The Irregulars

Създателят на The Irregulars определено не се е тревожел, че би могъл да пресоли манджата. Викторианска Англия? Чудно. Шерлок Холмс? За къде без него! Но Уотсън трябва да е малко по-раздвижен. Ще е чернокож и гей. Два заека с една дъга. Свръхестествени загадки? Разрив в самата тъкан на реалността? Призраци? Чудовища? Бесове… Забравяме ли нещо? Невъзможна любов? Давай от всичко по пет. Преди време попаднах на един филм – Гордост и предразсъдъци и зомбита. Предположих, че ще е размазващ хит като Стриптизьорки зомбита и не бях разочарована. Подобна беше и мотивацията ми да предпочета този сочен фентъзи гювеч с парчета Шерлок.

Когато казах, че The Irregulars се развива във викториански Лондон, където Шерлок Холмс и Джон Уотсън са изправени пред свръхестествена заплаха, където е поставен на карта балансът между силите на светлината и мрака, на отчаянието и надеждата, на покварата и добродетелта – не преувеличавах. Пропуснах обаче да спомена, че разнородна група от бездомни и преждевременно обрулени от живота тийнейджъри трябва да се намесят, за да наклонят везната на страната на доброто. После да не кажете, че не съм предупредила. Ако сте готови да си затворите очите за гореизброената еклектика, няма да се наложи да мижите за твърде дълго. Първоначалното ми самодоволно сеирджийство беше заменено с искрен интерес още след първата серия. Не бих отишла толкова далеч да твърдя, че The Irregulars предизвиква жанровите клишета или че е забавление с равномерно високо качество, но с чиста съвест мога да кажа, че проблясъци има.

Беа и Джеси са сестри, отраснали в сиропиталище и живеещи в мини комуна със Спайк и Били – още две от бездомните лондонски деца, които обитават мазета и изби. Тяхното обичайно ежедневие на безделие и дребни кражби е нарушено от свръхестествени аномалии, изникващи из целия град. А появата на мистериозния и зловещ доктор Уотсън, който се нуждае от тяхната помощ, се оказва началото на едно занимателно приключение. Беа е тарторът на групата. И това личи – няма нужда от престорено доверие от зрителя, едно от предимствата на The Irregulars. Рядкост са сполучливите женски персонажи, които истински респектират. Заслугата за това е единствено на Тадеа Греъм, която още в Писмо до краля внушаваше страхопочитание. Нейната сестра Джеси е надарена със свръхестествени сили, които в суровата си форма ѝ причиняват ужасяващи кошмари. Това държи цялата група в бойна готовност и предпоставя една особена динамика на състрадание, страх и подозрение, развита прилично нататък в отношенията между героите. Били е влюбен в Беа, но е така безнадеждно оплетен в огражденията на friend zone, че е изначално обречен. Спайк (в ролята Микел Дейвид) пък изпълнява няколко функции едновременно – включително спойка на групата, любовен интерес и неуморен чаровник – и първоначално изглежда, че ще трябва да изнесе целия сериал на раменете си. Докато не се появява нежният сакат малък принц Леополд. Така този квартет неудачници се оказват единствените, способни да проследят нишката от загадъчни събития и да предотвратят световна анихилация.

Структурата на сериала, която е от типа едно-чудовище-на-седмица, е особено сполучлива и естествено води до кулминацията с разкриване на заложените из сюжета мистерии. Самото действие и развитието на героите във връзка със сюжетните им линии се усеща доста органично и ненасилено, но въпреки това не намира вярната тоналност. Независимо от това сериалът се отличава с един непредубеден и естествен тон, който е глътка свеж въздух насред всички самодоволни пози. В комбинация със зрелостта и сравнителната усложненост на любовните, семейните и приятелските отношения, се получава резултат, който заслужено застава настрани от купа на посредствеността.

The Irregulars ще си остане в един-единствен сезон. Това не трябва обаче да се възприема като неблагоприятна атестация. Дори напротив – според мен снема излишното напрежение и позволява да се насладиш на едно телевизионно бягство от ежедневие и задължения. Идеално за прокрастинация.