Mutafukaz (КПЛТ)

Когато стане въпрос за „анимации за възрастни“, най-често се сещам за сериали като The Simpsons, Futurama, Rick and Morty, BoJack Horseman, South Park или някоя адаптация с героите от вселените на DC и Marvel. Ако пък се направи уточнението „анимационен филм за възрастни“, повечето заглавия, които изникват в главата ми, са дело на японския гений – Akira, Paprika, Perfect Blue, Studio Ghibli… Неизбежно е съпоставянето между източните и западните анимации, какви са разликите, силните и слабите страни, но понякога Изтокът и Западът обединяват сили и създават нещо необичайно и красиво. Такъв е случаят с MFKZ.

MUTAFUKAZ (или MFKZ, а на български КПЛТ) е френско-японска колаборация между студията Ankama Animations и Studio 4°C, под режисурата на Шоуджиро Нишими и Гийом Ренар. Първата прожекция е на Международния анимационен филмов фестивал в Анси през 2017 г., последвана от премиерни дати във Франция и Япония през 2018 г. (ето защо различните източници не са единодушни по въпроса от коя година е MFKZ). Анимацията е базирана върху едноименните комикси на Гийом Ренар от 2006 година.

Действието се развива в Dark Meat City* – възможно най-депресиращото, мръсно, опасно и гадно място за живеене, което можете да си представите. Нашият герой е Анжелино, накратко Лино. След претърпян инцидент у него се отключват неподозирани сили, което бързо го превръща в желан и преследван обект. Простичкият живот, който дотогава води в хотел „Гуаделупе“ със своя приятел Винс и купищата хлебарки-домашни любимци, за нула време се трансформира в луда надпревара да запазят живота си. А може би и да спасят света.

Дотук не звучи като някакво върховно чудо в сценаристиката – знаем как започват тези истории и на какъв край са обречени. С какво тогава ме впечатли MFKZ?

На първо място – със страхотната визия. Фоновете са изключително детайлни – вижте колко подробно са нарисувани сградите, без замъглявания или само общи контури. Дори хора без роля за развитието на сюжета са дарени с всички характеристики на лицето и са облечени отличимо, което не е типично за повечето анимета. През по-голямата част от времето стилът е сходен, но има и някои сцени, представени по-комиксово.

Не мога да не похваля и дизайна на главните герои. Лино е миниатюрно черно човече с огромни бели очи, главата на Винс е горящ череп, а Уили е антропоморфна котка с брекети. Въпреки че по-скоро приличат на деца, Лино изрично казва, че е на 22 години и можем да предположим, че и приятелите му са горе-долу на неговата възраст. На фона на всички останали герои със сравнително реалистични пропорции, тримата изглеждат не на място, но никой в DMC не обръща внимание на странните им физически характеристики.

Споменах вече, че сюжетът не блести с особена оригиналност, но все пак имаше с какво да ме зарадва. MFKZ е насочен към по-зряла аудитория, чийто морален компас си сочи в необходимата посока, без да е необходимо тепърва да се обяснява кое е добро и кое лошо, което позволява на героите да са малко по-пълнокръвни. Лино и Винс искат да напуснат града, мечтаейки за по-добър живот отвъд границите на DMC – спасението на света не е тяхна грижа, защото те не са герои в онзи смисъл на думата. Уили е малко страхливо човече обляно в пот, сълзи и повръщано, което на няколко пъти изоставя приятелите си, само и само да спаси своята кожа. Кулминационната битка се разрешава не чрез някаква супер-хипер-гига-мега-ултимативна атака, както сме виждали в не малко шоунен анимета, а по много човешки начин. И краят нагарча – Анжелино  не получи момичето, въпреки подчертаното привличане между двамата. Ама то е така и в истинския живот – невинаги получаваме това, за което истински жадуваме.

За мен най-силната черта на MFKZ е неговата откаченост. Освен вече споменатите шантави герои, филмът ни предлага още мъже в черно, извънземна раса, кечисти-спасители на света, враждуващи гангстерски групировки, рецитиране на Шекспир, преследвания, бойни сцени и какво ли още не. Изобщо не можех да откъсна очи от екрана, а после го изгледах още цели 3 пъти, за да се насладя по-пълноценно на „пълнежа“ – сградите и неоновите надписи, графитите по стените, драсканиците по вратите, мъничките символи, които правят анимацията още по-интересна.

И колкото и парадоксално да звучи, тъкмо тази откаченост се възприема като слабата черта на филма. Повечето ревюта, на които попаднах, го оценяват по-скоро негативно, заради неговата странност и динамичност, граничеща с хаотичност. Оценките варират от 1 до 6 по десетобалната система, като само аниме феновете са малко по-щедри. Сякаш светът мрази тъкмо това, което на мен ми хареса.

Но ако все пак идеята за странна, цветна и динамична анимация за възрастни, понякога разнообразяваща познатия сюжет с изненадващи решения, ви се струва любопитна, то препоръчвам ви да дадете шанс на това шантаво дете на Изтока и Запада. Може пък да се окаже вашето нещо.