Номинациите за Оскар за чуждоезични филми (2016)

Мустанг / Mustang

Франция

Настройката преди гледането е също толкова важна и за Мустанг, който е един много личен и донякъде скромен филм. Героите му са пет сестри, загубили родителите си, които живеят при консервативните си баба и дядо в малко турско село. Един ден след училище те остават да играят край морето със съучениците си момчета, като една от игрите включва сестрите да се покачат върху раменете на момчетата, нагазили до кръста във водата, и да се опитват да се събарят една друга. Разказ за случката достига до баба им, която намира поведението на внучките си за срамно и недопустимо. Дядо им е дори по-възмутен. За сестрите следват бой, затваряне в къщата, забрана за ходене на училище и активна подготовка за женитби, които бабата и дядото се опитват да организират възможно най-скоростно. Филмът проследява как се променя животът на момичетата през следващите месеци, как се развиват отношенията им и каква форма приема съпротивата им.

Мустанг е много ценен в портрета, който изгражда на сестринството. Всяка от героините има своя ясно личаща си индивидуалност, макар че и петте много си приличат на външен вид и нямат много голяма разлика в годините. Взаимоотношенията им изобщо не са идеализирани, а напротив, показани са и караниците, както и моментите на апатия. Вероятно почти всяка зрителка, която има поне една сестра, ще припознае нещо от своето детство в случващото се на екрана, например кавгите за присвоени дрехи и задигнати четки за коса, или безпроблемността на споделената голота, или прокрадващата се завист към връзките с момчета, или автоматичното прибягване до скубане при зародил се конфликт. Същевременно обаче сестрите изпитват дълбока обич една към друга, която си проличава кристално ясно в моментите, в които е наистина важно те да бъдат сплотени. В този филм това се налага все по-често, след като мерките за контрол върху персонажите стават все по-страшни и жестоки.

Основната носеща греда на Мустанг е великолепното изпълнение на съвсем младата Гюнеш Сенсой, чиято героиня Лале е разказвача на историята. Лале успява да бъде интересна и емоционална, както и да буди огромно количество емпатия у порасналия зрител, без да престава да бъде истински детски персонаж. Към края си филмът малко или повече зарязва подхода си на реализъм и се превръща в нещо, което създава силно усещане за измисленост, без да има каквито и да било магически елементи. Този завой в сюжета малко разваля цялостното впечатление (поне за мен), но до този момент героините са изстрадали толкова много, че няма как да не им стискаш палци да успеят в борбата си, дори и това да стане с помощта на нереалистично развитие на действието.

Историята на създаването на Мустанг е, че Дениз Гамзе Ергювен, която е режисьор и сценарист на филма, се запознава със съсценариста си, Алис Винокур, по време на работилница за начинаещи кинотворци в рамките на фестивала в Кан. След като Ергювен не успява да осигури финансиране за филма си относно бунтовете в Лос Анджелис, Винокур я съветва да започне със сценарий, който да е по-личен. Двете започват да работят върху Мустанг, като началото му е вдъхновено от реални събития в живота на Ергювен. Резултатът е един наистина съкровен и емоционален филм, който някак си успява да покаже моменти на детско любопитство и радост въпреки обстоятелствата, които ограничават и разделят героините. Надявам се Ергювен да има повече успех с осигуряването на финансиране за следващия си проект.