ДЪГА том №1 – 2022 г. Третата реинкарнация

Чета комикси от горе-долу 6-годишен и подобно на много хора, чието детство е преминало през 80-те и 90-те години на миналия век, за мен името Дъга има специално значение. Прекарал съм безброй часове с приключенията на Справедливите, Добромир, Спартак и Елемаг. Смял съм се на глас с Първобитни небивалици и Чоко и Боко. Влюбих се в морето с поредицата за Великите географски открития. Летях до непознати планети с Момиченцето от земята и се сражавах с космически пирати наравно с безстрашния Екип за ликвидиране на опасности. Чрез Дъга беше и първият ми досег с творчеството на Толкин, най-напред с приключенията на Билбо Бегинс, а впоследствие и с недовършената адаптация по Властелинът на пръстените. Няма да е преувеличено да кажа, че Дъга ме запали по рисуването и по комиксите, и тази любов е жива и до ден-днешен. И до ден-днешен си спомням как пестях от джобните си пари и след това се пазарях с антикварите на Джумаята дали не могат да отбият малко от цената, за да си набавя липсващите броеве. Ако не се лъжа нейде през 1995-96 г., почти четири години след края на оригиналната поредица, най-сетне притежавах всичките 42 броя в относително добро състояние.

Превъртаме напред и годината е 2003 г. Разхождам се по Славейков и пред очите ми попада Дъга – Разкази в картинки брой 1. Потърквам очи невярващо. Логото е малко по-модерно, но няма грешка, на корицата пише „Дъга“. Закупих го, прочетох го и останах със смесени чувства. Нещата бяха доста… различни. Качеството на комиксите варираше страшно много, както на ниво рисунки, така и на ниво сценарий. Продължих да си купувам списанието, но по-скоро по навик. Вече го нямаше нетърпението и трескавото обикаляне по реповете с надеждата, че ще видя нов брой. Дъга 2.0 издържа до 2005 г. и издаде общо 13 броя, които в най-добрият случай бих могъл да нарека средняшки. Още години по-късно видяхме и проекта Над дъгата, който събра деветима от оригиналните художници на комикса в луксозен албум, а през 2016 г. той се сдоби и с доста прилично продължение – Над дъгата 2, за което писахме и в списанието.

И ето ни на 10 декември 2022 г., 30 години след края на оригиналната Дъга и 17 след края на първия опит за възраждане на името. Минавам през Панаира на книгата с ясната мисия да си купя новата инкарнация на любимия комис. Изявленията на издателите са гръмки, намеренията амбициозни, цената е височка, но качеството на печата е прилично. Дали пък няма да се изненадам приятно?

23 декември 2002 г. Затварям списанието и въздъхвам тъжно. Отговорът на въпроса от предният абзац е: не. Дъга том №1 не е моята Дъга. Адмирирам усилията на Комикс манифактура, но някои неща е по-добре да си останат в миналото. Е, да караме по ред.

Bonzai Origins на Сатанасов е забавен и майсторски нарисуван, но това не е изненада. Сатанасов отдавна е утвърдено име и винаги държи високо ниво.

Пирамидата на Андрей Андров и Джулиано Димитров е в графата „става“, но цветовата схема е… ужасна и това е още по-явно, когато човек сравни с двете неоцветени страници, които се помещават след края на историята. Бонус е, че е като цяло позавършена история.

Разни фантасмагории е опит за хумористична комикс-игра. Хуморът, уви, не се отдава на всеки, а рисунъкът е доста, как да го кажа по-меко, грозноват. Като бонус, на някой му е хрумнала гениалната идея да те кара да разгръщаш из списанието за различните епизоди, което работи добре в нормална книга-игра, но не и антология комикси от различни автори. Оценка: слабичко.

Без титла на Калоян Томов е първият комикс, който изглежда като рисуван от хлапе (и е възможно наистина да е така). Сценарият е накъсан, псевдоисторически, неща като пропорции на телата и смислено позициониране на панелите се случват на другите. Накрая се мъдри едно „Следва“, но честно казано нямам никакво желание да разбера какво ще се случи.

Прокълнатият сапфир на Емануела Кръстева и Антонио Стефанов е единствената черно-бяла история в том 1. Рисунъкът е странен и на моменти груб, определено не е моето нещо, но пък е възможно да допадне на други. Историята има потенциал, но дали и как ще се развие само времето ще покаже.

Лехаш на Лъчезар Стоянов и Калоян Томов вдига лекичко нивото спрямо Без титла и вече изглежда като рисуван от тийнейджър. Цветовете обаче са умопомрачителни, а сценарият следва обичайните жанрови клишета. Втора история, за която въобще не ми пука как ще се развие.

Русалии на Мая Бочева – Уики и Тихомир Петков – Круси се оказва приятната изненада в броя. Не съм голям фен на стила на рисуване на Мая Бочева, но когато сценарият е на ниво, хич не ми пречи. Русалии е градско фентъзи на база на българската митология. Историята е на пръв поглед семпла, но работи изненадващо добре и завършва с отворен край, който ме накара да изскърцам със зъби от яд, че трябва чакам за продължение. С удоволствие бих си купил Русалии в самостоятелно томче.
Заповеди и Гонитбата на Марко Стоянович (сценарий) и Иван Беров (рисунки) са двете истории, които слагат край на първия том на новата Дъга и заедно с Русалии и Bonzai Origins, са причината оценката ми да е в средата на скалата, а не близо до дъното. Страхотен рисунък и приятен сценарий, които са в рязък контраст с голяма част от останалите комикси в томчето.

И така, е ли Дъга №1 за 2022 г. достоен наследник на легендарното име? Отговорът поне за мен е по-скоро не. Да, четири от деветте истории ми харесаха, но останалите са в най-добрия случай на аматьорско ниво. И тази разлика в качеството изпъква още по-ярко като ги сравниш със силните неща в броя. В настоящата си реинкарнация Дъга има да извърви много дълъг път, докато се превърне в еталона за качествени комикси, с който някога свързвахме името. Не бързам да отписвам списанието изцяло, но предвид цената, неясната все още схема на издаване (2-3 томчета на година?) и качеството на включените истории, не съм оптимист за бъдещето на Дъга 3.0. Дано да греша.