Zombieland Saga
Жанр: Комедия, музика, свръхестествено
Студио: MAPPA
Формат: 12 епизода по 23 мин.
Zombieland Saga започва като стандартно айдъл аниме. Запознаваме се с ученичката Сакура, оптимистично и жизнерадостно момиче, което мечтае да стане звезда. Тя се готви да отиде на първото си прослушване, решена да даде всичко от себе си. На този етап анимето ни се струва доста клиширано и измърморваме „Оо, не… Поредната оптимистична айдъл лиготия!“. Имаме точно една минута да недоволстваме обаче, преди Сакура да я блъсне камион пред входната ѝ врата. Екранът е опръскан с кръв, зазвучава див метъл… и вече не сме толкова сигурни какво точно гледаме. Сакура се събужда в зловещо имение, заобиколена от зомбита, и очаквано, самата тя се е превърнала в такова. Подозрителен тип на име Котаро Татцуми ѝ обяснява, че е събрал група от мъртви момичета и смята да ги направи звезди, като по този начин спаси залязващия айдъл бизнес на префектура Сага.
Цялата идея на шоуто е шантава, а съчетаването на два толкова различни жанра като зомби хорър и айдъл история е на пръв поглед доста рисковано. Интересното е, че това не е първото експериментално айдъл аниме на MAPPA. През 2017 г. заедно с още едно студио те дадоха живот на Idol Incidents, което обаче излезе по-бездиханно и от зомби. Злощастната продукция също беше смесила жанрове, в случая – политическа драма и айдъли. Да, правилно прочетохте. Разказва се за айдъли, които имат политическа партия. Поне след този опит явно MAPPA са се научили какво да НЕ правят. Всички проблеми, които правят Idol Incidents посредствено и досадно, липсват в Zombieland Saga. Кастът е намален от 9 на 7 момичета, което дава възможност да се обърне повече внимание на всяка от тях, премеждията са по-реалистични, а глупавите антагонистични персонажи са премахнати напълно.
От студиото очевидно са заложили на принципа „Ако ще е гарга, да е рошава“ и този път експериментират във всички направления. Освен жанрове, Zombieland Saga смесва и музикални стилове и то много умело. Зад саундтрака седи Ясухару Таканиши, който е композирал за редица известни анимета (Gantz, Naruto, Fairy Tail, Beelzebub) и тук също се справя блестящо. Въпреки че се води айдъл аниме, музиката в шоуто е учудващо разнообразна – освен класическите поп парчета, имаме метъл, рап, дори и балади, които звучат много убедително.
Дори да не сте фенове на айдъл културата, анимето е много вероятно да ви хареса. Zombieland Saga на пръв поглед промотира айдълите, но всъщност е умела метафора за това как звездите от този бизнес работят нон стоп като зомбита и нямат никаква свобода и собствена воля. Котаро е пародия на айдъл мениджърите, които се държат зле с подчинените си – поне 90% от репликите му са крещене, а действията му са съмнителни както морално, така и законово.
От друга страна, ако сте любители на хоръра и очаквате да видите нещо изправящо косите, ще трябва да ви разочаровам. Zombieland Saga по-скоро пародира елементите на зомби жанра и ги ползва като комедиен източник. Мислех, че мъртвешките шеги ще се изтъркат бързо и след няколко епизода ще ми омръзнат, но не бях права. Шоуто успява да ги вплете много умело в повествованието и в резултат хуморът не звучи плоско и глуповато.Момичетата общо взето се занимават с типични айдълски неща – подготвят се за концерти, опитват се да наберат популярност, търсят си спонсори и правят фен срещи. Най-забавно е да се наблюдават жалките им опити да прикрият това, че са зомбита. Главите им падат в най-неподходящия момент, под изтрития им грим лъсва зелената кожа и други подобни. Сюжетът може да не звучи като кой знае какво, но чарът на Zombieland Saga определено е в героите му.
Само за 12 епизода анимето успява да изгради триизмерни и реалистични персонажи, които претърпяват значително развитие. Не забравяйте, че основният каст е доста голям – седем момичета. Въпреки това на всяка от тях е обърнато внимание, а на някои са посветени цели епизоди, в които имаме възможността да се запознаем с живота им преди да станат зомбита и с опитите им да се примирят с новото си състояние на ходещи трупове. Епизодът на Лили например беше толкова неочаквано разчувстващ, че успях да я видя като нещо повече от дразнещо хлапенце и действително да я харесам. Именно това внимание към личната история и емоциите на героите прави анимето наистина добро. Замислете се! Ако сте нормално момиче и изведнъж се събудите зомби, едва ли ще ви се става поп-икона. Много по-вероятно е да скърбите за смъртта си, за живота и близките си, които никога няма да видите отново. Въпреки преобладаващия комедиен елемент анимето доста пространно изследва тези психологически въпроси, което му дава сериозна преднина пред другите въздухарски айдъл шоута.
Друго нещо, което прави впечатление, е колко реалистични са взаимоотношенията в колектива. Толкова често виждам аниме герои, които се запознават и след пет минути са си най-добри приятели завинагиТМ, че Zombieland Saga направо ме шокира с това колко плавно прогресират връзките. В началото отдалечени и студени една с друга, момичетата малко по малко се опознават, изграждат доверие помежду си и успяват да формират истинско приятелство. Неусетно се привързваш към тях и след всеки епизод оставаш с топло и уютно чувство, сякаш и ти си част от малката им весела групичка.
Zombieland Saga неслучайно е едно от заглавията с най-висок рейтинг от сезон есен 2018. То нацелва перфектния баланс между комедия и сладка айдъл история, без да звучи сантиментално и клиширано. Стискам палци да има втори сезон и да видим Сакура и компания отново! Кой знае, може би ще се появи група-съперник, съставена от върколаци или пък вампири!?
Оценка: 8/10
Здрасти,
Мерси много за ревюто. На 6ти епизод съм и това е от най-свежите и интересни анимета, на които съм попадал напоследък. Изключително оригинално е това смесване на жанрове и похвати със самоиронията както каза. Не е претенциозно и с това печели много.
Доста смело да подходят изобщо по този начин към „идол“ поджанра. И аз стискам палци за втори сезон, макар да съм наполовина на анимето. Тъкмо почват сериозно да се развиват героите 🙂
Георги
„Доста смело да подходят изобщо по този начин към „идол“ поджанра“
Исторически погледнато идол субкултурата стартира от доста неочаквано място – mecha сагата Macross, а първата идол-ка в реалния живот е сеюто на една от главните героини Минмей. Това не е и единствената аниме поредица с mecha + idol в едно.
Може да се каже, че способността му да се комбинира с коренно различни сетниги е в ДНК-то му.
Сори, ама в това аниме къде има мека? Или ти адресираш само оригинала на поп идол субкултурата?
„Или ти адресираш само оригинала на поп идол субкултурата?“
Да, тръгва от mecha шоу и мисълта ми е, че комбинацията му с най-различни елементи не е изненада, нито пък голям риск щом такива неща, като AKB0048 и Symphogear работят.
Въпрос на изпълнение.