Chicago Comic Con

Масивните комиксови панаири – или „конове“, както са познати в България – са сред най-очакваните и популярни събития в западната гийк-култура, пълни със звезди от сериали и филми, художници и писатели, греховно количество комикси, фигури и всякаква друга подобна плява, и не на последно място – важни новини за предстоящи заглавия на големия и малкия екран, както и на страниците на популярни комиксови поредици. Същевременно, те са на практика непознато преживяване за българския  фен, и това е крайно вулгарно и несправедливо.

Първо, трябва да уточним какво означава терминът „comic con“. Голямото – и все още уникално – събитие на годината в Америка е Comic Con San Diego. Това е конът, в който се обявяват нови проекти, трейлъри на предстоящи филми, където най-големите звезди отговарят на въпроси и т.н.

Ако работата ти е свързана с гийк-културата, не можеш да си позволиш да не участваш в Comic Con. Същевременно обаче, всеки голям град има своя собствена организация, която предлага подобно събитие веднъж годишно. Чикаго, например, е дом на C2E2 (Chicago Comics and Entertainment Expo) – огромен тридневен кон, който обикновено се случва в края на март или началото на април. Месеци преди това човек може да види реклами за него в градския транспорт, и дори билбордове. Комикс магазините продават пропуски, някои организират безплатни автобуси, които да возят феновете от центъра на града до фестивалния комплекс на всеки кръгъл час. Вестниците отразяват събитието и, въобще, обръща му се сериозно внимание.

Отделно от тези две нива – Comic Con и локалните събития – организацията Wizard World организира конове във всички големи (и не толкова големи) градове в страната. Един годишно, но разпръснати през цялата година, така че ако имаш парите и нездравия интерес, е възможно да посетиш всички. Тези конове също се наричат „Comic Con“, но нямат общо със Сан Диего. Comic Con Chicago се случва в края на август и е щедро разположен в цели четири дни.

Фестивалният комплекс се намира близо до летището. Транспортът е лесен, но отнема време и десетте минути ходене от метрото под зловещото августовско слънце не са особено дружелюбни, ако човек е решил да косплейва. Което огромно количество фенове правят, защото коновете са най-голямата косплей сцена в Америка и всяко подобно събитие включва минимум два конкурса – за възрастни и за деца.

Още преди да стигна до комплекса знам къде се намирам, защото съм заобиколен от минимум един Уолвърийн, два Дедпуула и – понеже тази година е актуална – минимум една Харли Куийн. В началото на годината, на C2E2, хитът сред девойките в добра форма беше Спайдър-Гуен, но оттогава досега видяхме достатъчно от Suicide Squad и съответно Comic Con Chicago е наводнен с най-разнообразни разфасовки на Джокера и Харли. Останалите костюми варират, макар че щурмоваците и Дарт Вейдър винаги са на мода, както и Батман, Супермен и Акуамен, да не говорим за атлетични младежи, носещи впития костюм на Спайди с неприлично нахалство, предвид обикновено нелегалния си възрастов статус…

Извън моментните моди, класиките и няколкото местни индивида, които всяка година носят един и същи костюм (Един очарователен китаец вече две години идва буквално като Sharknado. Торнадо, оформено от тел и памук около цялото му тяло, насред което са разпръснати малки плюшени акули. Сериозно), всеки кон предлага щедра доза фенове, облечени като гостуващите знаменитости.

Което ни води до въпросните. Качеството и популярността варират, но определени звезди прекарват почти цялото си време извън снимачния период в гостуване на конове. Естествено, колкото по-популярни стават, толкова са по-търсени и шансът да посетят твоя град намалява пропорционално. За щастие, Чикаго е един от най-големите градове в страната и посещаемостта е стабилна. Миналата година например дойде ЦЕЛИЯТ екипаж на Star Trek: The Next Generation (и да, това включва Патрик Стюарт), Мат Смит (единадесетият Доктор Ху) и половината каст на The Walking Dead.

Тази година Wizard World ни зарадваха с Нейтън Филиън, Съмър Глау и Адам Болдуин (съответно Мал, Ривър и Джейн от Firefly), Стивън Амел (Arrow), Джереми Ренер (Отмъстителите) и доста други. Разбира се, нищо на този свят не е безплатно, и тук за първи път осъзнаваме каква е основната цел на коновете – да са МОНУМЕНТАЛНА черна дупка, която неуморно смуче пари. Имаш две алтернативи – професионална снимка или автограф. Ако искаш качествен портрет редом до някой от идолите си, това е големият ти шанс. НО ако искаш да размениш няколко приказки с тях, ще трябва да се наредиш на опашка за автограф, защото снимките отнемат ПОД 10 секунди на човек.

Тотален конвейер. За сметка на това, всяко от тези две неща струва десетки долари, а в някои изолирани случаи – дори над $100. Дали си заслужава? Въпрос на фенщина. Ако кажа, че не съм плащал за снимка или автограф от някои от тях, ще излъжа грозно, но честно си признавам, че не винаги си струва. Сблъсъкът ми със Стан Лий преди две години беше особено интензивно разочарование (дядката погледна комикса, каза „Какво е това? Не, не искам да знам“, подписа го и го плъзна настрана без дори да ме погледне), а Еван Питърс (American Horror Story, X-men: Days of Future Past) беше видимо изморен миналата година и нямаше особен интерес да говори с феновете си. За сметка на това Джеймс Марстърс (Спайк от Бъфи) беше тотално очарователен (да не говорим, че групата му изнасяше концерт същата вечер), а Фелиша Дей (The Guild, Doctor Horrible’s Sing-Along Blog) дори си направи селфи с мен, след като се оказа, че и тя свири на цигулка.

Какво правим на подобно място, ако не се вълнуваме от автографи и снимки със знаменитости, и карнавалът от косплейъри не ни е достатъчен? ПАЗАРУВАМЕ! Тази година Comic Con Chicago беше разположен в три огромни зали, всяка от които с размерите на футболен стадион. Всяка една претъпкана с щандове, продаващи… всичко. От комикси, през играчки, фигури, видео и бордови игри, та до оръжия, шлемове и костюми с различно ниво на автентичност. Тази година например се сдобих с напълно реалистично изглеждащо копие на магическата пръчка на Волдеморт (да, на 30 години съм. Проблем?), а преди няколко месеца в C2Е2 намерих дракона на Аша’ман от Колелото на времето и комплекта свирки от Еолиан от Името на вятъра, майсторски изработени от висококачествено сребро.

Ако колекционираш комикси на професионално ниво, тук е мястото да намериш редки първи издания на стари броеве, включително неща като първия брой на The Amazing Spider-Man или X-men, които струват хиляди долари. Тук също така са и хората, които са оторизирани да оценяват комикси. Ако имаш ценно издание, не го навиваш на руло в раницата, а го занасяш внимателно на въпросните, плащаш им да го оценят и си го получаваш обратно, запечатано в прозрачен пластмасов лист, където да се запази, докато извънземните го изровят от пепелищата на ядрения апокалипсис. Ако искаш авторът или художникът да ти го подпише, пак плащаш на същите хора, те разпечатват пластмасовото покритие и ти осигуряват официален свидетел, който да проследи целия процес на подписването, за да е сигурно, че стойността на комикса няма да намалее. И не, нищо от това не е ебавка, заклевам се. Има хора, които са толкова побъркани.

Което елегантно ме води до един от най-важните елементи от всеки себеуважаващ се кон – Artist Alley. Автори, художници, и дори скулптори. Голяма част от тях са хора, работещи активно в комикс индустрията, но всички представят работа, свързана по един или друг начин с гийк-културата, дори да е напълно оригинална. Обикновено местните конове са по-добри, ако това е основният ти интерес, тъй като цената да излагаш творбите си е доста по-ниска от тази на Wizard World, и съответно те привличат повече хора. Тук е мястото да донесеш кашон с комикси и да изнудиш авторите и/или художниците им да се разпишат (в общия случай – безплатно). Моят личен наркотик са бебешките корици на Marvel, нарисувани от Скоти Йънг. Имам десетки и тъй като въпросният живее на два часа път от Чикаго, той е тук всяка година, и всяка година му нося излезлите междувременно заглавия, за да ми ги подпише. През 2014 дори успях да си позволя две оригинални скици от него.

Докато тази финансово разрушителна гийк-оргия върлува из големите зали, в околните коридори се случват други неща – панели (често включващи официалните гости на кона, или просто дискусии върху различни теми), гейминг турнири, спийд-дейтинг (вкл. LGBT версия в един от дните), които човек може да посети, ако е в състояние да се откъсне от панаира и шаренията, и ако има късмет да си намери място (посещаемостта е различна и понякога е нужно да чакаш на опашка половин-един час преди панелът да започне).

Като всяко комплексно събитие, Comic Con и другите подобни конове изискват опит и планировка. На първо място – финансова. Какъв е бюджетът, какви са приоритетите, колко можеш да похарчиш непланирано, без да се налага да проституираш. На второ – времева. Какво искаш да правиш, в кой от дните можеш да го направиш. Моят опит показва, че всякакви автографи и снимки е добре да се концентрират в един ден, който повече или по-малко прекарваш в чакане по опашки. Така останалите дни са свободни и можеш да се насладиш на преживяването. На трето – косплей. Ще го правиш ли, кого ще косплейваш, колко сложен е костюмът и колко месеца предварително трябва да го планираш. На определено ниво цялото преживяване включва солидна доза усилия и психическо натоварване, но резултатът винаги е невероятно удовлетворителен и ако човек споделя патологичната ми любов към гийк-културата, дългият уикенд на един такъв кон е по-ярко преживяване от рождения ти ден, Коледа и денят на взимане на заплатата взети заедно.