Приказките имат край

Moridin

И така, лека полека стигаме до финалната права на събитието. Но преди него оставаше и може би най-цветната и интересна част – уникалният косплей конкурс. Вижте, бил съм на няколко Еврокони, бил съм на ужасната смешка на Уърлдкона, бил съм и на други фестивали, и с ръка на сърцето признавам – манията на люксембургската агитка по косплея беше на друго ниво, сравнимо поне с това на ComicCon-ите. На снимките наоколо можете да видите част от уникалните костюми, които наблюдавахме, като на самия конкурс бяха много, ама много малка част от тях. Феерията беше голяма. Стиймпънкъри, комиксови герои, онези с качулките от Татуин, войници, трупъри, аниме, феи, тролове, абе каквото поискаш, и то с доста високо качество.

(снимки от Mélanie Schons и от колектива)

Конкурсът беше замислен като класическо ревю, на което последователно станахме свидетели на подготвени танцови и драматични изпълнения от кандидатите. Сред тях несъмнено се открояваше един другар в напълно функционален костюм на Бойната машина от Железния човек, който само дето не литна, но костюмът му правеше горе-долу всичко друго. Някои хорър персонажи и аниме герои традиционно имаха наистина висока степен на хореография и “вярно с оригинала”, докато при други актьорската игра компенсираше неубедителните костюми. Мога да ви разказвам много, но за мен останаха няколко основни извода – в Люксембург определено разбират от косплей и всяко събитие става значително по-добро с малко костюми, особено ако можем да ги тематизираме по-интересно.

С това нещата тръгнаха към финалната церемония. Тя беше подгрята в сериозна степен от нашия мини шадоудансър, която се качи на сцената преди водещите и започна да гони прожектора на оператора, който за щастие навреме се усети да я закача. Избухна много смях, което не смути малката в никаква степен и тя започна да се раздава още повече – видимо ѝ прилягаше ролята на звезда! Е, прибрахме я накрая, защото все пак трябваше да започне церемонията.

С водещ, разбира се, нашият приятел Жерар. Облечен в хавлия.

Освен обичайните речи, много взаимни благодарности и така нататък по трасето, две традиционни събития белязват всяко евроконско закриване. Едното е благотворителният търг, на който случайни предметчета от украсите и организацията намират нови, щедри, но изцяло нежелаещи ги собственици. В нашия случай може би най-култовият предмет бяха два огромни плаката със сравнение на размерите на всички кораби от Междузвездни войни. Да. Да.

Второто е предаването на знамето на Еврокон на следващите организатори. И това беше свършено с голяма тържественост, включително поради факта, че приемник беше Каролина Гомез, която освен председател на ESFS, е и… шведка. През 2023 г. фестивалът ще се провежда в Упсала, Швеция, и обещава да е епично – можете да се регистрирате за участие на техния вече функционален сайт.

И с това Еврокон приключи.

Чакайте, не съвсем. Има и трета традиция и тя повелява всички навити на още пиене да се срещнат в някоя близка кръчма на така нареченото Dead Dog Party за разправяне на истории, размяна на контакти и обещания за виждания на следващи конове без особено намерение това да стане. Е, Лали организираше партито и съответно то беше удачно близко до нашия хотел, та прескочихме и натам. Смело мога да кажа, че тази кръчма беше едно от най-сплотяващите събития на целия фестивал. Контакти, обещания и намерения бяха надлежно разменени, подаръци – също, а не на последно място и разни много добри идеи за обща съвместна дейност по сборници и какво ли още не.

И с това наистина Еврокон приключи.

Очакваше ни пътят наобратно и плановете за следващия.

Какво беше за мен Еврокон 2022?

Drake: Винаги съм искал да присъствам на Еврокон, още от онази паметна статия на ShadowDance за Еврокон 2004 в Пловдив и най-накрая успях. Страхотно е, че има такива събития, в които да се видим с фенове и да обсъдим фантастиката, нашата обща страст. Имам какво да се желае още, разбира се. Все още сме доста разединени на този континент и не си четем нещата, до голяма степен и заради езиковата бариера. И на този Еврокон големите гости бяха от англоезичната сфера. Имаме още да работим за единна европейска сцена, но смятам, че лека-полека вървим натам.

Moridin: Дюделанж се оказа сцената, на която да тестваме родните сили във фендъм организацията на европейско ниво. Успехът беше частичен, но твърд – хората вече ни познават, допитват и въвличат. Това е стъпка напред спрямо досегашното ни сравнително пасивно присъствие. Големите цели от въвеждащия ми текст всъщност са малко повече. Не е само това, че е време България да е домакин на ново голямо събитие и че имаме какво да поставим на европейската сцена. Още по-голямата цел е да оптимизираме самата европейска сцена. Това е следващата мисия и лека-полека вървим и натам. Има много познание, което трябва да вложим от т.нар. си “професионални” кариери в полето на фантастиката, общностите и събитията. Защото това са форумите, които ще запазят в бъдеще и дори в настоящето тази важна частица критичност, мислене напред, изкуство без граници. Затова е важно да са добре направени, да извличат конструктивност и въображение, да привличат внимание в днешния свят без внимание.

Фестивалът беше логистично предизвикателство (note to self: все пак трябва някой ден да се оставят децата и на баби и дядовци, колкото и да са страшни караконджули на шоколада, глезенето и телевизията), но остави топли спомени. Организационният хаос беше компенсиран от нивото на участниците, косплеят беше буквално инопланетянски, караокето и куизът стават просто задължителни за всяко feel-good събитие, а макар да нямаше никой от любимите ми автори, тези, които бяха там, бяха ценни попълнения към журналистическия ни каталог.

Vonamarak: Най-силното усещане обикновено остава между редовете – тук това са разговорите извън залите, новите познанства, които не се изброяват поименно, зайците с крем в столицата, странните терасирания на града, в които не можеш да прецениш дали има скрити сгради и някой ден ще се върнеш в Люксембург, за да ги обикаляш седмица-две. Еврокон-люксконът за мен беше абсолютно прекрасен. Може би очаквах малко повече международно присъствие, но местната атмосфера и хора ме спечелиха достатъчно. Освободих се и от някои организаторски притеснения, като например това, че ако имаш постоянно завръщащи се гости, те биха омръзнали на посетителите. Средният мащаб, между консуматорската лудост на комик-коновете и гаражните/вилни фестивали, дори и с чувството, че младият отбор зад събитието леко се е надскочил, ми остава изключително присърце. И последно, но в никакъв случай по важност: Безплатен обществен транспорт, бейби!

Vergil: Надъхващо завръщане към нормалността – не само заради ковида, който определено разнебити тази реалност, но и защото няколко години по различни причини не бях имала възможност да посещавам конове в чужбина. Хубаво е да знаеш, че все още ни има и други хора като теб напират да си напълнят мозъка със същото, което вълнува и теб. Въпреки късното формиране на програмата и проблемите, които имаше, този кон беше изненадващо ценен откъм панели и информация лично за мен, и съм супер доволна. За сравнение, от Еврокон в Барселона си тръгнах с пак горе-долу толкова заинтригували ме панели, а там програмата беше сигурно в десеторен обем и положих невероятни усилия да си уплътня дните, а тук ходих и да разглеждам мърча (и се снимах с издадените в Германия антологии, в които участвам).

Vato: След като Евроконът официално приключи, нашата делегация се събра в ресторанта на хотела да обсъди изминалите дни. Поне такъв беше планът. Реално разговорите се въртяха около събития в родината – минали, настоящи и бъдещи. На фокус беше нашият все така разпокъсан фендъм и неколкократно бе зададен вечният въпрос дали някога ще се обедини (и как). Бяха включени и различни клюки и пикантерии, които аз, като млад, зелен и отшелнически по природа индивид слушах с голям интерес. Сладките усещания от Еврокона обаче бяха в крайна сметка щриховани с горчивата нотка на това какво ни чака у дома – една страна, пълна с талантливи и вдъхновени хора, които обаче отказват да си подадат ръка един другиму по ред причини.

Алара успешно премина през всички митнически глупости, сигурно напъхана в чек-ин багажа. Прекарах и пет кутии с мочи през границата. Джет лаг-ът беше отвратителен. Като се прибрах, наплюсках се с баница и типично по балкански бях набутан в семеен скандал.

Отново бях у дома.

Сигурен съм, че дълго ще помня това събитие. Не само заради личните преживявания; а защото за мен беше много вдъхновяващо да видя отново тълпи и веселие след тираничната жестокост, която властваше сред обществото в последните две години. Еврокон 2022 за мен е символ на това, че човешкият дух в крайна сметка ще възтържествува напук на всички изпитания, които стоят между нас и звездите. Събитието, където един мечтател прекара пет дни с усмивка.

Проектът за посещението на Еврокон 2022 от българската делегация е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

1 2 3 4 5 6