България на Еврокон 2022
Roleplaying в нощен Дюделанж
Това, драги читатели, беше моментът, когато моята скромна звезда изгря.
Отидох на т. нар. Author RPG Event. Както разбрах впоследствие, това е традиционна игра, в която част от известните автори са поканени в продължение на четири часа да почувстват какво е да си ролеви маниак. Аз обаче се интересувах от съвсем друго нещо – Водещ на играта (Dungeon Master) щеше да е Ани Фокс, а от срещата ми с него по-рано през деня изгарях от желание да видя и науча повече за него. Пък и настолни ролеви игри – това е едно от любимите ми хобита! Събитието надграждаше някакъв по-ранен RPG Masterclass, на който не можах да отида – но явно не бях изпуснал много, тъй като бяха отишли само двама души публика и Ани Фокс не спря да мърмори по този повод.
Публичната игра беше организирана в една от аудиториите. След като се настанихме, публиката бавно започна да се събира, появиха се Ани и трима от играчите. Четвъртият… се бавеше. Аз се обърнах към колежката Destiny (която ме придружаваше) и изкоментирах с копнеж:
– Ех, как ми се щеше да можех и аз да бъда сега на тази маса.
Вселената ме чу.
Ани Фокс обяви началото на събитието и каза, че за съжаление четвъртият автор не може да участва поради лични причини – обаче играта е предвидена за четирима играчи. Това изявление бе последвано от въпроса:
– Има ли други автори в залата?
Още преди да съм се усетил какво става, моята ръка вече беше щръкнала във въздуха. Беше напълно автоматична реакция, сам се изумих. Ани впери взор в мене като ястреб.
– Хубаво, ти си автор, ама дали си публикуван автор?
– Е, сложно е за обяснение – измънках аз сподавено.
– Сложно било, значи…
– Обаче имам доказателство! – рекох и посегнах към раницата си, където носех една бройка от The Celestial Way. Публиката ахна и започна да шушука, вече цялата зала гледаше само мен.
– Дай насам тая книга – изкомандва Ани, който вече беше влязъл в ролята на недосегаем арбитър, на строг и неумолим Водещ.
Пред погледа на всички аз слязох от трибуните и пристъпих към масата. Ани прелисти книгата. Един от играчите, ирландец-зевзек на име Педар О’Гилен, веднага подметна: – А, бе това да не е тухла с празни страници вътре?
– Не, има букви, даже образуват думи! – възкликна Ани. – Виж, даже има цитати в началото на всяка глава! Прилича ми на съвсем истинска книга.
– Дори си има и ISBN – добавих аз с половин уста.
– Сериозно? Дори ISBN? Еха! – Реакцията на Ани беше споделена от останалите участници в залата.
– Е, сега, това достатъчно доказателство ли е, че съм автор? – попитах аз невинно.
– Сядай! – отсече Негово Величество Водещият. – Дами и господа, да започваме играта!
Последваха бурни аплодисменти. На моя милост, междувременно, ѝ трябваше известно време да възприеме, че това наистина се беше случило и аз наистина щях да прекарам Author RPG-то като пряк участник, а не като пасивен наблюдател. Лично за мен, това беше абсолютният връх на Еврокона.
Ani накара всеки един от нас, авторите, да представи накратко себе си, своето творчество и героя, с който щеше да играе. Заедно с мен още бяха Педар О’Гилен, Робърт Корвус и Алиет де Бодар. Когато дойде моят ред, аз великолепно извърших поредният си гаф – гордо вдигнах книгата си и обясних, че тя е причината да бъда тук, в този исторически момент… и не казах нищо за самата нея. Дори не си спомням дали споменах заглавието ѝ*!
Последваха четири часа на смях, забава и незабравими преживявания. Приключението беше комедия на абсурда като тон, което не е от силните ми страни, но моите колеги-играчи Педар и Робърт поддържаха темпото завидно добре, докато аз и Алиет предимно им пригласяхме. Чест прави и на Ани, който направляваше играта с истинско майсторство и даваше възможност на всеки играч да реагира в ключовите моменти, като по този начин всеки беше под светлината на прожекторите горе-долу поравно. Беше епична игра, където накрая драконът в класически стил умря (вместо да се окаже в нечие ложе, както диктуват правилата на по-съвременното изкуство :D), злият глупав крал бе победен, а всеки от героите претърпя неочаквана трансформация.
Беше легендарно.
А аз бях в такъв захлас, че после си забравих отворената сода и когато за втори път ми се отдаде шанс да говоря за книгата си, аз пак забравих да спомена за нея каквото и да било. Ех… дано поне хората имат добра визуална памет*.
Куиз и караоке в нощен Дюделанж
Съботната вечер обещаваше да ескалира приятно и точно така и се случи. Няма да крия, че куизовете са ми страст, а за караокето на практика живея. За добро или лошо, вече доволно митологизираният от настоящия текст Жерар Краус се оказа не по-малко отдаден и на двете занимания. Шегувам се, какво лошо, естествено, че беше само за добро.
Куизът беше абсолютен феномен. Пет кръга, посветени на видимо случайни обекти от световната онтология като имена, чудовища, звуци и какво ли още не. Отворени въпроси – или знаеш, или не знаеш, като естествено обикновено не знаеш. Стабилна доза класическа фантастична носталгия, аниме езотерика и най-новото от Нетфликс и останалите, с други думи – напълно непознаваема комбинация. Част от въпросите можете да видите някъде по снимките.
Колегите ще ме поправят, но ако не се лъжа, нашият скромен отбор завърши на достойното я трето, я четвърто място, което си беше нечовешки успех, достоен за легендариума на родния фендъм. Жалко е, че така и никога няма да довърша статията си за Worldcon 2017, за да ви разкажа за бруталния куиз по Песен за огън и лед там, но и този несъмнено си го биваше. Доказателство за това е, че с колегата Vonamarak толкоз се вдъхновихме, че пренесохме формата – той съответно на “През 9 земи”, а аз на последния ShadowDance куиз в рамките на Sofia Game Night 2022. Да, естествено, че беше с голям успех.
Но куизът беше само прелюдията. Това, което се случи впоследствие, преобърна представите на обединена Европа за епично избухване от една страна, но и за личността на г-н Жерар Краус от друга. Иначе казано, Жерар се оказа чудесна караоке звезда. Не че можеше да пееше, въпреки че не че и не можеше. Просто го биваше да прави парти. Нашата маса се представи доста достойно с малко Дейвид Боуи, малко Tenacious D и малко Witcher, изобщо класика до класика. Споменаване заслужават също така азиатската маса, които, както е добре известно, научават да пеят караоке някъде между раждането си и първите три месеца. Бяха уникални. Второ споменаване заслужават и немската маса (разбира се, в Люксембург имаше много немски маси, но ще наричаме немската маса конкретно тази, на която пиеха шнапсове организаторите на бъдещия Метрополкон в Берлин, който вероятно ще е Евроконът през 2025 година). Тези другари успяха да набухат в програмата три камари световно неизвестни парчета от случайни немски осемдесетарски сериали. Щеше да е досадно, ако не беше забавно, особено постепенната деградация на иначе приличното им пеене с всеки следващ шнапс и бира.
Доволни (или поне аз), се затътрихме обратно към хотела около къде 1:30-2 ч., твърдо убедени (или поне аз), че кон без караоке е като кон без зъби, ако простите безвкусната игричка на думи.
Срещите на ESFS и наградите Еврокон
Отношението между Еврокон и Научнофантастичната асоциация е много интересно. От една страна, ESFS се води съорганизатор на Еврокон и дава основния бранд на събитието. От друга страна, по-голямата част от Еврокон въобще не се вълнува от делата на ESFS. Наградите за европейска творба и творец в различните категории действително са мини-европейско Хюго, но просто не събират същия апломб и журналистическо внимание. Сигурно е ясно защо е така – защото творбите не са англоезични и следователно е много трудно да се запознаеш с предложенията от другите държави. Гласуването е организирано на база на презентации и лични познанства, което затруднява сериозно претенцията за представителност.
Това винаги е било предизвикателно за нас в организационния комитет на българските номинации, защото ние поне от пет години насам работим в посока популяризация и разширяване на кръга на хора, които знаят за наградите на Еврокон и ESFS, които имат какво да предложат и които имат какво да научат от останалите предложения. В организационния комитет, който включва представители на различни родни фантастични общности, вярваме, че общуването между феновете е задължително, за да расте родната продукция. И докато наградите Еврокон и фестивала като цяло не са свръхпопулярни, за нас е трудно да съберем внимание към номинациите. Но опитваме. Опитваме.
Част от казусите с наградите са техните сравнително архаични правила, които правят труден процесът по номинациите у нас (поне докато искаме той да е базиран на гласуване), което исторически е водило дори до скандали. В последните няколко години основните действащи лица се хванахме и формулирахме няколко конкретни предложения, за които ще разкажа тук, и които започнахме да предлагаме официално на делегатите още 2021 г. онлайн, а тази година и наживо.
Всеки Еврокон традиционно включва две срещи на делегатите, които са по двама от всяка държава-членка на асоциацията. На едната се предлагат промени в правилата и се гласуват – но влизат в сила едва две години по-късно, след като се потвърдят следващата година. Пак там се правят презентации на националните номинации за наградите на Еврокон по категории. Категориите са в две групи – за творби и постижения в рамките на последните две години, и за цялостен принос, насочено главно към творци в различни литературни и визуални изразни средства.
Та след цялото това въведение за малко контекст, какво се случи в Дюделанж? Първо, с колегата Vonamarak в ролята си на делегати, представихме българските номинации. Тази година имахме доста силна селекция и аз лично много разчитах минимум Артлайн да вземат награда, защото гийковете в ESFS би трябвало доста да се изкефят на уникалните неща, които Артлайн правят с кориците си. Представихме – доколкото е възможно в ограничението от три минути – всички номинирани, след което се опитахме неформално да осигурим подкрепа с кратък нетуъркинг, но както вече си писахме по-горе, това е доста спорна задача за неанглоезични творби.
После, голяма част от срещата мина в обсъждане на казуса с Украйна, Русия и Беларус. Той беше започнал от и-мейл на украинските делегати, призоваващ Русия и Беларус да бъдат изключени от номинациите, докато трае конфликтът. Имаше много мнения в двете посоки – както за подкрепа на творци дисиденти, така и за разграничаване на изкуството от държавата, но също за моралната тежест и призванието на научната фантастика. Но така или иначе, с различни уговорки, мъдро направени от борда, това предложение беше прието. Не беше прието предложение на чешкия делегат Еврокон и ESFS официално да декларират покана към организаторите на предстоящия Worldcon 2023 в Китай да изключат Сергей Лукяненко от списъка с почетните си гости. Е, по мое мнение, това беше доста по-разумното предложение, но .. мнозинството решава. Дискусиите бяха интересни и на този фронт.
Няколко агитки бяха доста силни тази година и една от тях беше полската. Поляците надминаваха дори нас с присъствие, а на ESFS срещите идваха винаги по повече, дори да не гласуваха. Друга силно представена държава е Ирландия, като някои от най-изявените дейци на ESFS, като Браян Низбет, Фиона Съливан, Джеймс Не-му-помня-фамилията, организаторката на гласуването Каръл Конъли и Дейвид Лали, са именно оттам. Ирландия прави и един от най-известните конове, който си струва посещаването – Октокон през октомври.
Казвам това за агитките, защото докато номинациите не се дискутират на самото представяне, а се гласуват лично и анонимно след това с онлайн система, то предложенията за промени на правилата и изобщо всякакви ESFS въпроси минават с доста дискусия.
Ние предложихме четири основни подобрения в категориите за гласуване. Първото и може би най-ключово беше да се обединят категориите за фензин и за списание. Действително, това разделение е сравнително архаично. Модерните журналистически превъплъщения във фантастичното поле са предимно интернет портали, които оперират 24/7 – всъщност така се държат почти всички медии в целия свят. В Еврокон обаче има цели три категории, за които не е супер ясно къде попадат тези най-популярни в 21 век форми на съдържание – интернет публикация (различен от фензин), фензин и списание. И докато можем да твърдим, че фензините се различават от списанията заради начина, по който се финансират, то разликата между фензин (който в общия случай отдавна се е превърнал в портал за текстове) и интернет публикация става съвсем размита. Изобщо, в опита си да са включващи, ESFS бяха сътворили една крайна трудна за навигиране каша от категории, която се опитахме да разрешим. Второто ни предложение беше категорията за интернет публикация да премине в групата за цялостен принос (така наречените Hall of Fame awards) с мотивацията, че така или иначе там се награждават предимно сайтове, които не отговарят на условието да са „постижения в последните две години“ и цялостно погледнато най-ценни за фендъма са именно местата (реддити, wiki-та, youtube канали, форуми, фейсбук групи и други форми, вкл. самите интернет портали и списания), където устойчиво се генерира интересно съдържание. Заедно, двете предложения биха позволили „списанийната“ форма, т.е. организацията в броеве, да получи самостойна категория, без да е разкъсана нелогично между наградите за постижения (при фензини) и за цялостен принос (при финансирани списания), още повече, че отдавна фензините си намират начини да финансират продукция и често резултатът е по-добър от „официалните списания“.
Реакциите бяха интересни и силно различни по националност. Така например италианците бяха силно против, тъй като цитираха ясни случаи където фензини не могат да се състезават с „официални“ списания (за мен разбира се примерите им бяха доста неубедителни, а и кой иска да номинира всеки път едно и също списание?!). Немците пък, в лицето на писателя Робърт Корвус, ни подкрепиха много радушно. Поляците бяха по средата. Цялостно, това предложение не се прие, докато предложението за интернет ресурсите остана с разбирането, че трябва да се доуточни, което е следващата ни задача.
Третото ни предложение беше да се създаде нова категория за събития, организирани от фенове, като изключим самите еврокони и изключим събития с корпоративни спонсори. От една страна, това предложение отговаряше на критиките от 2021 г., че премахвайки фензините като категория, не остава нищо “от феновете”, т.е. Непрофесионално. От друга страна, всъщност духът на Еврокон като цяло е именно да сблъсква фендъми от различните европейски страни и какво по-добро за това от именно популяризирането на събития, където то може да се случва. За щастие, това предложение беше прието от делегатите, макар и с известна дискусия, и можем да се похвалим, че сме добавили категория към наградите.
А всъщност добавихме и още една! Делегатите ни послушаха също, че комиксите и графичните новели са самостойна форма на изкуство, която може да бъде оценена по собствени критерии и която се произвежда във всички държави от ESFS (за разлика например от настолни или компютърни игри), така че и това наше предложение беше прието.
Общо казано, предложенията бяха успех в изграждането на българския авторитет. Две се приеха директно, а едно се прие по принцип, но с уговорката да се доуточни за идните години. За това е показателен и фактът, че аз лично бях поканен да кандидатствам за следващия администратор на наградите – Каръл тъкмо беше се оттеглила и трябваше да се гласува нов. На мен ми се наложи да откажа тази покана и беше избран Миколай от Полша, но за сметка на това пък Стефан получи покана да подпомага административния екип на ESFS в комуникацията и визуализацията през социални канали и уебсайта. Така че ние със сигурност успяхме да оставим доста добро впечатление.
За съжаление подобен успех нямахме със самите награди. Церемонията по награждаването беше на следващия ден, след като гласуването беше минало през нощта. Кои бяха номинираните ли? Можете да се запознаете с тях на ужасния сайт на ESFS в съответните категории за цялостен принос и за постижения от последните две години. Миналата 2021 година, България получи цели три награди, една от които е дебютната, която всяка държава членка печели по право. Тази година за съжаление останахме само с нея, която отиде при доста популярната авторка Виктория Бешлийска. Действително в доста категории имаше силна конкуренция, особено на фона на ставащото в Украйна, което оцвети част от изборите. Загубихме и от подкаст за леприкони, което е тъга, но такъв е животът. Финално погледнато и ние трябва да поработим повече върху по-силни презентации и живот и здраве още по-силни и световно известни предложения. Списък с всички наградени можете да видите на сайта на ESFS.
Церемонията по награждаването беше страхотна и остави добро усещане. Наградите тази година бяха някакво уникално леярско произведение на изкуството, с чието създаване можете да се запознаете на видеото. Уверявам ви, че въпрос номер едно от всички наградни беше как ще си го носят в лимита на килограми и обем на самолета. А ние, освен наградата на Виктория, сдобихме и изостаналите награди от 2021 г., включително тази на Елена Павлова (Vergil).
