Мрежа: Amazon

Създател: Рейф Джъдкинс

Сезони: 1

Формат: 8 епизода по около 60 минути

В ролите: Розамунд Пайк, Джоша Страдовски, Маркъс Ръдърфорд, Зоуи Робинс, Барни Харис, Маделин Мадън и др.

Matrim

Ако не сте живели в пещера през последните няколко години, няма как да не сте забелязали, че след грандиозния успех на Игра на тронове, Холивуд се засили да екранизира де що има по известна фентъзи поредица. Една от най-знаковите такива е любимата (с уговорки) на целия екип Колелото на времето. След всички новини, слухове, отлагания, съмнения и очаквания, за които вече ви информирахме напоително, най-накрая излязоха първите три епизода. И така, каква е присъдата?

Рано е да се каже. Засега има потенциал да излезе нещо запомнящо се, има и немалка вероятност сериалът да се сгромоляса с гръм и трясък и така и да не видим цялата поредица на малкия екран. Може би фразата, която най-добре описва началните епизоди, е: непостоянно качество.

Колелото на времето е в основата си класическа фентъзи история – Избраният, в случая Прероденият Дракон, е предречен да се изправи срещу вселенското зло, известно с не по-малко оригиналното име Тъмния. Моарейн Дамодред, жена с магически сили, проучва поредните кандидати за „привилегията“ да са избрани да спасяват света, когато лошите пращат малка армия да атакува китното им селце. И се почва един екшън, една гоненица, едно дърпане на плитки…

Сюжетът не блести с оригиналност, но по-важното в случая е дали сериалът се е справил със създаване на епична атмосфера – все пак Колелото на времето е история с огромен мащаб и размах. Отговорът е по-скоро да, макар да има доста трески за дялане, а и все още сме видели съвсем малко от света. Битката в Две Реки, с която завършва първи епизод, е много зрелищна и си личи, че са хвърлени много пари. Изоставеният град Шадар Логот буквално спира дъха. Зрителите вече се запознаха с две от ключовите фракции – Айез Седай (магьосничките) и Белите плащове (рицари, които се изживяват като стожери на справедливостта и си пъхат гагата навсякъде).

Големият проблем при сюжета обаче е темпото. Сцени, които наглед не са кой знае колко важни, се влачат като пътнически влак по баир, а важните нерядко свършват толкова скоропостижно, че няма много време да усетим в детайли реакцията на героите. Качеството на диалога също варира прекалено много: например опитите на Мат да утеши Перин във втори епизод са чудесни, но разговорите с ханджийката в трети ме накараха да клатя печално глава или да се смея на глас неведнъж.

Moridin

Понеже колегата започна с критиките, ще си позволя тук в класически ShadowDance стил да се намеся по редакторски. Все пак Колелото беше основна спойка на нашия екип в забравеното минало (както си личи и от никовете, които виждате в авторското каре) и макар в 21 век да ми се налага да искам разрешение от Matrim, вместо просто да мажа с курсив, за ваше специално удоволствие, ще имате възможност да се върнем отново във времената, когато бяхме млади, книгите още излизаха, а задочният диалог в списанието без право на отговор беше на почит.

Та думата ми е за темпото и диалозите. Наистина, първите епизоди се усещат пришпорени. Като че ли сценаристите подхождат с една идея по-аматьорски, отколкото е редно за продукция от такъв мащаб. Съответно характеризацията на героите остава на плещите на няколко междуличностни сцени, които обаче висят без мотивационен контекст на места – особено крайно странния избор Моарейн просто да съобщи на младежите, че един от тях трябва да е Драконът, и да ги засили да бягат, не е обработен по никакъв начин емоционално от никой от героите – единствено Мат го декларира като „тъпа шега“. Като за централната завръзка на цялото им пътуване, това е откровено слабо.

Matrim

Поднасянето на информация за света твърде често е под формата на очевадни инфодъмпове. Даже и откриващата сцена на сериала е ни повече, ни по-малко Моарейн с кратка лекция зад кадър, сакън някой да не знае буквално от първата минута каква ще е основната сюжетна линия. Донякъде това е неизбежно, особено при положение, че първи сезон е само осем епизода, но нямаше да е лошо да ни представяха необходимата информация малко по-елегантно.

Визуално, нещата пак опират до липсата на постоянство. Зрелищни сцени се редуват с твърде набиващи се на очи специални ефекти или абсолютно ненужно и нелепо размахване на ръце и позиране за камерите при използване на магия. Голямо внимание е отделено и на красивите пейзажи, които заслужават само похвали. Чудовищата, срещу които протагонистите трябва да се изправят (на този етап почти само тролоци) като цяло изглеждат добре, но на моменти бият на бутафория и развалят доброто впечатление. Другият вид чудовища – мърдраалите, засега почти никакви ги няма и аз поне не съм фен на малкото, което сме видели от тях.

Музиката е толкова безлична, че минути след като изгледах епизодите не можех да си спомня и един такт от нея. Песента, която Том ни поднесе, също май няма особени шансове да стане хит или меме като някои от песните на Лютичето от Вещера.

Moridin

За мен визуално продукцията е чук и няма слабо място. Смятам, че е най-добре изглеждащата от жанровите продукции дотук и на моето око лично не направиха впечатление разлики между практически и CGI ефекти. Допадна ми визуализирането на Силата, както и на Машадар, въпреки че второто не следва стриктно описанието в книгите. Пейзажите са безалтернативни, единственото много странно нещо е как след бягството от Шадар Логот – голям град, но все пак просто град, едната групичка се озова в тучна гора, другата в безплодни степи, а третата в алпийски тип планина. Сякаш Рейф и компания много са държали да покажат различни терени, което определено изглежда налудничаво на разстояние от един ден пеша. Идиличните кадри от Емондово поле, а и останалите селца, са изключителни, а мърдраалът определено е прекрасен, каквото и да казва колегата.

За музиката съм съгласен, че е по-скоро безпощадно безличен микс между етно и класическа, като най-тежко се усеща това в иначе много красивият опънинг, който ни предлага една от модерните в последните години анимации, в случая на изпридането на Шарката от Колелото.

Костюмите са друг елемент, който обра критики, най-вече при Айез Седай, с техните абсурдно цветни дрехи и пръстени от магазин за дрънкулки втора употреба. Много тежко се усеща това при Лиандрин и нейното почти плюшено червено, но дори при Моарейн има какво да се желае. Емондовци също имат странни одежди, които обхващат спектъра между изваденото от колекция в Милано палто без яка на Ранд, през почти просяшките дрехи на Мат и Перин до непонятната и на много нива абсурдна шуба на Нинив, която доунищожава и без това силно компромисния ѝ кастинг. За Белите плащове и техните… интересни… брони, стана дума неколкократно. 

Matrim

Актьорската игра засега е най-стабилният елемент на сериала, като особено бих отличил Маделин Мадън (Егвийн) и Барни Харис (Мат). Жалко, че вторият е напуснал проекта и от втори сезон ролята му е поета от друг актьор.

Друг проблем, който бих откроил, е желанието на сценаристите да направят екранизацията по-мрачна от книгите. Подозирам, че това е опит за гонене на популярността на Игра на тронове, но на този етап резултатите не са никак добри. Добавени са безобразно клиширани трагични развития за някои от главните герои (повече подробности в карето за сравнения между книгите и сериала). Сцената с изгарянето на клада на Айез Седай е сред най-добре заснетите, но не пасва особено в свят, в който Айез Седай са най-голямата сила, а Белите плащове се „борят“ срещу тях почти само с безсилни псувни. Сцената с лодкаря, който по непонятни причини държеше да се върне обратно на брега, пълен с орда развилнели се тролоци, също е твърде насилен опит за създаване на по-мрачна атмосфера.

Екранизирането на огромна творба като Колелото на времето е титанична задача и при всичките ми критики, още не съм изгубил надежда, че сериалът ще стъпи на краката си и ще ни предложи грандиозен спектакъл и интересно развитие на героите. Но за тази цел ще трябва много неща да се подобрят, в някои случаи драстично.

Moridin

Може би малко по-дълъг коментар заслужава актьорската игра. Знаете от предишни коментари по темата, че кастингът беше най-противоречивата тема в предварителните дискусии за сериала и силно раздели фендъма по либерално-консервативна линия. Истината е, че повечето актьори се справят отлично и цветът на кожата им определено остава на заден план. Джоша Страдовски е чудесен Ранд, може би с една идея по-неприятен от оригинала, но определено отразява добре неговото твърдоглавие и свободен дух. За мен Розамунд Пайк и Маделин Мадън като Моарейн и Егвийн са може би най-добрите попадения, лягат на персонажите като ръкавици, но съм съгласен и за Барни. За Маркъс/Перин ще си говорим повече след малко, но той като че ли е от по-пасивните актьори. Даниел Хени (Лан) в общи линии изпълнява задачата, но за мен поне няма достатъчно присъствие и се разминава доста с физическото описание. Там, където „diversity“ концепцията наистина дава фира, е уви околният свят. Сега вместо много на брой самобитни култури и местенца, ще имаме по-скоро космополитни селища на всеки ъгъл, които ще е трудно да се различат като усещане, освен през сгради и забележителности. Което.. си е загуба.

Силни няколко минути правят Том Мерилин и Падан Фейн (няма да се опитвам да претендирам да предам как се четат оригинално имената на актьорите), но за мен песента звучеше много не на място с бедес уестърн рокаджийското си усещане. Нинив за мен е най-слабото звено от кастинга – преиграва бясно с ядосването и по някакъв начин не само на външен вид, но и като усещане, тотално се разминава с образа, който аз поне съм си изградил. Кратки добри думи и за актьора на Борнхалд, който е точно това, което трябваше да бъде.

Не мога да не спомена обаче Калайджиите, които са ужасяващи: костюмите им са вехти, вместо цветни и живи, а играта им е още по-драстична – вместо смирени и щастливи хора, това са едни вяли, досадени люде, които се държат предимно надменно. Огромен провал.

Главните разлики между сериала и книгите дотук

 разбира се, долното съдържа спойлери за поредицата

  • (Matrim) В сериала Драконът може и да е жена. Интересно дали това ще е само за да има още един кандидат за Преродения Дракон или все пак ще има и други последствия. (Moridin) В общи линии абсурден ход от страна на Рейф, който трудно ще бъде приобщен към митоса на сериала без особени ползи – не само че всички медии, дори да не спойлят активно, дават да се разбере, че Ранд ще бъде Избраният, например ползвайки термини като Randland; но и на практика той обезценява сюжетната линия на самата Егвийн. Впрочем, тук ли е където споменаваме абсурдното „ловко разпитване“ на Нинив за рождената ѝ дата от страна на Моарейн?
  • (Matrim) Перин е женен и по време на атаката на тролоците убива жена си, без да иска. Абсолютна ненужна промяна – уж му трябвала причина да използва оръжия само когато наистина се налага. Все едно това не е съвсем нормално поведение за голяма част от хората. Да не говорим колко е странно сценаристи, които постоянно се тупат в гърдите колко големи феминисти са да използват похвати, които биха били по на място в осемдесетарски екшън, в който на главния герой му трябва причина да тръгне да отмъщава. (Moridin) Не мога да се съглася. В книгите пацифизмът на Перин определено идва нанагорно и ходът с убийството на жена му е доста на място, за да оправдае нещо, което иначе се случва само в главата на героя и трудно може да се предаде на екран. Сандерсън коментира промяната, казвайки, че според него би било по-добре да си вземе майстор Люхан, понеже сериалът няма да има време да предаде реалистично убийство на любима, и вероятно е прав.
  • (Matrim) Родителите на Мат са непрокопсаници и се налага той да се грижи за сестрите си, включително и чрез кражби. Също толкова ненужна и клиширана промяна. Мат напуска селото почти без да се замисли, после изведнъж в трети епизод гори от желание да се върне. (Moridin) Отново, не намирам промяната за клиширана, нито за излишна. Мат е доста картонен в първия том и се държи бая нелогично. С промените в сценария той става доста по-интересен персонаж с по-плътна история, а част от нелогичните му прояви и тъп хумор могат да бъдат вече обяснени с трудно детство (по-късно, разбира се, и с камата).

  • (Matrim) Връзката на Ранд и Егвийн съвсем не е платонична. (Moridin) Тук няма нещо кой знае колко интересно. Всички герои са леко по-възрастни, отколкото в книгата, и в сравнителния матриархат на Две реки, подобно развитие не е неочаквано. Малко по-различна става мотивацията – сега Ранд има повод да е директно обиден от избора на Егвийн, което виждаме и на екрана, докато в книгите е малко по-завоалирано и той постоянно се критикува, че всъщност никой на никого не е обещаван.
  • (Matrim) Моарейн заявява в прав текст, че „един от вас четиримата е Прероденият дракон“. Липсата на особена реакция сред Ранд и компания не предвещава хубави неща за бъдещото развитие на тези герои. (Moridin) Несъмнено най-куцата сцена в целия сериал дотук. Абсолютно мързеливо писане, много нереалистична реакция и адски антиклимактично разкритие за мотивацията на Моарейн пред останалите герои.
  • (Matrim) Белите плащове са по-опасни за Айез Седай, както вече стана дума по-горе. Никакво обяснение не бе предложено защо пленената Айез Седай не преля, за да се освободи, нито защо Кулата търпи толкова много убийства на свои членове. Може би по-нататък ще стане ясно, но може и да са сложили сцената с кладата само за да може трейлърът изглежда по-впечатляващо. (Moridin) Извън гнусната характеризация на Валда, която одобрявам, тук наистина нещата преливат границите на търпението дори във вътрешния канон на сериала, където Егвийн прелива, без да ѝ се налага да ползва ръцете си за нищо. Но ако обвържат преливането с жестовете, ще е прекалено абсурдно. Все пак сме 2021 година. Има някакви твърдения, че са упоили седайката предварително, но някак си това не става много ясно.
  • (Matrim) Том не идва до Две Реки, а среща Мат и Ранд в някакво миньорско градче. (Moridin) Резонна промяна, само и Том липсва в първите петнадесет минути, докато зрителят жонглира с двайсет нови герои. Нищо не се губи дотук.
  • (Matrim) Престоят в Бейрлон отсъства напълно. Мордет тоже. Илиас и той. (Moridin) Нито едно от тези не е кой знае каква загуба. Набухването на Мин и нейните умения в микса от магии би объркало зрителя, без даде нищо особено на сюжета. Илиас реално е инфодъмп герой поне в първата книга, но трябва да призная, че без него сцените с вълците и Туата’ан вървят далеч по-малко гладко. Колкото до Мордет, това е доста сериозен пропуск, и макар отново да би объркало зрителя да има още някакво Зло в историята, се надявам да не оставят Фейн без него, защото това доста би обезценило образа (ако въобще ще го пазят).
  • (Matrim) Моарейн е сериозно ранена в битката в Емондово поле. (Moridin) В общи линии все тая. Забравил съм как Нинив омекна към Моарейн в книгите, но да я излекува е напълно валиден начин.
  • (Matrim) Нинив е пленена от тролоците и избягва като убива един от тях. Не толкова лошо като идея, но изпълнението не е на висота. Уби го с един удар, даже и драскотина не получи, а в същото време Трам не успя и един тролок да победи. (Moridin) Съгласен, кофти изпълнение като цяло, но красива операторска работа с кръвта в свещеното езерце.

Moridin

Струва ми се, че заключението на колегата е близко и до моето усещане от сериала. Има дух и е направено с любов, но не съм убеден, че взетите решения са правилните. Диалозите и сценарните неравности определено са най-слабите страни, докато актьорската игра и визията са сред по-силните. Както и да бъде, друг сериал по Колелото скоро няма да видим, така че да направим всичко възможно да харесаме този и да видим какво ще излезе.

Това обаче може да се окаже дори по-трудно от очакваното, понеже за финал ви оставям този сладък сладък спойлер за батко ви Лоиал. Коментарът ми се струва излишен:

Оценка: 6.5/10