Обзор на аниме сезон зима 2019
Жанр: Всякакви
Студио: Всякакви
2019 се очертава изключително вълнуваща за аниме феновете и качествените заглавия заваляха още в самото ù начало. Обикновено зимните аниме сезони не са сред най-силните, тъй като блокбъстърите се пазят за пролетта и лятото. Въпреки това, новата година започна ударно и смея да твърдя, че някои от зимните анимета ще се наредят на челните места като най-добри за цялата 2019. Естествено, имаше и разочарования, но предвид факта, че всеки сезон излизат над 40 заглавия, няма как да минем без издънки. За да ви спестя мъката сами да пресявате тонове нови анимета, ето накратко какво ни донесе последният сезон!
Фентъзи, сай-фай и свръхестествено
Както винаги, в този жанр има най-много попълнения, но едно заглавие се откроява сред всички останали в класациите (и в моето сърце) – Mob Psycho 100 II. Ако през 2016 година сте били заточени на самотен остров и сте пропуснали първия сезон на анимето – то разказва за момче на име Моб, което притежава непобедими психични сили, но емоционалната интелигентност и социалните умения на градински камък. Моб работи почасово във фирмата на „най-добрия медиум на 21 век“ – Рейген Аратака, чаровен измамник от ранга на Остап Бендер. Ако комедийното дуо не ви е достатъчно – анимето също така е едно от най-впечатляващите във визуално отношение, което някога ще видите. Вторият сезон е все така забавен и увлекателен, но задълбава малко повече в психологията на героите и ви съветвам да се подготвите да роните сълзи като малки пикли на емоционалните моменти.
Ако сте фенове на исекай* жанра, The Rising of the Shield Hero е вашето зимно заглавие. Анимето е нещо като Goblin Slayer-а на този сезон – в първи епизод се размахват разни провокативни теми като изнасилване и купуване на роби, но нека това не ви заблуждава. За радост (или за жалост?) тук нещата са доста по-умерени, така че можете преспокойно да гледате Shield Hero дори с баба си. Най-симпатичното нещо в анимето е туистът, че протагонистът е призован като велик герой, който да спаси света, но кралството се обръща срещу него и го обвинява за престъпник.
Този сезон бяхме зарадвани и с много успешен римейк на старо аниме – става дума за Dororo. Оригиналът е от 60-те и е дело на легендарния Осаму Тезука, бащата на мангата. Всъщност това е едно от по-малко известните му творения, което не се е сдобило с особена популярност навремето, но сега се завръща с гръм и трясък. Голяма роля за успеха на новия Dororo имат студио MAPPA, които напълно са преобразили историята. Те премахват детските елементи и залагат на изцяло нов стил анимация, за да превърнат Dororo в истински зловещо и демонично изживяване. Горещо го препоръчвам!
Това са най-добрите фантастични заглавия, но кои са най-лошите? Ето две анимета, които ми бръкнаха в здравето и ако не внимавате, ще бръкнат и във вашето.
Първата златна малинка за „Огромно мазало“ отива при Magical Girl Spec-Ops Asuka. Анимето прави жалки опити да е мрачно мое като Madoka Magica, но вместо това е torture porn, гарниран с купища малоумен хумор.
Mysteria Friends е второто заглавие, от което следва да бягате като от чума. На пръв поглед изглежда интересно – принцеса и момиче-дракон учат в престижно магическо училище. Това хубаво, но още в първи епизод лъсва фактът, че анимето няма никакъв сюжет. Нула. Толкова зле е направено, че чак ти става неудобно да го гледаш! Ако някога сте чели лош фенфикшън – драматургията е горе-долу на същото ниво.
Мистерия
Аниметата като че избягват този жанр и залагат повече на екшън, приключения и романтика, които явно са по-вървежни. Тази зима обаче богът на анимето ни се усмихна и получихме не едно, а цели две качествени мистерии!
Първата е The Promised Neverland – аниме адаптация по манга от Weekly Shounen Jump. Списанието рядко има подобни мрачни, заплетени заглавия, а успехът на Neverland ми припомни за добрите стари времена, когато излизаше Death Note. Главните герои са три деца, Ема, Норман и Рей, живеещи в сиропиталище с още много други сирачета. Една нощ Ема и Норман отиват до Портата – единственият изход от сиропиталището, където изрично им е забранено да ходят. Това, което виждат там, е по-страшно и от най-невъобразимите им кошмари и слага край на спокойния им живот. Няма да ви разкривам повече, за да не ви разваля удоволствието от гледането – единствено ще кажа, че децата имат татуирани номера на вратовете, което, както всички знаем, не вещае нищо добро.
Второто мистери заглавие е по серия младежки новели, наречени Boogiepop And Others. Интересен факт – именно авторът на Boogiepop, Коохей Кадоно, дава началото на така наречения „бум на младежките новели“ в Япония и утвърждава двете най-често срещани теми в тях, които стават нещо като маркер на жанра – училищния живот и свръхестествените сили. Тъй че тук говорим за произведение със статут на модерна класика. Анимето има същата структура като новелите, а именно – нелинеен сюжет, ретроспекции, постоянна смяна на гледната точка и действащите герои. Това го прави доста странно за гледане, но пък е свежа глътка въздух сред мнозинството правени като по калъп анимета. След първите един-два епизода се свиква и ви гарантирам, че ще се пристрастите към него. Все пак едно произведение не може да се нарече качествена мистерия, ако не ви връзва мозъка на фльонга!
Романтика и комедия
Kaguya-sama: Love is War по блестящ начин осмива огромното его на двамата си протагонисти, които са влюбени един в друг, но искат другият да направи първата стъпка, за да не се излагат. Защото любовта е война, скъпи приятели, и който пръв покаже слабост, е обречен вечно да е роб на половинката си! Героите са очарователно крайни в разбиранията си и много, ама много сериозни, докато кроят сложни планове и залагат клопки на другия. Цялата тази титанична битка се разгръща, докато вършат скучните си задължения в училищния съвет. Анимето безапелационно е най-добрата комедия за сезона!
Заслужава си да споменем и The Quintessential Quintuplets, харем аниме, в което главният герой става частен учител на петзначки. Сюжетът е ала „Как се запознах с майка ви“, първият епизод започва със сватбения ден на главния герой и цялото аниме е ретроспекция, в която се разбира коя точно е щастливката. Героите са симпатични, така че дайте му шанс, дори да не сте харем любител.
Други жанрове
Реалистичните анимета за всекидневния живот (Slice of life) все остават в сянката на големите фантастични заглавия, но аз, като огромен техен фен, съм тук да им отдам заслуженото! Попълнението този сезон се нарича My Roomate is a Cat и разказва за самотен писател на криминални романи, който е в творческа криза, но намира вдъхновение от най-неочаквания източник – малко улично коте. Историята е много сладка и ако имате нужда от feel good аниме, не търсете повече!
Този сезон по някаква причина изобилстваше от музикални/айдъл анимета – цели пет заглавия. Може би Zombieland Saga от миналия сезон вдигна летвата твърде високо, но ми се струва, че нито едно от музикалните заглавия не си заслужава гледането.
На финала искам да спомена и Run with the Wind, спортно аниме, което технически е от есенния сезон, но завърши чак сега, понеже съдържа 23 епизода. То е толкова вдъхновяващо, че дори заклети врагове на физическите упражнения като мен самата се замислят дали да не се пораздвижат малко. Може би не в маратон от Токио до Хаконе като героите от анимето, но да речем няколко обиколки на блока за раздвижване на кръвта, преди да е започнал пролетният аниме сезон!
И аз така, брат #RunFromYourProblems
„Обикновено зимните аниме сезони не са сред най-силните, тъй като блокбъстърите се пазят за пролетта и лятото.“
Според мен това е само частично вярно – да, пролетите обикновено са силни, но заедно с есените. Относително често има и силни зимни сезони.
Най-слабо обикновено се представят лятата.
Обаче това не е твърдо правило и човек може да срещне достатъчно изненади.
Mysteria Friends се предполагаше да е някак свързано с Shingeki no Bahamut, но това не личеше в първа серия, може би епохата е друга? Анимето беше готово дори преди втория сезон, но го отложиха чак за сега.
Останах с впечатлението, че е предимно sol + yuri заглавие, но може и да греша.
За мен и много други сезонът впечатлява най-вече с Dororo, Kaguya-sama и Mob Psycho 100 II.
Kemurikusa (TV) ми дойде, като глътка свеж въздух. То е от екипа на Kemono Friends…който беше уволнен заради това, че с отпуснатите жълти стотинки успя да направи толкова гледаемо и неочаквано популярно шоу. Сега втори сезон се прави от друг екип с повече пари и хората се оплакват, колко по-лошо изглежда.
Kouya no Kotobuki Hikoutai е странно шоу, интеграцията между 3D и 2D персонажи пълна гнус, а от диалозите нищо не се разбира, защото всички са в постоянно кавгаджийско настроени и никой не слуша събеседника си. Обаче радва със страхотни 3D бойни сцени със самолети от Втората световна, приключенска атмосфера, а и музиката е епична.
Някъде след средата дори почва да прозира нещо, като интригуващ сюжет и причина за странностите на света, в който се развива действието. Примерно съществува периодично отварящ се портал към Земята откъдето и идва цялото това японско технологично и културно влияние.
Tate no Yuusha no Nariagari ме забавлява най-вече с глупостите си.