Лейди Сибил Рамкин – жената, която знае какво иска

Намираме Сибил в една пристройка до имението на края на града, да се суети около дузина болни дракончета. Облечена е в яки дрехи, които носят на мръсотия и изгаряния, нахлузила е дебели ръкавици и е запретнала ръкави, потънала в работа. Не, това не е картина на отрудена бедна жена, която се прехранва с къртовски труд. Това е професионалист, който се занимава с това, което обича.

Лейди Рамкин е последната потомка на влиятелен благороднически род. Описана е при първата си среща с Ваймс като същинска валкирия.

Дори и лишена от пластовете ѝ защитно облекло, Лейди Сибил Рамкин си оставаше внушително висока. Ваймс знаеше, че варварските народи от централните земи имаха легенди за огромни, облечени в ризници, в метални сутиени, яхнали яки коне девици, които се спускат над бойните поля и отнасят мъртвите воини, щом паднат, в един величествен, разгулен нов живот, докато пеят с приятно мецосопрано. Лейди Рамкин можеше да е една от тях. Тя би могла да отнесе цял батальон. Когато заговореше, всяка дума беше като мощен удар по гърба и звучеше с аристократичната самоувереност на съвършеното добро възпитание.

Сибил е изключително земна и трезвомислеща жена, която не се интересува от хорското мнение, но умее да поддържа прекрасни дипломатически отношения с всички, благодарение на вече споменатото аристократично образование и възпитание. Тя е ярък пример за уверена дама, която знае чудесно какво иска от живота и постига целите си с финес или пък с тежък труд – зависи какво изисква случаят.

Трябва да отбележим, че в самото начало тя е описана като типична стара мома и човек е готов да я съжали моментално. Ужасна първосигнална асоциация, плод на поредното клише, което Пратчет взима и преражда в силен и вдъхновяващ образ.

От момента, в който става част от живота на сър Самюел Ваймс, тя буквално го спасява от бездната на алкохолизма, самоненавистта и общото огорчение от света, към която той уверено крачи в началото на Стражите! Стражите! Със своята рафинирана интелигентност и деликатен подход, Сибил се превръща в опора и съюзник, а не просто в съпруга. Това е може би най-красивият пример на Пратчет за великолепна жена, която заема дейна и съществена позиция не само в семейството, а и в обществения живот на града.

Но не оставайте с впечатлението, че валкирията от предишния текст се е кротнала и покорно домакинства. Сибил Рамкин е потомка на пълководци и благородници и остава такава – вярна на себе и абсолютно вдъхновяваща.

— Следва да сте пред Университета след половин час. Лейди Сибил благоволи да ми напомни, че ако не сте там в уреченото време, ще използва вашите тънки черва вместо градински маркуч, сър.
— Усмихваше ли се, като го каза? — смънка Ваймс, залитайки по посока на димящия леген на поставката за миене.
— Съвсем леко, сър.
— О, богове…
— Именно, сър

1 2 3 4 5