Сюзън Сто Хелит – мрачно очарование и детско вдъхновение

Не се е случвало неин ученик да каже, че кучето му е изяло тетрадката за домашна работа. Кучето по-скоро носеше молива в уста и гледаше жално докато детето не си напише домашното

Родителите на Сюзън са Изабел и Морт, съответно дъщерята и чиракът на неповторимия Смърт. Като наследник на подобно удивително семейство, тя се отличава с интересни умения, прилягащи на произхода ѝ, но и допълващи добре професията на детска учителка.

Госпожица Сюзън взе картонения часовник от бюрото, показа го и попита:
— Кой може да ми каже какво е това?
Вдигна се цяла гора от ръце.
— Да, Миранда?
— Това е часовник, госпожице.
Госпожица Сюзън се усмихна, постара се да не забележи ръката, размахвана от момче на име Винсънт, което мучеше настървено „уу-уу-уу“, и избра ръката до неговата.
— Почти вярно — отсъди тя. — Да, Самюъл?
— Това е само картон, направен да прилича на часовник — заяви момчето.
— Точно казано. Винаги виждайте само каквото наистина има пред очите ви. А пък от мен искат да ви науча да познавате колко е часът с помощта на това. — Госпожица Сюзън се усмихна презрително на картончето и го захвърли. — Да опитаме ли по друг начин?
— Да! — дружно пожела класът.
После се чу общо „Аах!“, щом стените, подът и таванът останаха някъде под тях и чиновете се зареяха високо над града.
Само на няколко крачки беше огромният напукан циферблат на часовника върху кулата на Невидимия университет.
Децата развълнувано се побутваха с лакти. Фактът, че подметките на обувките им се намираха стотина метра над устойчивата земя, изглежда не ги притесняваше. Странно, но нямаха и изненадан вид. Просто им се случваше нещо интересно. Държаха се като познавачи и ценители, които вече са виждали други интересни неща. Ами да, щом бяха в класа на госпожица Сюзън…

С готическата си мрачност и земна прагматичност, които са съчетани с невероятно успешни и интелигентни образователни подходи, Сюзън е един от най-интересно изградените персонажи. Описанието на разговорите ѝ както с децата, така и с нейния дядо, са истинско удоволствие, а начинът, по който отстоява позицията си, може да послужи за пример на всеки.

— Ъ-ъ, не… ъ-ъ… макар че госпожица Смит ми каза… децата от вашия клас били… ъ-ъ, размирници. И твърди, че умението им да четат било твърде развито за нещастие…
— Госпожица Смит смята, че хубава книга е онази, в която се разказва за едно момченце и неговото кученце, което гони голяма червена топка. А моите деца свикнаха да очакват сюжет в книгите. Нищо чудно, че губят търпение. В момента с тях четем „Мрачни приказки“.
— Сюзън, това беше много груба забележка.
— Напротив, мадам. Беше изключително учтиво изказване. Щеше да е грубо, ако кажех, че цял кръг на ада е отделен за учителки като госпожица Смит.

Острият ѝ ум и уверено самообладание са само част от причините да се влюбим завинаги в тази жена. Лично аз обожавам подхода ѝ към обучението и непоклатимото ѝ убеждение, че най-добрият начин да възпиташ интелигентни деца е да не ги подценяваш и да се отнасяш с тях с уважение и на нивото, на което заслужават, без да ги лигавиш или да притъпяваш усета им с удобни лъжи за света.

Освен че присъства в едни от най-философските и увлекателни романи за Света на Диска, Сюзън е отличен пример за второстепенен образ, който въпреки доста спорадичните си появи е носител на толкова ярка индивидуалност, че не оставя и капка съмнение за важността си в историята.

Тя винаги ще е някъде там, за да възпитава и наглежда младото поколение, докато свършекът на света не вземе да почука на вратата. Тогава знаем със сигурност, че силното чувство за дълг ще накара оправната и решителна Сюзън да грабне косата и да се захване със семейния занаят без капчица колебание. Защото знае кога работата трябва да се свърши и няма да позволи на някакъв си апокалипсис да ѝ попречи.

С това приключвам този задължително кратък обзор, но бъдете уверени, че в Света на Диска има още много забележителни героини, сред които Захариса, Адора Бел, Конина и, разбира се, Тифани. Очакват ви!

1 2 3 4 5