Kimetsu no Yaiba

Ако в потока ви с новини са се появявали картинка на сладко момиче с бамбуково парче дърво в устата, мускулесто тяло с глава на глиган или пък рисуваната версия на Майкъл Джексън, то вероятността да имате поне един приятел, който е влюбен в Kimetsu no Yaiba, е голяма. Ако ли не, но пък много ви се гледа интересна история, страхотен арт, красиви бойни сцени и убийствено добра музика, най-искрено ви препоръчвам именно това аниме.

Танджиро Камадо и семейството му живеят някъде в планината и се издържат, като продават въглища на близкото село. В едно зимна сутрин той слиза за поредния пазарен ден и на връщане замръква до дома на свой съсед* и пренощува там. Рано на следващия ден тръгва за дома, където заварва цялото си семейство мъртво, с изключение на сестра си Незуко, която е превърната в демон. Оттук започва да се развива сюжетът – целта на Танджиро е да намери лек за сестра си и да я превърне отново в човек.

Анимето е шонен, но далеч не е типичният представител на жанра, а представлява една прелест, от която няма да можеш да се откъснеш. Скоростта, с която се изнизват 26 епизода, ще ви накара трепетно да чакате продължението. Не преувеличавам – наистина всичко е прекрасно и ако има едно аниме, което всеки трябва да изгледа, то това е Kimetsu no Yaiba. Герои, история, анимация, музика – синхронът е идеален. Спокойно си позволявам да короновам заглавието като „Аниме на годината“, въпреки че едва започна есенният сезон и ни предстои зимният.

Повечето герои в други заглавия са копия на копията, но тук имаме нещо оригинално и интересно. Танджиро може да бъде определен като наивно хлапе, което винаги гледа оптимистично на нещата и не спира да вярва, че ще спаси сестра си, но има толкова много смирение и доброта в него, че ти се иска само хубави неща да му се случват. Незуко също е интересна, не толкова заради няколкото думи, които казва преди трансформацията си като демон, а заради това как се държи като такъв.  Тя е запазила човешкото в себе си въпреки трансформацията и на моменти използва демоничната си сила, за да защити брат си, други хора или „добри“ демони. Останалите демони също са ми интересни – уменията, които притежават, тяхната мотивация, страховете им. Винаги има останало нещо човешко в тях и заради това Танджиро успява да им съчувства в последните им мигове.

Визуално Kimetsu no Yaiba е просто пир за очите. Снежните спокойни сцени ми създаваха същото усещане като при Mushishi. Бойните пък просто ти секват дъха. Те не са статични, не се чувстваш като страничен наблюдател на любителски театър. Движението на камерата винаги ти позволява да видиш истински всяка една от страните в боя. Атаките са двойно по-впечатляващи заради разцъфването на цветовете и звуковите ефекти, от които са придружени. Обичам идеята върху какво са основани уменията на демоните и техните ловци – по-силните демони правят магии с кръвта си, а ловците използват техники чрез дишане. Но ако всичко това не е достатъчно, за да повярвате колко красиво е анимето, може да хвърлите един поглед на ето този трейлър.

Колкото до музиката, тя е просто необходимото допълнение, за да превърне заглавието в съвършено произведение на изкуството. Тъй като героите са поставени в някаква историческа реалност*, музиката е симбиоза между класическото звучене на оркестрални инструменти и традиционни японски такива. Емоционални и вълнуващи музикални произведения, които правят сцените още по-наситени и красиви за изживяване.

По-лековатите и забавни моменти ми бяха изключително интересни, защото разкриваха по още нещо от характера на героите, а и са страхотен фонд за интернет шеги. Битките в никакъв случай не могат да омръзнат, защото всяка една предоставя нещо ново и различно. В началото светът не е разгърнат особено, нито пък структурата на организацията на ловците на демони, но постепенно научаваш нови и нови детайли. По умел начин анимето ти показва, че има защо да го гледаш, без да ти дава всичко наведнъж. Тези 26 епизода успяха да ме грабнат, без да ми разкажат цялата история, но ме закачиха с достатъчно кукички, че да тръпна в очакване за продължението.

Честно казано, не знам дали има нещо слабо в това заглавие. Дотолкова ме плени, че макар неистово да искам да разбера какво се случва, ще изчакам търпеливо за продължението, вместо да прочета мангата. Имам чувството, че изживяването далеч няма да е толкова емоционално, ако прочета историята, вместо да я изгледам. Феерията от цвят и звук тук не могат да се сравнят с черно-белите страници*.

Ако все още се чудите дали трябва да гледате това заглавие, то не знам дали трябва да си заложа крак и ръка, за да ми повярвате, че си струва. Абсолютен шедьовър на фона на останалите заглавия, които излизат. Страхотни герои, интересна история, невероятно анимиране и великолепна музика. Нямам достатъчно суперлативи, за да ви опиша колко е прелестно е Kimetsu no Yaiba. Дайте му шанс. Обещавам, че наистина е майсторски направено.