Империя от злато Хрониките на Девабад #3

Трилогията за магическия град на джинове Девабад приключва с третата и последна част – Империя от злато. Всеки един от тримата герои – Нахри, Дара и Али – посреща с вдигната глава съдбата си и дава своя принос за света, който е избрал да нарича свой дом. Романите поставят на читателите си един съществен въпрос – в любовта и във войната наистина ли всичко е позволено?

في الحب والحرب كل شيء عادل

Завършъците са труден бизнес – все някой остава ощетен и недоволен. А в трилогия, която на практика разказва история на братоубийствена война, нещата няма как да не са кървави. Тази книга идва в момент, в който не позволява да подминеш паралела с реални събития в световен мащаб. И това я прави още по-сурова и тъжна, но едновременно с това и утешителна. А както сме споменали в предишните ревюта, без дори и да подозираме – в такива ситуации няма една вярна или най-добра гледна точка, всички са едновременно и жертви, и агресори, никой не остава невинен.

Гражданската война е сринала Девабад, а бягството на Али и Нахри оставя града без магическата му защита. Али е тежко ранен и Нахри трябва да се погрижи за него. За нея бягството е нова страница и подарена възможност да остави зад себе си разочарованията и да заживее обратно в любимия Кайро, но вече по-мъдра и опитна. Ако не беше съвестта ѝ и дългът към хората, които е изоставила. Али носи печата на Сюлейман, но е неспособен да насочи силата му и той бавно, но сигурно го убива. Дара удържа града и отлага ответния удар на разпръснатата съпротива. Градът е паднал, но отпорът и насилието не са приключили. Цената на победата е морално и материално по-висока от предвиденото.

Ролите, които митични магически създания като перита, ифрити и мариди играят, излизат наяве и става ясно, че назрелите конфликти не са толкова едностранни и на пръв поглед могъщите джинове са само парцалени кукли в техните ръце, крила, перки и т.н. Но както с всяка божествена намеса – решаващата роля е на онези, които, рискувайки себе си, се опълчват в името на свободната воля и отстояването на всичко що е човешко, или в конкретния случай – джинско.

Чакраборти не предлага лесни решения на дилемите, нито пък има изявен афинитет към щастливите краища. Различните разбирания на героите за дълг към род и родина са противопоставени и побеждава най-находчивият или най-безскрупулният. Романите поставят много и интересни въпроси, свързани с правото на силата, raison d’état и морала в управлението и войната. За някои от героите целта оправдава средствата, а други са готови на жертвоготовност в името на мира. Темите на романа са много интересни и по своя размах и значимост отговарят изцяло на фентъзи жанра. Макар историята да не описва класически за жанра герои или приключения, комбинацията между западни традиции и източни ценности, които авторката носи със себе си, е доста любопитна.

Историите на Али и Нахри са източникът на цялото действие и екшън в книгата, защото те прекосяват целия свят по вертикала и хоризонтала, за да намерят съюзници за превземането на Девабад. И докато те приключенстват, Дара разсъждава. Неговият герой беше този елемент, който различава поредицата от всички останали фентъзи книги, които съм чела. Да, много автори залагат на различни вариации на антигерои, преживели несправедливости и насилие като деца, но за пръв път попадам на герой, който в младежките си години е извършил геноцид в името на своите господари, бил е поробен за хилядолетия, умъртвен и върнат към живота с единствената цел отново да извърши това чудовищно престъпление. Колко може да понесе една душа? Кога надеждата за изкупление е безвъзвратно загубена?

Любовта в романа е не по-малко опустошителна от войната. Любовните триъгълници са банални, но уви изключително реалистични, а този между Али, Нахри и Дара е хубаво заплетен. И не предполага безпроблемно разделение на отбор „Али“ или отбор „Дара“. Да не говорим, че Нахри е всъщност омъжена за Мунтадир, който пък е влюбен в Джамшид. Само последното изречение е достатъчно за стотина серии на теленовела. Една любовна история много лесно би могла да се опошли и да развали вкуса на цялата манджа. Чакраборти обаче съвсем естествено и неподправено поддържа баланса и успява да постигне нещо затрогващо и запомнящо се.

Краят е неочакван, но категоричен.

سنشتاق إليك