България на Еврокон 2022
Българското участие
Както вече стана дума, с родната делегация бяхме окупирали една немалка част от програмата. Така и не ни стана ясно дали организаторите са харесали предложенията ни (въпреки че според мен някои от най-силните ни останаха неприпознати – е, нищо, за друг кон), имали са нужда да напълнят графика си или да решили повечето изпратили предложения да останат уважени. Така или иначе нетният резултат от цялото сглобяване на програма беше проблемен – много тракове с паралелни лекции и панели, почти нулева логическа последователност, много повторения и липса на ясно изразени теми. И като казвам повторения – организаторите бяха допуснали две работилници по творческо писане и две работилници по светостроене. Като човек, занимаващ се основно с правене на програми при организацията на конференции, космите ми бяха понастръхнали. Освен другото, паралелните лекции ни бяха поставили в неизгодно положение откъм публика, което се проявяваше особено силно в сутрешните слотове. Но за това след малко.
Пънк жанровете от здрач до зори & Броят на жертвите във фантастиката
Панелът за пънк жанровете беше мащабен. В сборна формация Moridin, Vergil, Couatl и Kal направиха обзор на всички пънк жанрове, които някога са се пръквали, от класическия киберпънк, с който е започнало всичко, до днешните далечни наследници като соларпънка и лунарпънка. Бяха направени някои интересни коментари относно дефиницията на това „Що е то пънк?“ и дискусията вървеше около тезата долколко се злоупотребява с това понятие. За съжаление, не чух никакъв коментар относно магипънка, който е разновидност на стиймпънка: свят, където магията доминира ежедневието и всичко се върти около икономиката на магията – пример за един магипънков свят е Eberron от Dungeons&Dragons вселената. Това, което не беше на висота, беше отново публиката. Четирима-петима посетители се престрашиха да чуят нашето гордо балканско мнение по всички въпроси. Истината може би е, че съседни панели като „Бъдещето на свободната реч“ с участието на достолепни гости като Робърт Корвус, Аркади Мартин и прочие вероятно са били далеч по-примамливи за рехавата петъчна тълпа.
Неделята на 9 април пък започна с Броят на жертвите във фантастиката или „Как и кога следва да употребяваме насилието като средство за предизвикване на емоция у читателя“. Силен панел, с остра полемика, в която участваха Kal, Vergil и техните чуждестранни колеги Агниешка Халаш и Зои Перено. Модератор на срещата беше немският писател Дърк ван ден Буум. Отново, темата беше твърде пространна, за да се побере комфортно в едночасов панел и много от тезите останаха недоразвити или пренебрегнати поради липса на време. Бяха обаче повдигнати важни въпроси относно естеството на насилието и доколко писателите наистина разбират всъщност от насилие, когато пишат за него. Неизбежно бяха засегнати и събитията, случващи се в реалния свят (войната в Украйна), а публиката имаше интересни въпроси, на които единствено Kal и Vergil даваха добре структурирани отговори. По мое мнение панелът щеше да протече по-гладко и интересно, ако нямаше модератор; Дърк беше весел и жизнерадостен събеседник, но се престараваше в своето желание да даде равен глас на всички участници (дори когато участниците видимо нямаха какво да кажат по даден въпрос).
Аз участвах в повече панели, отколкото очаквах, когато започнахме подготовката за Еврокон – беше доста натоварващо, но и надъхващо. Лично за мен най-интересни и значими бяха вероятно панелът за пънк-жанровете и този за цената на смъртта като инструмент на писателя. Първото е тема, която силно ме вълнува по принцип, и която съм “натикала” и в детските си книги; второто е много съществен, дори бих казала знаков, въпрос, който по принцип не се разглежда на подобни конове и не се обсъжда в пространството.
В определен смисъл двете теми са свързани в главата ми, понеже “пънкът” е израз на духа преди всичко; той обозначава борбата със системата и стремежа към развитие, към различност, към разчупване на формата и клишето, било то в музиката, киното или литературата. Специфичната естетика е важна изразна форма, но тя идва след специфичната философия. А това е нещо, което много автори в пънк-жанровете забравят. Прекаляването с естетиката за сметка на философията не прави произведението по-ярко, а смъква от стойността му. Смъртта като инструмент за извличане на емоционална реакция от читателя пък е остен с две остриета: количеството жертви за сметка на качеството на въздействието лесно може да намали стойността на въздействието, да обезцени загубата на живот вместо да увеличи силата на реакцията на отсрещната страна.
До много голяма степен и двете зависят от психологията на автора и публиката – тема, която в днешната епоха на глобализация лесно се пропуска. Европейският начин на мислене и възприемане, както на пънкарския анархизъм, така и на отдаването на живота за дадена кауза, се отличава драматично от това на американската публика и не по-малко – от азиатските възгледи. Интересен пример в тази област са “мултикултурните” произведения – книги, филми и игри; за пример може да се вземе дори и Алиет де Бодар.
Мисля, че и двата панела се получиха много добре.
All things transhuman(ist)
Стигаме и до това, което се оказа гвоздеят на петъчната програма на българската делегация – панелът за трансхуманизма! Ура! Залата, макар и малка, беше пълна с тръпнещи в очакване посетители, което повдигна бойния дух на нашата дружина. На сцената бяхме аз, Moridin и Drake. Moridin започна с обстоен обзор на трансхуманизма като дефиниция, история, социално-обществено и технологично течение, спомена и постхуманизма, който е логичната дестинация на трансхуманизма. Есенцията на презентацията беше базирана на широкия преглед по темата в списание Киберпънк от ShadowDance, чийто автор пак е Moridin. Имах щастието да се запозная с материала преди панела и признавам, че проучването е внушително, почти на академично ниво; ако не за друго, струва си да вземете Киберпънк дори само заради тази статия, особено ако сте привърженици на концепцията за трансхуманизма или желаете да се запознаете с материята.
След Moridin дойде моят ред да презентирам. Макар още под сериозно напрежение, тук вече имах доста по-солидна почва под краката си. Моята част от панела се занимаваше основно с духовния трансхуманизъм – тоест себеподобряването, погледнато през парадигмата на изследването на вътрешния свят, връзката с висшите нива на осезание и фините енергии, както и техниките и методите за вървенето по този път. Споменах и сомаформирането – концепция, която е контра-теза на тераформирането: вместо да ни отнема столетия да нагаждаме дадена среда към нашите нужди, можем ние самите да се нагаждаме към средата посредством специализирана (или генерализирана) адаптация на нашите тела. Смятам, че това е добър начин да решим един от проблемите на космическата колонизация – вместо да се чудим как да строим куполни градове и радиационно-защитени колонии (например), можем да видоизменим себе си така, че да обитаваме всяка една среда не по-трудно, отколкото Земята.
Накрая, с цел да вкарам малко шок-фактор (защо не?) в панела, споменах furry/scaly и otherkin общностите и ги посочих като потенциални първопроходци в трансхуманизма – особено в сферата на невроразнообразното (neurodiverse*) поведение. Като пример в тази насока дадох стартъпа Freedom of Form Foundation, които изрично избягват капана на blue-sky research и вместо това имат твърда крайна цел: морфологичната свобода на индивида.
Панелната презентация бе завършена от Drake, който изложи интересна теза относно взаимовръзката между трансхуманизма и икономиката. После беше време за въпроси от публиката. Имаше един човек, който – особено в началото – беше доста негативно настроен към идеята за трансхуманизма. Дискусията се въртеше предимно около неговите тревоги – доколко трансхуманизмът може да създаде социално неравенство, насилствено „подобряване“, загуба на колективната човешка идентичност и тн. Няма да навлизам в подробности тук, защото мястото е ограничено; ще кажа само следното – за мен целта на трансхуманизма е следната: да даде повече свобода за избор и да подобри битието на индивида. Да възвиси живота ни. Изобщо, да даде нов път за еволюция на съзнанието. Що е човек ли? Този въпрос стои далеч по-различно в едно бъдеще, където ще общуваме с ъплифти, изкуствени интелекти и (много вероятно) създания от други светове.
Работилницата по светостроене
В неделя сутринта отново нашата делегация бе под светлината на прожекторите! В голямата зала нашият екип начело с Moridin и помощ в лицето на Couatl и Destiny, водеха работилница по светостроене. Участниците бяха разпределени в групи от по двама или трима и всяка група на случен принцип изтегли светостроителни елементи, които бяхме сглобявали по нощите. Ентусиазмът беше на добро ниво и в края на работилницата най-бързата група успя да представи своята идея за фантастичен свят: място, където въображаемите приятели стават реални създания благодарение на свръхествествени електромагнетични бури. Впоследствие някои от тези създания на свои ред се научават да „призовават“ техни въображаеми същества и това довежда до схизма между човеците и съществата, тъй като някои от тях започват да се виждат като по-висши от хората и желаят да ги премахнат. Централен протагонист в този свят беше момиче, което странства по света със специално копие, което може еднакво лесно да побеждава хора и въображаеми същества и да изсмуква енергиите на бурите.
Аз лично бих прочел една фентъзи поредица в тоя свят, ако някой реши да го разпише. Какво, аз ли?! А, не, мерси, вече си имам достатъчно писателски дини под моята мишница.
Едно от най-интересните лично за мен събития от евроконската програма беше творческата работилница по “светостроене” – или по-скоро, по екипно идейо-строене, която колегите от ShadowDance разработват редовно на различни събитийни формати. Публиката се разделя на групи и ѝ се предлагат на случаен принцип три “елемента”, от които да се изгради идея за история. Елементите, на свой ред, са разработени от различни хора в екипа на работилницата и възможно най-противоречиви. Групите от публиката трябва да разработят кохерентна история от тези елементи.
Признавам, че в панела повече ме интересуваше механиката на творчеството, както от страна на публиката, така и от страна на панелистите, но – както на повечето програмни събития тази година – имаше достатъчно свободни “елементи” и за мен като група от един (аз, себе си и моя милост). Прилежно си поработих, построих си идея и впоследствие дори пописах малко по нея и в момента отлежава в доста дългия списък “за дописване” – The Copper Ring of the Spring Snow Fairies (близо 1000 думи дотук).
Тази методика за идейо-строене с даване на “котви” за изграждане на текст определено ми харесва и ще я използвам в реални условия, ако случайно се случи да остана без идеи; забавно е (и малко иронично) как човек трябва да иде на другия край на света, за да открие за себе си нещо, което си му е под носа у дома.
Научната фантастика като политически проект
Лекцията на Moridin за политиката във фантастиката бе една от най-посетените в петъчната програма. Много приятен панел, демонстриращ, че политиката присъства във всички светове и истории, дори и да не си даваме сметка за това. Напомни ми на панела на Lawless от Еврокона в Риека, който по подобен начин се беше фокусирал върху съдебната власт в разнообразните фантастични творби. Във времето, отредено за въпроси, се изяви един испанец, който беше тотално несъгласен, че политиката е навсякъде в спекулативната литература. Изобщо не подозирахме, че това няма да е последната ни среща с него и до края на фестивала всеки наш представител щеше да се е сблъскал с него.
Историята с тази лекция беше доста интересна. Аз я предложих като развитие на живо на тезите и примерите, които вече бях обобщил по-назад във времето в любимия си “политфантастичен диптих” с неговите две основни части – първата, която разказва как фантастиката облича политическите търсения, и втората, която обяснява защо писането на фантастика (или поне доброто писане на фантастика) по същество неминуемо минава през отговори на въпроси, които можем да наричаме политически.
Но още от самото начало нещата тръгнаха противоречиво. Темата не беше добре разбрана от организаторите и беше тихомълком превърната в панел с участие на други автори и презентатори. Когато посочих, че това е супер, но изисква предварителна комуникация, лекцията също толкова тихомълком беше обърната обратно в оригиналния си вид. Публиката вероятно също очакваше значително повече уклон към политкоректност, identity politics и така нататък и вероятно затова беше в по-масиран обем. Е, не се оплаквам. Смятам, че се получи интересно и имахме много положителна обратна връзка, включително покани за есета по различни международни жанрови списания. Интересен беше испанецът, когото Drake е посочил, който държеше да обясни, че Маркес не се вписва в моята дефиниция. Доколкото светостроенето може да е изцяло интроспективно, давам му тази малка победа, въпреки че фундаментално не е прав. Това е красивото на абстракцията на политическото мислене, че индивидуалното е почти неминуемо построено през социалното в развитието на личността и следователно колкото и психологически да е ориентирана една творба, би било крайно трудно тя да не мине през някакво социално минало на индивида, било то и при Маркес.
Конфликтните точки
Останалите български участия минаха с по-променлив успех. Основна причина за това бяха неудачно подбраните конфликти с други елементи от програмата, но в крайна сметка ясно е, че все някак трябва да се нареди и тя. Подобна беше ситуацията с лекцията на Vato и Kal за Трансформиращата сила на фантастиката, която надграждаше подобно участие от Еврокон 2020 и се фокусираше върху три различни истории за това как фантастиката променя личната реалност през реално изживян опит и как има потенциала да превръща читателите в осъзнати и одухотворени личности. Тя за съжаление не успя да привлече достатъчно публика поради конкурентните заглавия. Други фактори също изиграха роля. В презентацията и последвалата работилница на Drake на тема NaNoWriMo, или ударно творческо писане в рамките на месец ноември, което е глобална инициатива, организаторите бяха объркали значително описанието в програмата – така както го бяха описали, представляваше интерес само за хора, които бяха чували за NaNoWriMo. Съответно, въпреки добре организираната лекция, малцина успяха да се възползват от нея. В панела Burying the Fear Bone пък (аналог на костта на смеха – funny bone в европейската култура), твърде активната роля на модератора промени посоката, която бяха заложили панелистите, в това число Vergil/Елена, и вместо темата за възможностите да залагаме в литературата пътища за развитие на читателската публика, панелът се превърна в разговор за начините да плашим хората чрез хорър, което също е интересна тема (и доста се разгърна), но далеч от намерението на лекторите.
И все пак на всяко едно събитие не всичко минава по план, така че следващия път ни остава да се преборим по-добре за програмата и модерирането.
Con-ception
Както вече казахме, петъчният ден беше сериозно предизвикателство. И докато за другите той може и да беше приключил след множеството от нашите лекции, то мен тепърва ме чакаше още един панел – този път виртуален! Причината: аз и Kal се бяхме записали паралелно на Flights of Foundry – един от най-новите и бързорастящи онлайн конвенти, сътворени в резултат на турболентните времена през последните две години. Flights of Foundry беше с цели петстотин онлайн посетители от цял свят и тридневната програма включваше общо стотина панела, презентации и работилници. Както можете да си представите, бяхме доста надъхани. Два конвента наведнъж! Мне, последствията хич не ги мислехме.
Панелът, на който участвах, се казваше Reimagining TTPRGs – или казано просто, какви неща можем да намерим в хобито на настолните ролеви игри, които се намират отвъд остарялата традиция на Подземия и Дракони. Поради техническа неизправност, не можех да виждам камерите на моите съпанелисти – но дори така, дискусията беше оживена, а компанията – приятна. Петдесетте минути време отлетяха, без дори да ги усетя, и публиката се чувстваше по същия начин – можехме да говорим с часове, да споделяме опит и анекдоти, да препоръчваме игри, системи и светове. Уви, графикът си е график и купонът приключи твърде рано. Е, поне после написах няколко пространни коментара в Дискорд сървъра на събитието, с цел да оползотворя бележките си, до които така и не опрях по време на панела.
И след този завършек, мислех си, че моята роля на Еврокона е приключила и че можех оттук насетне да се изявявам като обикновен турист. Оказа се обаче, че главната изненада тепърва предстои. Междувременно, колегата Kal се включи във виртуалния кон-по-време-на-кон в два панела, посветени на перипетиите на преводачите и предизвикателствата, свързани с запазването на лексикалния жаргон на оригинала при даден превод. Най-ценното обаче беше, че Kal успя да осъществи лична кореспонденция с Neil Clarke, главният редактор и основател на престижното списание Clarkesworld! Neil се оказа приятен човек с феноменална памет и с фендъмска солидарност даде ценни съвети за реализацията на англоезичната версия на Алманах ФантAstika, едно от знаковите български периодични издания за научна и приказна фантастика.
