Steins;Gate

Минат, не минат няколко години, и взема, че ми се доглежда пак аниме. Проблемът ми с японската анимация е напълно необясним, но се изразява основно в неспособността ми да започна да гледам сериалите. Веднъж успея ли, петгодишният план е преизпълнен и всичко е на шест. Този път жертвата на аниме-музата ми беше миналогодишният Steins;Gate и след драматичното преживяване, мисля, че ми е нужна ревю-терапия.

Действието се развива в Акихабара, през 2010 г. Окабе Ринтару (или както той предпочита да се нарича – Киома Хооин) е самообявил се „луд учен“, който е декорирал асоциалността си с абсурдното поведение на самовлюбен кретен, и в комбина с хакера Дару и отвеяната Маюри (която е там по-скоро за морална подкрепа) създава „future gadgets“, с които един ден да сътвори световна анархия и да предотврати плановете на Организацията (която, естествено, не съществува, или поне той така си мисли). Един ден една от джаджите им се оказва машина, способна да праща мейли към миналото, и след поредица от недообмислени съобщения, светът около Киома е променен до неузнаваемост, но по неясни причини той запазва спомените си след всяка промяна, докато всички други ги губят. Накрая нещата стигат до фатален завършек и той трябва да намери начин да възстанови времевата линия и същевременно да предотврати превръщането на SERN (ЦЕРН, за на който му е твърде тънка подсказката) в глобален деспот, който чрез пътуване във времето е превърнал света от бъдещето в дистопия.

За съжаление историята всъщност звучи доста по-добре, отколкото е разказана. Тъй като Steins;Gate e базирана на visual novel игра, по-голямата част от сериала е посветена на фенсървис. Реалният сюжет спокойно може да се разкаже в 12 епизода или по-малко, но вместо това първите десет внимателно сетъпват драмата, за да можем подробно и в детайл да се запознаем с всички възможни фенсървис версии на японската мастурбационна мечта – като минем през дръпнатото и нахакано момиче-гений, минем през завеяната тутурууу коза, която трябва да умре много и за дълго (pun intended), аутистичната библиотекарка, nyancat мейдката, невинното девойче в традиционно кимоно, което всъщност е момче… АРГХ! Всяка от тях допълнително усложнява нещата, за да се отклоняваме по възможност на всяка крачка от интересната история с времеви парадокси. В резултат, следващите десет серии се движим в обратна посока, докато Киома се опитва да оправи бакиите, които собствената му безхаберност е забъркала. Някъде към края сюжетът просто спира да връзва смисъл и темпоралната гняс просто губи логика, но важното е ЛЮБОВТА да възтържествува! И понеже сравнително елегантният завършек на 24 епизод е твърде сравнително елегантен, имаме една OVA след това, в която ДА НИ СЕ КАЖАТ НЕЩАТА ЗА ЛЮБОВТА В ПРАВ ТЕКСТ, щото да не би да не сме стоплили.

Визуално Steins;Gate e много приятен за окото, с готини съвременни ефекти, стилна „камера“ и всъщност доста сдържани цветове, предвид сюжетния фенсървис. Коси с идиотски прически и химически цветове почти не се срещат, чупенето на стойки е ограничено до Киома и сериалът сам се бъзика с него, а екшънът, когато най-накрая стигнем до него, е доволно харен. Музиката е приятна и умерено незапомняща се, с изключение на изненадващо качествените опънинг и ендинг песни (съответно Hacking to the Gate на Itou Kanako и Tokitsukasadoru Juuni no Meiyaku на Sakakibara Yui). Сеютата са каквото може да се очаква от тематиката, с няколко доста добри попадения. Киома например е озвучен от Mamoru Miyano, който само мен не ме е озвучавал, но пък е озвучавал Лайт от Death Note и Киба от Wolf’s Rain.

В крайна сметка, ако трябва да сравнявам Steins;Gate с нещо друго, то би било Eden of the East – сходен бегло фантастичен сетинг и герои, които хем са сериозни, хем не съвсем. Проблемът е, че докато Eden фокусираше върху интересна конспиративна мистерия, настоящото заглавие използва времевите си парадокси като извинение да плете предпубертетни драмички и третокласни романтични бъркочи, в които това да хванеш девойката за рамото те прави тотален перверзник и не дай си боже да изразиш чувства в прав текст, ще пресечеш млякото на целия квартал. Вкратце, големият и напълно непростим грях на Steins;Gate е, че не е толкова добър, колкото можеше да бъде, а трябваше да е толкова добър, колкото можеше, за да оправдае гледането на тия 25 серии.