Издателство Август има удоволствието да покани читателите на списание ShadowDance на представянето на книгата на Лена Крун – „Тенарон: Поща от друг град“. Събитието ще се състои на 6 февруари, четвъртък, от 18 часа в книжарница Хеликон – Витоша. Повече информация може да намерите в приложената покана, а по-долу можете да прочете кратък откъс от интервю с писателката. Очакваме ви на представянето!

Pokana Tenaron

За автора:

Лена Крун отдавна е в авангарда на финландската литература. По блестящ начин тя съчетава ясен интелект, хаплив стил, странен хумор и точен език. В романа си „Смърт насън“ разглежда парадоксалното ни желание да живеем завинаги и да умрем завинаги. Идеята за вечността като съзнание без начало и край е успокоителна – мъртвите са все още сред нас, – но и ужасяваща.
Крун е родена през 1947 година. Следва философия, психология и литература в Университета на Хелзинки и е писател на свободна практика. Автор е на двадесет и пет книги, романи, разкази, детски приказки, стихотворения, есета и радиопиеси. Носител е на няколко литературни награди, включително „Финландия“ за книгата си „Математически същества или Споделени сънища“, 1992 . Произведенията й са преведени на естонски, унгарски, шведски, руски, японски, френски, английски, норвежки и вече български.

Ето откъси от интервюто й с Матю Чейни от 1995 година:

Типичен ли е Тенарон по стил и тема за творчеството ви или е различен от другите ви произведения?

В някои отношения Тенарон е типичен, в други е уникален. Например винаги изграждам романите си от кратки глави (в Тенарон те са писма), които често могат да се четат като отделни разкази. Също така съм писала за живота на насекомите и животните (както и за изкуствения живот) както преди, така и след Тенарон.
Да, Тенарон, е може би книгата, която ми е най-близка. Цялата ми философия за живота е в нея. Но с остаряването гласът ми вече не е толкова нежен и лиричен. Тенарон е едновременно алегоричен и реалистичен (в ентомологичните детайли). По-късните ми книги като „И нека светът да погине“ и „Смърт насън“ са сатири за нашия разпадащ се, абсурден свят. „И нека светът да погине“ е апокалиптична дистопия, която има необикновена – дори кубистична – структура. Името на главния герой е Хекан, но всяка глава има свой собствен Хекан. Мотото на романа е цитат от Карл Сандбърг: „В света има само един човек и името е му е „всички хора“.

Казахте, че повечето ви романи са изградени с кратки, независими една от друга глави. Има ли конкретна причина да пишете по този начин?

Да, има. За мен е скучно и невъзможно да пиша дълга тежка проза. По този начин се опитвам да създам един вид музикална, калейдоскопична композиция.

Как решихте каква да бъде подребдата на писмата в Тенарон? Дали са подредени както сте ги написали или сте си поиграли с тях, след като сте завършили книгата?

Поиграх си с подреждането, но първото и последното писмо имат очевидните си места.

Насекомите, които описвате, по-големи варианти на истински насекоми ли са или са повече измислени?

Те имат много белези, обичайни за истинските насекоми. Бръмбарите гробари хранят малките си с трупове, цариците майки на термитите раждат почти непрестанно, някои гъсеници оформят различни видове шествия и т.н., макар че метаморфозата е определено най-важният факт.

Когато започнахте да пишете Тенарон, колко знаехте за града, героите и структурата на книгата? Бяхте ли планирали всичко предварително или открихте много неща по пътя?

Първо написах къс разказ за насекомите. Публикуваха го в едно списание, но после загубих ръкописа и списанието… (Това се случи преди времето на компютрите).
Много ми харесваше звученето на името Тенарон. Никога не съм била в Гърция, но прочетох, че Тенарон в Южна Гърция е скалист нос, също като Хелзинки, моя роден град. В гръцката митология в Тенарон има пещера, през която се влиза в Подземния свят.
Не знаех нищо за града, когато започнах да пиша, и нямах никакви планове.

Интересно е посвещението на книгата? Може ли да го поясните?

Посветих Тенарон на Елиас, моя син (по онова време момченце, сега млад журналист) и на Ж. А. Фабър, който е прекрасен френски ентимолог и писател от 19 век (и на Царицата майка, измислен персонаж). Дължа много на Фабър и неговия страстен изследователски дух.

Какъв е произходът на илюстрациите в книгата? Специално за нея ли са създадени?

Сестра ми Инари Крун, която е автор на илюстрациите, е художник. През годините тя създаде ксилографии и гравюри, които често са свързани с естествената история. Инари е илюстрирала някои от книгите ми за деца, а тези ксилографии направи специално за американското издание на Тенарон.

Казахте, че цялата ви житейска философия се съдържа в Тенарон. Философията, която за мен беше най-забележима, е цикличната природа на живота – непрекъснатите цикли на раждането, смъртта и прераждането. Това ли сте имали предвид или нещо друго?

Вече писах, че в основата на нашето общество са залегнали логично невъзможни конструкции. Те се състоят от материални и нематериални, истински и неистински, рационални и нерационални неща. Наричам ги „трибари“ (терминът принадлежи на физика Роджър Пенроуз). Говоря за „лъжливи“ връзки, където реалностите на различни нива се свързват в някакъв вид хибридни явления.
Художествената литература и така наречената реалност живеят в особена симбиоза. Цивилизацията ни не почива върху някаква рационална основа. Да вземем за пример парите. Разглеждаме ги като нещо материално, но уви! – има ли нещо друго по-спекулативно, по илюзорно, по-склонно към метаморфози от парите? Какво са „истинските“ пари? Те не са банкноти или монети, не са дори дигитални пари. Парите са фантомно явление – те са свързани с плановете ни за бъдещето, с мечтите ни за сигурност. Те са итински или „истински“ (което си изберете).
Тенарон е далечно място, което прилича на всяко друго място по света със своята пластичност, странност и страха, който буди. Но особеностите му са особеностите на собственото ни сърце.