Автор: Сергей Лукяненко
Издава: ИнфоДар
Цена: 15 лв.

Ревю: Ян

 

След поредната доста сериозна пауза (ще рече човек, че от нас взимат пример) ИнфоДар се усетиха, че Лукяненко освен един от най-известните, вероятно е и най-продуктивния руски писател фантаст, който спокойно може да захранва поредицата Светове още доста време. Слава богу, за разлика от изпълнението със Спектър, където получихме една книга на цената на две, при Чернова всичко е комплектовано както си трябва. Корицата също е изненадващо добра, въпреки че няма нищо общо със сюжета на самата книга.

Историята не е върха на оригиналността – нашето момче Кирил Максимов се прибира вкъщи, само за да установи, че там живее непозната девойка, при това, ако се вярва на думите й от три години. Кучето му не го познава. Във фирмата му не са чували за него. Даже собствените му родители не го помнят. Сякаш някой го изтрива от реалността. Естествено, бидейки типичния Лукяненков герой – упорит, честен, идеалист и късметлия, Кирил се заема да разнищи нещата и се оказва в средата на конспирация надхвърляща границите на нашия свят.

Бидейки почитател на Градът на мрака и донейде на Мрежата (или поне на детския спомен, който имам от филма) идеите в Чернова определено ми допаднаха достатъчно, че да зарежа всичко останало и да се отдам на трескаво четене. Допълнителен плюс е и увлекателният стил на Лукяненко, който спомага за бързото прелистване на страниците. Историята се движи динамично, а идеята за функционалите всъщност е доста яка и придава оригиналност на иначе познатата концепция. Забавни бяха и закачките с разни други именити руски автори (голямо браво на преводача Васил Велчев за обяснителните бележки), като особено се смях на намигването към Перумов. Основното ми опасение, че краят ще е прецакан (уви, човекът има проблем със завършеците) не се оправда. Надявам се положителната тенденция да продължи и в Белова, защото ще е много жалко да се пропилее сериозния потенциал.

Въпреки, че книгата ми хареса и то много, продължавам да имам натрапчивото усещане, че Патрулите и Дълбината ще си останат върховите постижения в творчеството на Лукяненко. При все увлекателността, нещо сякаш липсваше на Чернова. Не знам дали причината е в поизчерпалия се образ на главния герой (Лукяненко си е харесал един образ и го използва постоянно, със съвсем леки вариации), или в чувството за déjà vu, което имах на моменти. Кой знае, проблемът може и да е в моя телевизор.

 

Плюсове:

+ Добрият превод на Васил Велчев.
+ Каквото и да пише Лукяненко, го прави много увлекателно.
+ Накрая имаше леко неочакван обрат, който разпалва апетита за Белова.

 

Минуси:

– Вари го, печи го Лукяненко е шовинист и за пореден път великоруската идея присъства по адски досаден начин.
– Тия деветнайсетгодишни девойки…

 

Поредната добра книга на Лукяненко, която макар и да не е от класата на Патрулите и Дълбината пак си остава на много високо ниво. Чакам с нетърпение Белова.

 

Оценка: 8/10