All the Seas of the World

От 2004 г. насам Гай Гавриел Кай показва завидно постоянство – на всеки три години издава по един роман. Разбира се, има писатели, които успяват да напишат половин дузина, че и повече книги в такъв срок, но Кай за щастие няма нужда да набляга на количеството за сметка на качеството. All the Seas of the World е своеобразно продължение на A Brightness Long Ago и предистория на Children of Earth and Sky.

Ако не сте запознати с вселената, в която се развиват повечето книги на Кай, тя е вдъхновена до огромна степен от реални исторически събития, държави и личности. Религиозните конфликти между джадитите (сиреч християните), ашаритите (мюсюлманите) и киндатите (евреите) играят ключова роля. За разлика от други книги на автора, в новия роман интригата не се върти около добре познати исторически моменти, които се изучават в училище, а около план за нападение срещу град Таруз (Тунис). Нищо особено грандиозно – джадитите са бесни след падането на Сарантион (Константинопол), но поради междуособиците между техните владетели няма никакъв шанс за ответен удар с такъв мащаб. Като няма риба и ракът е риба, както е казал поетът, и така се ражда план за унищожаването на пиратска база.

Главните герои са Ления, избягала робиня, която гори от желание да коли ашарити, и Рафел, киндатски търговец с талант за печелене на доверието на знатни личности. И двамата често успяват да се набутват между шамарите и не са много сигурни какво да правят с богатствата и почестите, които печелят в хода на книгата. Тази несигурност за мястото на човека в света е една от главните теми в романа – добре ли е човек да е доволен от положението си, или си струва да поема големи рискове, за да го подобри? Сред епизодичните герои има немалко от така любимите на Кай личности, които не плуват в свои води – например ашаритски поет, пленник сред джадитите, който се сблъсква с враждебността на изгнаници от Сарантион. Главните злодеи пък са корсари, които в детството си са били джадити и са сменили вярата си, за да могат да плячкосват по-лесно.

Персонажите са интересни, отношенията между тях – многопластови, а сюжетните обратите никога не оставят човек с чувството, че героят X в никакъв случай не би сторил такова нещо. Кай е в стихията си, когато трябва да тъче оплетените връзки между различните хора и след това да ги разплита по блестящ начин – нерядко и с внезапни моменти на кратко, но брутално насилие. Психологическата травма на Ления, макар и описана много пестеливо, виси като Дамоклев меч над нея; Рафел също има множество собствени „демони“, с които да се бори, но пред света показва почти винаги спокойно и дружелюбно държане. Кай е устоял на изкушението да превърне Ления в терминатор, раздаващ възмездие все едно е героиня от евтин екшън филм. В неговите книги (с изключение на трилогията Гобленът на Фионавар) войната и насилието никога не са романтизирани, въпреки, че има множество герои, които биха паснали чудесно за тази цел.

Ключови герои от A Brightness Long Ago и Children of Earth and Sky като Фолко, Гуиданио и Скандир също играят важна роля. Скандир е вдъхновен от албанския национален герой Скендербег и прави толкова силно включване, че почнах да си мечтая за книга, в която той ще е главен герой. Има и намигания към други творби в тази вселена – например паметник на Джехане от Лъвовете на ал-Расан.

Това, разбира се, е нож с две остриета – от една страна нови срещи с познати персонажи е нещо чудесно за хората, които са чели и харесали другите две книги. От друга страна романът се продава като самостоятелна творба и на теория това е така, но доста моменти могат да бъдат оценени пълноценно само от хора, добре запознати с творчеството на Кай. Има и немалко завоалирани или явни спойлъри за A Brightness Long Ago – все пак действието се развива само четири години по-късно.

Кай никога не е бил сред авторите, които се концентрират най-вече върху сюжета за сметка на другите елементи. All the Seas of the World страда донякъде от главния недостатък на Children of Earth and Sky – сюжетни линии, които уж обещават повече развитие, но свършват набързо и оставят човек с чувството, че за тях е било планирано доста повече. Но тук те са значително по-малко, като цяло повествованието е стегнато и успява да поднесе немалко изненади. Мислиш си, че знаеш накъде вървят нещата и хоп – става нещо съвсем друго, но в никакъв случай не и нелогично или самоцелно развитие. Майсторът си е майстор.

Това важи с пълна сила и за стила – книгата е красноречив пример, че красив стил на писане не значи злоупотреба със синонимен речник в особено големи мащаби или изречения, простиращи се на половина страница всяко. Чудната смесица от меланхолия, красота, обреченост и надежда струи,  както винаги, от словата на Кай. Единственият минус е, че на места поучителните забележки от рода на Certainty was not usually given to mortals, though you could weigh chances, take actions* идват в повече.

Романът предлага повече магия от нормалната минимална доза, типична за книгите, развиващи се в тази вселена. Телепатичната връзка между Ления и някаква загадъчна личност играе важна роля в сюблимни моменти. Но като цяло следва установения модел на Кай, който той описва с фразата „четвърт оборот към фантастичното“, или иначе казано алтернативна история с щипка магия.

All the Seas of the World не успява да надскочи летвата, поставена страшно високо от най-добрите книги на Кай. Въпреки това тя е чудесна творба с фокус върху герои без знатно потекло или изумителни таланти, и вдъхновена от исторически събития, не много известни на широката общественост. Романът може да се чете и самостоятелно, но е препоръчително да прочетете първо A Brightness Long Ago.