Облакът Кукуландия

Представете си как слагате очила за виртуална реалност и влизате в бездънна библиотека, съдържаща всички някога написани книги. Пожелавате някоя и тя долита в ръцете ви. Ако тази идея веднага извиква на езика ви думата “рай”, значи Облакът Кукуландия ще ви хареса. Антъни Доер с достъпния си и все пак омагьосващ език е създал роман, който е естетичен, защото идеята и проявлението са в пълен синхрон. Разказва ни за това как историите имат силата да са упование, спасение в тежки моменти, да ни отдалечават от ежедневните проблеми и в същото време прави точно това за нас със своята история.

С над петстотинте си страници книгата респектира с обем, но се чете бързо и леко, а корицата на българското издание от Фиделия Косева е абсолютно очарователна. Освен по заглавието си Облакът Кукуландия напомня на Облакът Атлас на Дейвид Мичъл по това, че развива няколко паралелни истории от коренно различни времеви линии, които постепенно подрежда като пъзел, за да формира неделима цялост. Конецът, който свързва всички сюжетни линии на Облакът Кукуландия, е едноименна старогръцка комедия от Антоний Диоген. В нея главният герой – пастир на име Етон – по случайност присъства на постановка на Птиците от Аристофан. Той някак решава, че съществува град в облаците, населяван от приказни небесни създания и мечтае да се превърне “евентуално в храбър орел или пък умен и силен бухал”, за да стигне там. Такъв текст реално не съществува, но Антъни Доер умело борави с архетипа на Глупака, на който са базирани безброй фолклорни и литературни творби – вземете нашенския келеш или Незнайко, или който и да е друг наивник, който тръгва смело и безразсъдно на пътешествие, преживява куп несгоди и открива пътя към мъдростта.

The Birds of Aristophanes – title sheet – 1883 image: King’s College, Cambridge

Едната времева линия в Облакът Кукуландия се фокусира върху повратен исторически момент – превземането на Константинопол от Османската империя – и ни дава възможност да го съпреживеем през очите на засегнати и от двете страни. Ана е четиринайсетгодишна бродирачка, когато обсадата започва. Отчаяно се опитва да спаси болната си сестра и намира начин да припечелва допълнително, като нощем организира трафик на полуунищожени книги от злокобен изоставен манастир за личната колекция на италиански благородник с вкус за антики. В това време сред пълчищата извън града е Омеир. Той е българската следа в романа – роден със заешка устна в дърварско село в Родопите, Омеир попада насред войната като водач на своите два силни вола – Лунен лъч и Дърво. В тази сюжетна линия Доер елегантно вмъква идеята за знанието като ценност и противопоставянето му на материалните ценности от индустриалното време. В mythos-а на романа Константинопол е “Ноев ковчег” за книги. Но “ден след ден, година след година, времето заличава старите книги от света”. Новите бойни оръжия на османската армия късат стени като хартия и този Ноев ковчег се разбива. Персонажите на Доер са реверанс към безбройните невъзпети герои, които са се борили, за да достигне нещо от древното знание и до нас.

Обсадата на Константинопол. Матеус Мериан

Други двама от главните герои са наши съвременници. Зено и Сиймор се срещат през 2020-а година, когато Зено е вече старец, а Сиймор е на седемнайсет. Срещата им е съдбовна и за двамата – оказват се в общинската библиотека на Лейкпорт, Айдахо, едновременно, но по коренно различни поводи. Зено помага на групичка деца да направят постановка за приключенията на Етон от Облакът Кукуландия. Сиймор идва със самоделна бомба, за да извърши атентат срещу местна агенция за недвижими имоти, когато си мисли, че библиотеката ще е празна. Доер разбридва техните истории назад, за да покаже на читателя как се стигнало дотук. Как пенсионираният шофьор на снегорин Зено се захваща да превежда плесенясалия манускрипт на Облакът Кукуландия от старогръцки и как Сиймор се е превърнал от хлапе с хиперсензитивност във фанатизиран природозащитник.

Научно-фантастичната сюжетна линия на Облакът Кукуландия ни запознава с Констанс през шейсет и седмата година от мисията на космическия кораб “Аргонавтите”, който пътува към далечната планета Бета Oph2, за да я колонизира. Името на Констанс не е никак случайно. Константинопол отдавна е заличен от световната карта, но функцията му като хранилище на древна мъдрост и знание може би устоява, ако има свои духовни наследници. Констанс е сама. Единствена нейна спътница е Сибил – изкуствен интелект, който съдържа цялото знание, акумулирано от човечеството. Антъни Доер превръща Констанс в контрапункт на този безкраен океан от знания. Тя е човек, не знае много, но носи порива да разбере и да осмисли, а точно това е човешката способност – не просто да изложиш факти, а да разкажеш история и чрез нея да надскочиш реалността.

Облакът Кукуландия изобилства от интертекстуални препратки. През много гласове в текста се чува посланието, че хората сме свързани през култури и времена, обединени от езика, от историите, които си разказваме. Доер си играе с етимологията на думите и щедро илюстрира колко старогръцки заемки има в латинските (а и не само) езици. Любимият ми цитат от романа е точно в тази връзка: “Свари думите и вече си ги опознал до кокал… Обикновено ще намериш древните, седнали на дъното на тенджерата, да се взират в теб”.

Антъни Доер е прекрасен разказвач. Изреченията му са кратки, въздействащи и емоционално наситени. Облакът Кукуландия не отстъпва по нищо на предишния му бестселър “Светлината, която не виждаме”. И тук Доер не се свени да засяга тежки теми – война, насилие, самота – но го прави по толкова топъл и жизнеутвърждаващ начин, че оставаш окрилен. Героите му са пълнокръвни и разбираеми, сюжетните линии – динамични и интересни, с удовлетворителна развръзка. Облакът Кукуландия е литература от онзи, най-хубавия вид, заради който човек започва да чете – смислена, увлекателна и носеща наслада.