България на Еврокон 2022
Какво друго интересно ни даде програмата?
Insights into the Book Industry
След светостроителната работилница последва много интересна отворена дискусия относно „подробности от кухнята“ в света на книгоиздаването. Основната презентаторка беше Лорън Джаксън, която е работила с известни автори като Ребека Роунхорс, Кен Лиу, Аркади Мартин и други. Модератор на дискусията беше незабравимият Ани Фокс, който за мен в перспектива се оказа най-яркото присъствие на Еврокона. Но за това след малко.
Докато Ани разчупваше леда ударно с купчина смешки, артистизъм и закачливи подмятания към нашата делегация („Знам ви аз, българите!“)*, Лорън понесе разговора в посока Web 3.0, съвременните криптомодели за печелене на пари и продажбите на NFT-ита с дигитални книги. Аз лично не бях очарован от свръхкапиталистическия тон на дискусията, още повече, че начинът, по който Лорън натъртваше как авторите „трябва да могат да печелят пари от труда си“ – сякаш на всяка цена – дразнеше прекалено много моята върла copyleft природа.
Приказките станаха далеч по-интересни, когато се отвори дума за клюките в книгоиздателския свят и за към кого лично може да се обърне човек, ако търси да издаде нещо конкретно. Особено за разкази, Лорън безапелационно препоръча Tor.com (да не се бърка с компанията-майка Tor), защото според нея те били едни от най-желаещите да експериментират издатели към днешна дата на литературния пазар. Дискусията тъкмо набра чудесна скорост и хоп! – времето свърши. Звучи познато, нали?
Мога да обобщя целия панел така: Лорън Джаксън даде предложения за агенти и пазари, които при проверка не се оказаха верни – или агентите не приемат unsolicited works, или пазарът не е толкова отворен…
Личен коментар: Сериозното ми подозрение, съдейки по езика на тялото на Лорън и поведението ѝ, е че тя действаше от позиция на пасивна страхова агресия: опитваше се да представи интересно пазар, за който е наясно, че не става, не работи и няма да ѝ бъде полезен в професионалното ѝ развитие – с други думи, самонатикала се е в сериозна дупка, като е напуснала издателството, за което е работила преди, и се е заела с крипто-търговия на произведения. Съответно агресивно рекламираше въпросната “търговия” като честна и доходна за авторите (и очевидно за агенти като нея), без обаче реално да обясни предимствата ѝ и да даде възможност за задаване на въпроси по темата, а за стандартната издателска политика прие въпроси и нарочно, лукаво, препоръча неработещи пазарни стратегии и други агенти.
Разбира се, възможно е да възприемам панела ѝ по този начин, понеже съм стара пръчка с вече формирани и закостенели разбирания, която започва да изостава от бесния ход на прогреса (което си е така), но Лорън беше очевидно неискрена с публиката си, а ако и в реалния си живот е такъв фойерверк от агресия, е вредна и сама за себе си, и за авторите, които представя.
Палатките със съкровища
Vonamarak
Площадката около бруталистичния Опдершмелц* би била частта от фестивала, най-позната за случаен български посетител, дори само преминавал покрай случващ се Aniventure – каравани за наденички, картофи и бургери, хора в колоритни костюми от всевъзможни фантастични вселени, палаткови щандове с мърч, включващи дребни сувенири, плакати, брандови фигурки, метълски тениски, настолни игри, стикери и картини, продавани от самите им автори, и всичко помежду. Впечатление правеха нетърговски щандове, представящи дейност на клубове (като активното люксембургско подразделение на 501-вия Легион, международна организация за Star Wars косплей, което редовно и ефективно арестуваше бунтовници из палатките), и майстори, представящи изкусни стиймпънк машинарии. Масите със зарчета и миниатюри от изчезнали вече производители в очукани от времето дървени витрини ми бяха едновременно умилително познати и загатващи значително по-старата окологерманска настолна традиция.
Vato
Моята история с палатките беше по-лична. В събота тъй желаните (от организаторите и щандовите търговци) тълпи най-сетне се бяха появили. Пред билетния пункт имаше респектираща опашка. Още от сутринта бяха започнали да се появяват най-различни косплейъри, чийто костюми радваха окото и красяха тълпата. Ултра-нестабилното време (в рамките на престоя ни минахме през дъжд, вятър, сняг и слънце, сменящи се по няколко пъти на ден) не пречеше на веселието по никакъв начин и това бе моментът, когато аз най-сетне се почувствах като на истинско фенско събитие. Дори се поддадох на вездесъщото желание да си тръгна със сувенир за спомен – още щом влязох в едната от щандовите шатри, погледът ми веднага попадна върху огромна купчина плюшени играчки. И като го видях… един черен плюшен спинозавър, баш на върха. Сърцето ми бе грабнато. Портфейлът ми нададе остър протестен вой; напразно. Десет минути по-късно вече гушках прекрасното динозаврово plushie. <3 По-късно го кръстих Алара и го обявих за трансхуманистки динозавър.
Малко за бордовите игри
В пространството на културния център имаше почти цял етаж, също известен като подземие, отделен за настолни и ролеви игри – част от масите с издатели, представящи своя продукция, част с играчи, предпочели огромен фестивален HeroQuest пред съдържанието на лекциите, и трета част – с подразбиращите се случайни класики. Играенето по фестивали не ми е особено присъщо (изисква дълго време от така или иначе концентрирано такова), а с наградения с Golden Demon мълчалив човечец, който спокойно си оцветява на едната маса, е неудобно да се говори. Добре, че ден по-рано използвахме безплатния транспорт, за да скочим до съседния (на около петнадесет километра) Еш-сюр-Алзет и издирихме най-големия настолен клуб наоколо за малко споделено нърдеене и корпоративен шпионаж. Общият език с младите съдържатели беше намерен веднага – оказа се, че въпреки разликите в стандарта между населението на Люксембург и България, маниите, драмитe, отшумяването на Covid режимите, а дори и гъстотата на сериозните клубове, са относително същите*.
The Capital of the World
Алиет де Бодар е стара моя любимка и до ден днешен продължавам да съжалявам, че не намери пътя си към българско издателство. Присъствала съм на нейни панели на три “кона” досега, и винаги е имала нещо интересно за казване. Този път не беше изключение. Аркади Мартин също се оказа интересна на живо; успях да посетя три панела с нейно участие и съжалявам, че програмата ми се “блъскаше” с други два. Вивиан Шоу беше достойно попълнение.
Този панел обсъждаше столиците и тяхното представяне в литературата; коя столица е по-по-най според най-много автори – и спойлвам: май ще да е Лондон, поне според панелистките. Важна част от дискусията станаха и възможностите за “надграждане” на столичната тема, за изтъкване на характерни особености, с които авторът казва нещо свое и специфично за дадения голям град; възможностите да накараш читателя да се почувства у дома си там и едновременно с това да научи нещо ново, чисто твое. В днешната епоха на глобализация е наистина трудно да се постигне подобен ефект. Алиет де Бодар предложи културистичен подход, който разчита на мултикултурализма и пречупването на урбанизацията през погледа на съответната култура на автора (в случая тя е дете на виетнамски бежанци в Париж). Другите две панелистки се придържаха към по-глобален подход и по-скоро предлагаха да се разчита на архетипните познания на читателя за дадената голяма столица, които правят ненужно подробното описание (читателят сам запълва празнините и надгражда на база на собствената си представа).
Вероятно и двата подхода имат място в творчеството.
Troubling Tropes: Depicting Disability
Традиция при подобни панели за отразяването на хора с увреждания, хора от LGBTQ+ спектъра и специфичните култури е участниците да представят какви са и с какво ги касае темата на панела. В случая и тримата участници, както и модерторът, обявиха изрично, че не са хора с увреждания. Забавното беше, че те, както и 90% от хората в публиката (преброих внимателно) носеха очила. Тоест, СА хора с увреждания на зрителния орган.
Готино е да си мисли човек, че поне един… физически недостатък е толкова широко приет сред масите, че вече престава да се взима под внимание. Йей.
Като цяло панелът стигна до извода, че в повечето случаи тропите, касаещи уврежданията, или се разработват клиширано, или с цел премахване на увреждането, все едно то е единственото определящо нещо за формирането на дадената личност и “оздравяването” е главната мечта на героя. Факт е, че ситуацията е идентична при героите с ментални проблеми, както и при LGBTQ+. Дори и днес литературата (и киното) имат много път да изминат, преди да приемат, че спектърът е спектър, не сингулярна точка, и разпръснатите по него разумни хора (или други раси) са равноправни, а различията помежду им не са непременно недостатък за коригиране.
Когато нещата с всички други видове увреждания станат като тези с относително по-леките проблеми със зрението… тогава ще сме постигнали рая на земята, мисля си аз.
The Power of Memory
Панелът беше с Аркади Мартин, Алиет де Бодар и Педар. И тримата имат различен начин за предаване на спомени/памет в произведенията си и обсъждаха темата от различни гледни точки. Тук отново модераторът се опита да съсипе панела, но Алиет де Бодар не му позволи. От въпросите как гледат тримата автори на прехвърлянето на памет напред по трасето от предците към наследниците им, се стигна до лингвистика и способността на езиците като цяло да предават заложената в самите тях изначална информация и ценности – тоест до това, че родният (и усвоените впоследствие) езици са своеобразен начин за предаване на ако не спомени, то архетипни конструкции на мисленето, различни в различните култури. Лично за мен това беше най-смисленият панел (извън нашите), на който успях да присъствам.
RPG Chat with Gunilla Jonsson & Michael Petersen
Срещата с Гунила и Михаел беше приятната изненада, която бях пропуснал в програмата и открих чак когато подреждах заетостта си на място. Kult, с която стават известни като автори, е една от класическите хорър ролеви системи, носеща мрачното екзистенциално предчувствие на 90-те, макар и вероятно по-малко популярна от пънковете на White Wolf. Светът е илюзия, човечеството е затворник и в сенките, естествено, бродят чудовища. За допълнителни точки, Kult е била и в център на морална паника в Швеция – гугълнете го.
Поговорихме си (но не изключително) какви нишки биха използвали за геймифициран хорър днес, тридесет години след деветдесетарския ангст: тук е и чудесен момент да спомена приятното чувство, което малките зали, тип учебна зала в модерен център, създаваха за тематичните дискусии – трудно ми е да преценя дали форматът е постоянен, защото не съм виждал LuxCon отделно от Eurocon, но разделянето в сравнително голям на брой потоци водеше до малки групи, ангажирани с присъствието си и много по-лесно пресичане на границата лектор-публика.
Writers’ workshop: Building Worlds с Роберт Корвус
Роберт Корвус е най-известният германски писател на фантастична литература. Тотално непознат извън Германия, тъй като не е превеждан на английски. Неговият панел представляваше работилница по светостроене. В общи линии не беше кой знае колко по-различен от уъркшопа по светостроене, проведен от българската делегация. Корвус се беше опитал да сложи някаква рамка на задачите за публиката и отделните елементи не се теглеха на случаен принцип, а бяха разделени в няколко категории, от които можеше да си избираме. Елементите пък бяха разделени на икономика, климат и политика. Нашия отбор роди сетинг, в който желаещите да станат магьосници влизат в една пустиня и се втурват в надпревара стил Игрите на глада, за да получат своите сили. Приятно събитие беше, а за малко имахме като гост нашата двегодишна фантастьорка.
Archetypes in SFF
Този панел беше един от най-забавните в целия кон. Бяха се събрали Виван Шоу, Педар О’Гилен и Агниешка Халаш, които влязоха в роля на по едно свръхестествено създание от своите книги. Педар беше представител на ирландските феи (които нямат нищо общо с асоциациите, които думата фея навява). Вивиан беше представител на вампирите, а пък Агниешка — тъмен маг. Модераторът им задаваше въпроси как би могъл да ги разпознае, как се крият от човешкото общество, как съжителстват, а отговорите бяха от смешен по-смешен. Може би неособено образователен панел, но определено много забавен. Има нужда от повече такива разчупени форми на едно събитие като Еврокон.
Бих се включила специално за този панел, тъй като определено ме спечели най-много от цялото събитие. За съжаление не беше предварително обявен като role-playing с въпроси, очеизвадно дори за участниците в него, но въпреки това се получи изключително забавен. Имаше потенциал за повече, ако публиката (а и авторите) бяха подготвили някакви свои въпроси предварително. Въпреки това успяхме да надникнем в главите на трима герои, три различни същества, и да добием представа за мотивациите им, за начина им на мислене, за какво ги формира като личност, освен очеизвадната им видова принадлежност. Ужасно ми се иска да беше продължил повече и да имаше възможност да се зададат повече въпроси. Дрейк не мисли, че е бил особено образователен, но за мен построяването на герой, който да е плътен и триизмерен, е изключително интересно и в този панел имаше много какво да се научи точно за това.
За мен обаче това се оказа точка от програмата, сериозно изгърмяла на ниво организация. Представянията на събитията в брошурите често не даваха ясна представа за съдържанието им на възможните посетители, но в случая някой не беше дал такава и на панелистите. Педар О’Гилен, една от звездите на кона за мен, изкара панела на изключителни ирландски хумор и харизма, Вивиан Шоу намери спасително въже в сблъсъка между сериозността на вамп персоната си и споменатия хумор, но Агниешка Халаш се удави до ниво на неудобство за публиката.
Is SFF a literary art form?
Ето този именно беше злополучният панел от първия ден, който се наложи да бъде преместен, тъй като неговият водещ беше делегат на ESFS, за което стана дума в началото – унгарецът Адам Герсенкер. В крайна сметка, на третия ден панелът успя да се проведе. Заглавието му обаче се оказа подвеждащо. Всъщност беше представяне на Sci Phi Journal — белгийско списание за фантастика, което и взе тазгодишната награда на Еврокон за най-добро фантастично списание. Впрочем, оказа се също, че нашият приятел испанецът е съ-редактор на това списание. Самото то явно е с фантастична насоченост, но с уклон към философията. За съжаление двамата водещи не успяха да го представят задоволително, а испанецът отново се прояви, като сподели, че в съвременната литература описанията са прекалено скучни. Повечето съвременни автори описват обстановката, в която се развива действието, както е: какви са стените на цвят, какво има в стаята и т.н. Докато той търси описания, в която всяка дума може да се интерпретира по стотици начини. Неговият съ-редактор пък от своя страна не обичал истории, които са базирани на персонажи. Той търси истории, базирани на идеи, и си призна, че често не чете самите книги, а резюмето им в уикипедия. Приключенията на героя не са му интересни. Изобщо, меко казано странен панел. Въпреки представянето, разгледах сайта на списанието и изглежда интересно, но помпозността на неговите представители ми дойде в повече.
High Fantasy, the First 100 years
Не съм сигурен дали тази лекция беше прорасъл академичен труд, предназначен за съвсем различно слушане от това на фенове, следящи за вътрешна консистентност, а не жанрова номенклатура – или обратното – полушеговита дискусия на маса, надскачаща се с претенциите си, когато е запълнила някаква академична задача, но…
Накратко – лекторът, споменатият на няколко места вече испанец, изложи възприетите дефиниции на high fantasy, след което ни запозна с първите примери за такова в сферата си на интерес, романските езици – примери, които според него се простират по-назад от популярното, и също така почти до един не отговаряха на изложените от самия него дефиниции.
Според вас Ламартин за ангели в друг, вторичен свят ли пише? Не? Ами, не сте съгласни с лектора. А Индия на този свят ли е? Имам лоша новина.
Conventions around Europe
Може би една от най-добре организираните презентации, разходката на хърватските лектори из европейските конвенции успя, макар и за малко, да укроти дори двегодишната ни шадоуденсърка. Съответно видяхме заедно с нея началото на лекцията и после се наложи спешно да търсим по-завладяващи занимания. Това начало, обаче, беше достатъчно надъхващо. Получих от лекцията точно каквото търсех – няколко свежи идеи за това къде можем да се занесем с произволна банда фантастофенове-ентусиасти. И впрочем точно това мисля да направим идните няколко години, така че приемаме компания! Аз успях да чуя само за хърватските, сръбските и частично унгарските и немските конове, но изглежда, че дори в този географски сектор има много какво да се види. Лични фаворити ми станаха SferaKon и Pyrkon, най-важното за които може би може да се види някъде по снимките наоколо. Особено вторият, самоименоващ се най-големият конвент в Европа, звучи доста, доста интересно. Отново да кажа, че приемаме компания!
А кои бяха по-завладяващите занимания? Е, не може да се каже, че Еврокон 2022 беше най-примамливото за малки деца място, но все пак успяхме да се класираме на една работилничка за майсторене и си сглобихме мини-лампичка. Умерено научнофантастично като за почти двегодишно!
Hugo Gernsback
Както стана ясно по-горе, Хюго Гернсбах (анг. Гърнсбек), един от бащите на научната фантастика, е родом от Люксембург и беше споменат на две места в програмата. И докато „Децатa на Гернсбах“ беше по-скоро дърпащо вниманието заглавие на панел с четирима млади автори от Люксембург, който тества жестоко ръждивия ми немски*, но се обобщава до „бъдещите ви творчески планове“, то второто попадение – „Tune Into the Future“ беше прекрасен биографичен филм за Гернсбах. Направен с много любов, усет за споровете около заслугите му към жанра и визиите му за бъдещето и искрено живи, постоянно задържащи вниманието на зрителя визуални похвати. Бях очарован дотолкова, че направих опит да го представим на българска публика в най-кратки (а именно месец) срокове – срокове, които сякаш се оказаха прекалено кратки за продуцентите, въпреки началния ентусиазъм на режисьора (Ерик Шокмел). Със сигурност ще опитаме отново за бъдещо издание с подходяща рамка.
И още…
Групата ни успя да види още няколко панела и лекции, но по един или друг начин всички те не успяха да оправдаят очакванията. Може би най-култов беше случаят с гореспоменатата писателска работилница с Вивиан Шоу и Аркади Мартин, големите гости на Еврокон. Спойлър: уъркшоп нямаше. Вивиан и Аркади влязоха с чаша винце в ръка и с безкрайно изумление споделиха, че никой не ги е предупредил, че имат уъркшоп да водят. В крайна сметка се получи Q&A сесия, която беше интересна само по себе си, но не предложи нищо запомнящо се. Панелът за “Duologies in SFF” щеше да е много интересен, но намесата на модератора го “закла” още в началото. А най-скандална беше лекцията на Dr. Ben Thuy от Люксембургския национален исторически музей, който щеше да говори за науката относно драконите и чудовищата. Звучеше интересно! Не беше.
