Перспективи пред фендъма: позиция на Джовани Чемишанов
Перспективи пред фендъма е поредица от публикации, чиято цел е да запознае публиката ни с позициите на различни представители на фантастичните общности у нас. Тези позиции касаят проблемите на фендъма и всякакви идеи за неговото развитие. Надяваме се по този начин да предизвикаме публичен дебат, който да продължи на живо на специална среща, организирана в рамките на фестивала Дни на фантастичното (29 и 30 октомври, литературен клуб „Перото“, София). Мненията, изказани в позициите, се препечатват във вида, в който са били получени от списание ShadowDance; не е задължително те да се споделят от изданието. Всички конструктивни коментари под текста са добре дошли. За да изпратите собствено мнение с ясно заявени наблюдения и предложения и за да заявите участие в гореспоменатия дебат, пишете на организаторите на срещата на info@fandombg.org.
Позиция на Джовани Чемишанов (Гост)
За инициативите, накратко
На 29-и октомври ще се проведе една среща на българския фендъм, като целта е да се обсъдят начините за сътрудничество и всеобща представителност между фантастичните общности. Силно се надявам, че от тази дискусия ще произлязат много нови идеи и проекти, но е факт, че тя се свиква най-вече заради Националните фантастични награди и споровете около досегашните им издания. Като наблюдател от близо на НФН и дългогодишен участник в организацията на конкурса на името на Агоп Мелконян, бих искал да споделя както част от опита си, така и възраженията си към някои от принципните и организационни решения в НФН, които възприемам за грешни. Надявам се и че този текст ще бъде от полза на други бъдещи проекти, които търсят начин за реализация.
- Един човек има идея. Идеята може да идва и от няколко човека, но това не е важно. Важното е, че идеята не е даже само началото, а това, което идва преди него. Идеята може да е брилянтна, да е вдъхновяваща или пък да оставя хората в благоговейно мълчание, но преди да се реализира, има много работа, която да се свърши.
- Инициаторът на идеята я съобщава на всеослушание и събира необходимата за осъществяването ѝ подкрепа. Хората, които ще се отзоват и ще се подпишат да помагат, са гръбнакът на проекта и те ще са в основата на всяко бъдещо развитие. Тези хора са важни, защото времето, усилията и нервите, които ще вложат, ги отличават от всички останали странични наблюдатели.
- Ангажираните в проекта изчистват своята визия за начина си на работа и въз основа на нея определят как ще взаимодействат помежду си и с всички останали. С някои условия¹ вътрешните правила са си изцяло тяхна работа и не всяка подробност трябва да става публична. Официалните правила, щом включват и външни хора, трябва да бъдат поставени на обществено обсъждане. Всеки който има интерес, потенциално има интерес или потенциално би могъл да има интерес, трябва да има и възможността да защити този интерес. Регламентираната възможност за обратна връзка е ключова за изграждане на доверие в проекта и за съобразяването му с хората, до които се опитва да достигне и от които зависи.
- След изслушването на всички мнения, екипът на проекта решава дали и как да се съобрази с тях.² Тъй като те са хората, които ще изнесат тежестта на изпълнението върху гърбовете си, те са най-добре запознати с това какво е разумно и възможно и какво не е.
- Крайният продукт трябва да са прости, прозрачни и последователни правила. Простотата е признак за съвършенство и най-добрият гарант за гладко протичане на проекта. С нарастване на обема правила, уточнения и изключения експоненциално намалява способността на екипа и публиката да проследяват какво се случва. Прозрачността значи, че всяко правило има своя ясна вътрешна логика и може да се разбере защо то съществува и как би трябвало да бъде следвано. Последователността означава, че наборът от всички правила е сбор от мерки, чието следване еднозначно води до постигане целите на проекта.
- Следва изпълнение на самия проект и оценка на резултатите от него. Освен обективните цели, поставени в самото начало, важни крайни продукти са позитивното изживяване на всички, които са се докоснали до инициативата, както и всеки един от тях да чувства, че се е обогатил от участието си. Добър показател в тази насока е ако се наблюдава желание за повтаряне на изживяването.³
- Ако инициативата породи желание за повторно издание или за по-дългосрочно развитие, желаещите могат да се върнат на стъпка 1.
Разбира се, това не е свято заклинание, което да се следва на всяка цена. В зависимост от естеството на проекта и на средата, в която ще се изпълнява, отделни стъпки могат да бъдат пропускани или изпълнявани успоредно. Това са най-вече препоръки за основните моменти от развитието на проекта, които трябва да се имат предвид. Много по-важни са принципите за изграждане на доверие, съответствие между власт и отговорност и създаване на добавена стойност, които стоят зад този процес.
Какво точно се обърка с НФН тогава? Мисля, че всичко започна с мейлинг листа.
Началното обсъждане на наградите стартира с покана към голям брой хора, които бяха добавени в мейлинг лист. Макар подборът да беше максимално отворен, това все пак беше закрит лист и неформално се постави черта между тези, които имат интерес от проекта, и онези, които имаха по-малък такъв, като на по-късен етап това причини сериозно недоволство сред много фенове. Също така не цялата информация беше публична и събрана на едно място, така че разговорът се размножи по сайтове, форуми, списъци и социални мрежи, ефективно превръщайки се в хаос.
Разделението на значими и незначими фенове се отрази и в правилата на гласуването, като се създаде изискване за доказана свързаност с фантастичния жанр. Подобната на летищна проверка определено не носеше послание за отвореност и свобода, а имиджовите вреди от нея далеч надвишиха ползата ѝ за наградите. Отхвърлянето на всички доводи, че автентичността на вота може да се гарантира по много по-ненатрапчиви начини, фактически циментира усещането у страничния наблюдател, че според организаторите „Не НФН трябва да привлекат възможно най-много хора да участват с гласовете си в проекта, а наградите са толкова ценни, та трябва да бъдат охранявани на всяка цена от евентуалното посегателство“. В крайна сметка това решение продължи да съществува, въпреки че бе в пряк разрез с основите на уеб дизайна и потребителското удобство.
Друга грешка беше започването на общественото обсъждане преди да е ясно кои ще са хората, които ще работят по ежедневното реализиране на проекта. В началото имаше една доста неясна визия и за всеки етап след нея се провеждаше отделно всеобщо гласуване. Резултатът беше, че екипът зад наградите от самото начало нямаше контрол над всички аспекти от работата, за които беше отговорен, и при най-доброто си желание да бъдат коректни, тези хора трябваше да следват решения при размита отговорност на решаващите.
Отделен проблем беше, че пощенските списъци не са подходящи за всеки вид общуване. Заредиха се десетки имейли на ден, чието обемно съдържание и отклонявания от темата превърнаха проследяването на дискусията в неприятно задължение, от което скоро се отказах. Убеден съм, че аз не бях единствен с подобна реакция – заливането с ненужно съдържание, често и трудно за осмисляне, отказа доста от хората да допринесат с мнения и идеи.
Най-накрая трябва да спомена и самото поведение на хората. Макар в началото да ставаше дума за неизпипана организация и погрешна политика за връзки с обществеността, веднага щом се появиха първите неразбирателства, нивото на коментарите спадна драстично. Стигна се до изливане на порои от агресия и злоба, имаше обиди гръмко заявени и оглушително премълчани, както и заплахи за физическа саморазправа, като и от двете страни на барикадата имаше хора, които не успяха да запазят достойнство. Подобно държание е незряло, безотговорно, разрушително и по никакъв начин не подпомагаше целта за позитивно отношение към наградите. Още по-лошо беше, че покрай караниците така и не се отдаде заслуженото на хората, които се мъчеха да движат нещата доколкото могат, както и на тези, които се придържаха към конструктивната критика.
В заключение ще кажа, че фантастични награди са проект, който беше заченат с най-добри намерения, но чието изпълнение се обърка в ранна фаза. Формалните цели за раздаване на отличия бяха постигнати, но не и неформалните, заради които отличията имат стойност. Надявам се, че НФН ще продължат да се провеждат, но вече по начин, който по-скоро обединява фендъма вместо да го разделя. Даже и това да не се случи, то поне трябва да останат поуките от цялата история и същите грешки не трябва да бъдат повтаряни.
¹ Естеството на правила е важно, за да се уверят останалите участници, че екипът на проекта не замисля да злоупотреби с позицията си за лични цели. Най-добрите начини за подобни гаранции са, ако:
Естеството на проекта е такова, че екипът няма начин или интерес да злоупотреби.
Екипът е и членовете му нямат общ интерес, заради който да злоупотребят.
В екипа има независими членове с добро име, които не само помагат, но и осъществяват обществен надзор.
² Тук има уловка, че ако екипът не се съобрази в достатъчна степен с общественото обсъждане, хората ще изгубят интерес към проекта и ще престанат да го подкрепят.
³ След като написах този параграф, осъзнах, че трите принципа могат да се обобщят с по една дума до: „Благоприличие, правда и полза“, което ми даде изцяло нов поглед към творчеството на Ан Леки.
Доста адекватен и изчерпателен анализ според мен.
Благодарности на Джовани! И според мен това е най-смисления и най-полезния коментар до сега.
* * *
„Разделението на значими и незначими фенове…“
С това не съм съгласен. Разделението не е по значимост, а е изискване за „ценз“, неявното и необявено. С други думи, хората трябва да имат представа за какво гласуват. Именно по тази причина не харесвам да се дава възможност на „лелите“, които през целия си живот от жанра са прочели само няколко реда от книжката на племенника си, да могат избират примерно най-добър илюстратор или „grand master“ на българската фантастика.
Забележете, че същият необявен механизъм работи и при наградите Небюла и Хюго. При първата филтърът е членство в професионална писателска организация, което пък изисква определен брой публикации в пазари с долна граница на заплащането на дума (май е 6 цента на дума, в момента). При втората награда филтърът е, че само хора с траен интерес към жанра отиват до другия край на Щатите (които са голяма страна) или дори на света (защото Уърлдконовете понякога се провеждат на друг континент); а трайният интерес означава познаване на жанра. И двата филтъра не са идеални – има примери за фиктивни издателства, които фиктивно плащат професионални хонорари и те правят формално „писател“; а ако Уърлдкона се случи да е в твоя град, може да се разминеш само с такса за участи, която по западните стандарти е дреболия.
Философски въпрос – който си заслужава да бъде обсъден на срещата – е дали искаме да има филтър или да пуснем „лелите“. Ако приведох моите доводи, ако някой е против, нека да приведе неговите/нейнните.
Доколкото съм запознат с възраженията – правя тази уговорка, защото лесно може да съм пропуснал нещо по многобройните форуми – главното недоволство идва от тези, които ходят на конове; те се почустваха пренебрегнати, че ходенето не се зачиташе. Което според мен е поправимо – тук:
http://trubadurs.com/2016/10/10/valentin-popov-votan-statement-fendombg-20161010/
предложих едно решение: да може участниците на коновете (преимерно между Март и Септември всяка година; това е за да има време за номиниране и за обработка на резултатите) да гласуват на самия кон. Това не е идеално решение, защото няма как да се правят балотажи при равен брой гласове, но може да се измисли нещо.
* * *
За мен най-ценният извод от коментара на Джовани е, че наградите трябва да се правят с повече лично участие, а не през електронна поща или форуми. Това не е съвсем интуитивно и има риск да намали (например аз моментално отпадам, просто защото съм на другия край на света) и без това малкото желаещи да се занимават с „обществено полезен труд“, вместо да си четат книжки и да си цъкат на компютрите. Един начин това да се направи е ротационен принцип – тази година наградите ги организира този клуб, другата – онзи. Как да ги направят решават те, никой не им се меси. Ако искат, може да се съберат една вечер в някоя кръчма и да решат кой са победителите. Но после ще си носят последиците – знае се кои са организаторите и къде живеят, и както се разбра, има хора, хора, готови да се сбият заради наградите. 🙂
Ротацията ще разпредели работата върху повече хора. Отново – това не е идеално решение, може да се стигне до години без награди, ако някой се замота, или да се стигне до всякакви абсурди, но плюсът е, че с голяма вероятност тези абсурди няма да се повторят следващата година. Ротацията има голямо предимство, че позволява непрекъснато обновяване на процеса, защото всяка година той ще бъде преразглеждан и то от други хора. От друга страна, ако все пак стане чудо и се разберем как да прави наградите по общоприемлив начин, ще си спестим много интелектуални усилия.
Мисля, че и идеята за ротация си заслужава да бъде обсъдена на срещата.
Валентин,
Първо, благодаря за оценката.
По въпроса с ценза, проблемът с него е, че наградите се афишират като национални, а същевременно поставят граници. С Небюла и Хюго границата е ясна и е свързана с членство в организация или присъствие на място и във време. При НФН нещата са размити, подлежат на субективна оценка, която оставя много хора недоволни, а същевременно е и изключително инвазивна в личното пространство на потребителите. Как нещата могат да се подобрят си е тема за отделен анализ, но не си струва да натрапвам мнение, без да съм готов да действам по въпроса, така че оставям инициативата на тези, които вече са изявили подобно желание.
Хюго и Небюла се позиционират като световни и национални (т.е. американски), но също имат ограничения.
У нас професионален пазар на НФФ няма, а ако бяхме започнали да искаме такса, наистина щяха да ни набият, и щяхме да сме си го заслужили. 🙂
Съгласен съм за субективната оценка, там има какво да подобрим, но не съм съгласен за инвазията в личното прстранство – това е публично гласуване и според мен този принцип е по-важен. Който не иска да се разбере нещо за него – да не гласува. Смятам, че така трябва да бъде и занапред. Ако премахнем публичността всичко става непроверяемо и наградите губят всякакво доверие, а сега все пак над 100 човека са ни се доверили. Освен това публичността е известна гаранция срещу правене на… да кажем, шмекерии – после хората ще ги свържат с името на човека.
За съжаление аз се изчерпах от към идеи. Нищо, от до сега предложеното, вкл. и от мен самия, не ми харесва напълно и ще трябва да търсим някакъв компромис.
Благодаря за участието!