Тъмна гора Земното минало II

Издателство Колибри продължава похвалната си практика да издава научнофантастични книги на неанглоезични автори. Най-новото им предложение е вторият том от поредицата Земното минало на Лиу Цъсин (ревюто ни на английския превод на първия том може да прочетете тук). Страхотната корица, както и при първия том, е дело на дизайнера на ShadowDance #1: Киберпънк Виктория Стайкова.

Тъмна гора започва оттам, където свърши Трите тела. Флотилията на трителяните е поела към Земята, но ще пристигне в Слънчевата система чак след 400 години. Земните власти започват подготовката за отблъскване на нашествието, но усилията им са силно затруднени от присъствието на софоните – суперкомпютри с размера на протон, които блокират всички изследвания, използващи ускорители на частици, а освен това позволяват на трителяните да шпионират всичко, случващо се на Земята. За да бъдат запазени в тайна от нашествениците стратегическите планове, е стартиран проект „Стеногледци“, съгласно който няколко избрани от ООН личности получават почти абсолютна власт и биват насърчавани да не дават обяснения за действията си. Един от тези стеногледци е и главният герой на романа Ло Дзи, не особено успешен млад преподавател в университет, който изненадващо се озовава на тази позиция.

Тъмна гора е по-мащабна и амбициозна творба от Трите тела. Основният ѝ фокус е върху два основни въпроса – как обществото като цяло реагира на заплахата от нашествие на извънземни с по-добра технология и какви са плановете на лидерите да се справят с това нашествие. Показани са както първите години от кризисната епоха, така и какво е положението 200 години по-късно. Идеите на автора за реакцията на обществото са доста интересни и увлекателно представени като цяло, но в някои моменти ми се видяха прекалено нереалистични. А що се отнася до плановете за борба с трителяните, тук също има множество любопитни моменти и идеи. Всеки от стеногледците има съвсем различен план как да спаси човечеството и да излъже трителяните. Като цяло сюжетът е една от силните страни на романа. Развръзката е страхотна и разкрива най-интересната научнофантастична идея досега в поредицата.

За съжаление обаче Тъмна гора има и някои сериозни слабости. Героите са по-слабо развити дори и в сравнение с Трите тела, където това беше един от основните проблеми. Диалозите нерядко са откровени инфодъмпове и често звучат неестествено, което не мисля, че се дължи на слаб превод, защото същото го имаше и в английското издание. Сюжетът, макар и интригуващ и изпълнен с обрати, в немалко случаи се базира на неадекватно и нереалистично поведение на героите и на обществото като цяло.

В Тъмна гора присъства и един от най-нелепите сюжетни елементи, който съм срещал от много време – този за въображаемата любима на Ло Дзи. Доста страници от романа са отделени на това как главният герой пише роман и се влюбва в главната героиня до степен да скъса с настоящата си приятелка, за да се посвети на въображаемата „идеална жена“. Но нелепостите далеч не свършват с това. Както бившата му любима, така и психологът му приемат това за нещо напълно нормално и разбираемо. Вече като стеногледец, Ло Дзи описва на шефа на охраната си (добре познатия от Трите тела Да Шъ) външния вид и характера на своята въображаема любима и Да Шъ успява без особени усилия да му намери стопроцентов реален аналог. И за да е приликата със слаб фенфикшън пълна, така откритата жена се влюбва в Ло Дзи от пръв поглед и освен това е по детински наивно и невинно създание, силно впечатлено от интелектуалните способности на главния герой. За щастие във втората половина на романа тази нелепа любовна история остава на заден план.

В ревюто на първия том бях споменал, че въпросът дали той може да се счита за твърда научна фантастика е спорен, но след като прочетох малко повече по тази теми, си промених мнението и вече смятам, че определено не е, и това важи и за Тъмна гора. Софоните тотално противоречат на физичните закони и те далеч не са единственият такъв сюжетен елемент в романа. За мен това не беше никакъв проблем, точно обратното, софоните са един от най-интересните и оригинални елементи в поредицата и основна причина за оригиналността на сюжетите на двата тома. Но го споменавам, защото на много места поредицата е обявявана за твърда фантастика, въпреки че сюжетът се базира на откровено пренебрегване на физичните закони. Това не значи, че няма интересни и правдоподобни идеи по научни въпроси – има, и то немалко. Романът предлага и много интригуващо решение на парадокса на Ферми, което е обяснено по чудесен начин в точния момент.

Като цяло Тъмна гора в още по-голяма степен от Трите тела е научна фантастика в духа на Златната епоха на жанра и напомня на творчеството на автори като Азимов както в добрия, така и в лошия смисъл. Множество интересни идеи, увлекателен сюжет с повече обрати и силна развръзка, но и доста едноизмерни герои и невпечатляваща проза (поне в двата превода, които четох). И като стана дума за превода, нямам познанията по китайски език, за да преценя как се е справил Стефан Русинов с него, но си направих труда да сравня с английския превод и българският не отстъпваше по нищо. Добро впечатление ми направиха и бележките под линия, обясняващи някои елементи от китайската култура, слабо познати на българите. В това отношение българското издание превъзхожда английското, поне в частите, които четох на двата езика.

Тъмна гора леко ме разочарова, защото очаквах повече след много силния първи том на поредицата. Но въпреки споменатите слабости това романът е увлекателен и си струва четенето. Освен това предлага оригинален поглед върху някои от най-експлоатираните теми във фантастиката, който е много различен от типичното за произведенията на американските и европейските творци.