Don’t Look Up
Режисьор: Адам Маккей
Сценарий: Адам Маккей
В ролите: Леонардо Ди Каприо, Дженифър Лорънс, Роб Морган, Джона Хил, Тимъти Шаламей, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Ариана Гранде и др.
Дисклеймър: В ревюто няма продуктово позициониране, но пък има макар и малко, важни спойлери.
Представете си следната ситуация. Коледа е. Фуудпанда вече е Глово. Излиза нов филм, който е широко рекламиран. В него играят една купчина световноизвестни актьори. Какво си мисли Couatl? Че получаваме нова версия на Наистина любов, романтичната комедия, която направи революция в коледните филми. Няма как да е по-далеч от истината.
Да започнем отначало. Пускате телевизора си по Коледа и решавате да гледате Don’t Look Up. Фуудпанда вече е Глово. Още в първите сцени главните герои откриват комета, която ще се разбие в Земята и ще заличи живота върху повърхността ѝ. Веднага уведомяват началниците си, NASA и президента на Съединените щати. Той организира мисия, която да спаси света, водена от популярна екшън звезда, родена през 50-те. Намесват се големи корпорации. В саундтрака участва популярна знаменитост, обаче въпреки това нещо не звучи както трябва – Лив Тейлър я няма. Значи не е Армагедон.
Дотук изведохме две позиции и установихме какво Don’t look up не е*. А какво всъщност Don’t Look Up е? Краткият отговор е: сатира на съвременното общество, пълна с плеяда от звезди, която забива звучен шамар на отричащите климатичните промени. Дългият отговор? Ето го и него.
Don’t Look Up е доста крайна политическа и социална сатира, която понякога навлиза в сферите на абсурдизма, почти в духа на Idiocracy. Някои го сравняват с Dr Strangelove що се отнася до критиката към подхода към възможен сценарий за апокалипсис – нещо, с което не мога да се съглася с чисто сърце. Метафората, която филмът изгражда, е покрита с прекалено тънък чаршаф. Don’t Look Up критикува особено силно слоеве от обществото – онова общество зад океана, което, поради високата информационна свързаност през 21-и век изглежда толкова близко, че тук на Стария континент няма хора, които да не се чувстват по някакъв начин засегнати от тамошните търкания. Съчетано с тенденциозността на хората в интернет да са експерти по всичко, този филм автоматично се поставя в една от две възможни позиции. Някои хора се идентифицират с критикуваните от него. На тях не им харесва, те не виждат нищо отвъд социалната критика, чувстват се атакувани и филмът тотално противоречи на техните разбирания. Другите се идентифицират с онеправданите. Те го намират за прекрасна метафора за света, в който живеят и (също като предните) не виждат нищо отвъд социалната критика. Чувстват, че някой им е подал ръка и е изкрещял посланието, което те имат към света. Естествено, на тях им харесва много.
Не просто е трудно да имаш безпристрастно мнение за Don’t Look Up, то граничи с невъзможното. Да, филмът определено е метафора за глобалните климатични промени и възприемането им от обществото. Филмът критикува политици, журналисти, големи корпорации. Осмива републиканците, пародира Доналд Тръмп и хиперболизира гротескната реалност на американския капитализъм в един свят, в който едва ли съществува човек с достъп до интернет, който да няма вече изградена позиция по всички възможни въпроси. Фактът, че филмът е планиран за премиера през февруари 2020-а, но се появява след две години на пандемия, допълнително засилва неговата социално-критическа функция. И това не му помага, ни най-малко.
Филмът отнася толкова смесени ревюта от критици и фенове, че не може да постигне по-среден резултат. И това е напълно естествено. Разни леви хора виждат в него шумно и колосално потвърждение на тезите си, което хваща принципите на несъгласните с тях и натрива лицето им в земята. В допълнение прави това със звезден каст, състоящ се от Леонардо Ди Каприо, Дженифър Лорънс, Мерил Стрийп, Джона Хил, Тимъти Шаламей, Кейт Бланшет, Рон Пърлман и Ариана Гранде. Разни консервативно-десни хора пък виждат в него колосална обида, правена по най-добрите правила на съветските филми за втората световна война, но с добавена комедия към демонизирането на опонентите. Комедия, която на тях въобще не им е смешна.
И в цялата тая работа Couatl се чувства като Пенчо Славейков. Седи и се чуди нямаше ли да е милион пъти по-добре, ако изкуството беше оставено настрана от обществените ангажименти. Изкуството не е пост във фейсбук, нито е туит. Не е статия във вестник, нито анонс в някоя новинарска емисия. Изкуството е вопъл на творец със сърце в конфликт (по Джордж Мартин, който цитира Уилям Фокнър – виж Приказни песни на Джордж Мартин). Обаче когато това сърце в конфликт е толкова идеологически ангажирано, колкото изглежда е било сърцето на създателя на Don’t Look Up Адам Маккей, се получава една тъжна комедия, съчетана с комична агресия. Такъв е проблемът с всяка сатира – когато си от атакувания край, е неприятно.
И в крайна сметка каква равносметка можем да направим? Първи извод: не вярвайте на средните оценки на Don’t Look Up. Те са подвеждащи. Този филм ще е за вас плашещо истински или отвратително неприятен, в зависимост от това в кой край на политическия спектър стоите що се отнася до големите корпорации, глобалните климатични промени и Доналд Тръмп. Втори извод: филмът като сатира е едновременно силен, но и ужасно слаб. Подходът му е толкова снизходителен към осмиваната от него част от обществото, че обезсмисля главната му функция и се принизява до ляв онанизъм. При всички положения политически ангажираният зрител ще води монолог с екрана като единственото, което ще варира, е съдържанието му. Във времена, когато диалогът е най-важен, за да запазим човешкия си облик и да не прелеем скандалите от интернет по улиците си, Don’t Look Up е точно обратното на диалогичен. След него абсолютно всеки зрител ще е затънал още по-крайно в собствените си предварителни разбирания. Трети извод: Don’t Look Up е събитие, което не е добре да пропускате. Независимо какво е мнението ви по тези въпроси, изгледайте го.
Оценка: 10/10 за половината от вас и 0/10 за другата половина
Може би аз съм станал прекалено циничен с възрастта, но за мен филмът беше точно среден. Със сигурност има доста добри идеи, както и добри актьорски изпълнения. Но в същото време тези идеи стоят прекалено изолирани, без да са свързани помежду си. Най-слабото място на филма е сценария, който според мен така и не успява да спои добрите идеи в едно цяло. Сатирата на моменти беше доста добре представена, но залитането в абсурд е прекалено рязко, и така според мен се губи прекалено много ефект.
Накратко, „Don’t Look Up“ не е наясно какво иска да бъде – сатира на съвременното общество, или история на абсурда. Според мен Адам МакКей се представи значително по-добре в „The Big Short“, където сатирата беше на доста високо ниво, без да се залита в крайности. Другият път би бил този на „Idiocracy“, където се залага изцяло на абсурда. Големият проблем на „Don’t Look Up“ е, че филмът се лута между двата подхода, в резултат на което получаваме ни рак, ни щука – т.е. посредствен резултат.
Наистина жалко, според мен филмът има далеч по-висок потенциал, от това което видях на екрана.
Филмът е направен за 80%! За другите ситуацията е ясна. Затова е толкова плакатен и така са изострени ситуациите и героите, дано да им прещрака в главата нещо.
Най-сериозният филм правен от години. Холивуд си изми очите с него.
П.С. Да, можеше да се направи високохудожествен. Щяха да го разберат десетина човека, които така или иначе знаят за какво се говори в него.
Много точен коментар.
Съгласен. За мен този филм с нищо не е по-добър от „Ченгета в резерв“ на същия режисьор. Само претенциите са му повече. Не мисля, че има нещо противоречиво – с посланието, което създателите му са си мислили, че вкарват, са съгласни почти всички, просто сценарият не е на достатъчно високо ниво.
Далеч не само за глобалното затопляне става въпрос.
Моля, авторът да обясни какво общо има връхлитаща Земята комета с климатичните промени? Щото, нали, „забивал звучен шамар на отричащите климатичните промени“.
Накратко, идеята е че науката наистина си върши работата. Във филма, голяма част от хората отричат съществуването на кометата или че представлява опасност, въпреки че преобладаваща част от астрономите са на мнение че заплаха има и тя е сериозна.
По аналогия, в момента масово се отрича, че промените в климата са сериозни (или че изобщо съществуват), и че представляват голяма заплаха за планетата ни, въпреки че преобладаваща част от климатолозите казват точно това, на база на десетилетия наблюдения и анализ. В тази връзка, бих се раздвал ако не залитаме в политически аргументи как научната общност не била на едно мнение по въпроса. Климатолозите, т.е. тези които се занимават с изучаване на климата, са си преобладаващо на мнение, че промени има, и че тепърва ще си патим от тях (говорим за 95% от хората, които работят в тази област).
Това че има ред публикации, според което учените не били на единно мнение, няма кой знае каква тежест, защото по-голямата част от участващите учени в тези анкети са в дисциплини които в най-добрия случай са бегло свързани с климатологията. Това че си физик не те прави непременно експерт по промени в климата. Има и други подобни изпълнения по наболели теми, особено през последните две години, но не ми се иска да човъркам, че коментарите тук вече го избиват на политическа агитация, нещо което е последното, което искам да видя под ревю за филм.
Накратко, основната идея на филма е, че науката е основана на факти, където няма място за вяра или лично усещане. Например, теорията за еволюцията е изведена след години научни наблюдения и изследвания, не защото Чарлз Дарвин е решил, че нещата му изглеждат по този начин. За съжаление, през последните години личните убеждения определят фактите, а не обратното.
Наистина, на моменти посланието е малко разводнено и си личи, че е специално предъвкано за по-недосетливите, но си го има и си е ценно: на Вселената не ѝ пука за човешкото мнение и за човешката гледна точка, нито пък за нашите най-съкровени чувства и перживявания. Вселената си се развива по обективни закони, които рано или късно (за съжаление често прекалено късно) стават очевидни за всички. Браво на създателите!
Много удачни ми се сториха моментите, когато ди Каприо трябваше да покаже как героят му буквално застива, изумен от глупостта, безпросветността, неграмотността, невежествота и некомпетентността (списъкът не е пълен), с които се е сблъскал.
Плашещ филм, доста от нещата са хиперболизирани и с цел, все пак това е филм.
Но, некомпетентни политици които загърбват сериозни проблеми само защото не ги разбират, не им пука, не са им изгодни, не могат да излязат от модела си на поведение или са подведени са нещо обичайно за света в момента(не визирам само България). Журналисти които са некомпетентни и откровено тъпички и не се интересуват каква е новината стига да е „гореща“, нещо което също можете да наблюдавате редовно, водещи които четат сериозни новини в ефир и не обръщат внимание че прочетеното от тях буквално няма смисъл е ежедневие(не само за Българските медии).
Та въпреки недостатъците си и очевидно предумишлено разминаване с реални проблеми по много други точки улучва в 10 ката.