 100-те му минути по такъв начин, че ме връщаха в действието точно когато тръгвах съвсем да се унасям.

В заключение

Всяка година из целия свят излизат повече стойностни филми, отколкото някой кино любител би могъл да изгледа. Продукцията в англоезичните страни в никакъв случай не е еднообразна – и не би могла да бъде, предвид огромното количество независими творци и големи режисьорски имена, чиито филми използват английски. Но досегът с впечатляващо кино, произлизащо от някоя друга страна, обикновено дава усещане за внезапно разширен кръгозор, сякаш досега си се съсредоточавал върху едно венчелистче, а сега забелязваш, че наоколо е пълно с най-различни цветя. Неанглоезичните филми не са автоматично по-оригинални и запленителни, но при липсата на многомилионна маркетингова машина известност придобиват само тези от тях, които вече са минали през критическия филтър на някой фестивал или жури. Популяризаторският вектор на Американската филмова академия е не по-лош от всеки друг: от излезлите през 2015 г. филми съм изгледала само два неанглоезични, които са ме впечатлили повече от настоящата селекция (китайския Кайли Блус и турския Лудост).

Война, Синът на Саул, Прегръдката на змията, Мустанг и Вълк са все филми, които носят това усещане за нещо наистина различно и обогатяващо. Струва ми се неподходящо толкова натоварващи произведения да се гледат всеки ден, но непременно бих ги препоръчала за моментите, в които имате потребност от изкуство, което да предизвиква емоциите и разсъдъка ви.

1 2 3 4 5