Страната на Лъвкрафт “All this time I’ve been chasing faith when I should have been discovering it in myself.”

Гледането на сериали винаги е било от любимите ми хобита. Още като дете следях всички детски сериалчета, плюс латиноамериканските сапунки, които си пускаха мама и баба. Когато станах тийнейджър, вече започнах да си тегля неща от интернет. С годините тази страст само се увеличи. Гледал съм безброй сериали, стотици епизоди и сезони. И съответно на този етап вече познавам добре формата – знам какво да очаквам, знам какви са възможните развития на историята и т.н. И рядко се случва сериал да ме изненада. Да ме изненада не просто с някой готин обрат, а цялостно, всеобхватно. Да ми напомни усещането за тръпка и магия, което чувствах някога, когато започвах ново заглавие. С радост съобщявам, че Страната на Лъвкрафт е именно такъв сериал.

Продукцията е адаптация по едноименния роман – не съм го чел и не мога да коментирам доколко успешно е предаден текстът на екран. Действието започва в САЩ през 50-те години на миналия век. Младият Атикус – чернокож войник от американската армия, служил във Виетнам, се връща в родния си град, за да потърси изчезналия си баща. Скоро търсенето на Атикус го сблъсква с огромна древна мистерия и го поставя пред опасности и проблеми, надхвърлящи пределите на този свят.

Действително ми е трудно да намеря думи, с които да опиша възторга си от Страната на Лъвкрафт. Когато човек гледа много сериали, особено пък съвременни, с течение на времето свиква да използва едни и същи епитети и да ги оценява по едни и същи характеристики. Коментирам дали актьорската игра е добра, дали историята е смислена и логична, дали действието е интересно. Но, честно казано, дори не си спомням кога за последен път съм си задал въпроса „А дали този сериал е направен с въображение?“

Въображение е най-ключовата дума, когато става дума за Страната на Лъвкрафт. Свободно, волно, диво, необуздано въображение. Всеки епизод въвежда нова идея и развива нова история. И винаги има не просто един нов елемент, а цяла експлозия от фантазия. Героите се изправят срещу лъвкрафтски чудовища, изследват древни пещери като Индиана Джоунс, пътуват през времето и пространството, обличат си чужди кожи, бият се срещу призраците в новата си къща. И едновременно с тези фантастични злодеи, сериалът успешно жонглира и с болезнено реални проблеми. И така призраците в къщата са представени паралелно с расистите, които чакат пред двора.

Всеки нов епизод е ново приключение. При стартирането на всяка следваща серия просто изгарях от нетърпение, защото нямах идея какво ме очаква, какво ще измислят сценаристите този път. Всеки път оставах поразен от това къде си позволява да отиде сериалът, колко истински фантастичен се оставя да бъде. И в цялата тази плетеница от истории и сюжети Страната на Лъвкрафт успява да намери обща нишка и да се съедини в нещо цялостно, в една голяма история.

Както посочих и по-горе, фантастичните проблеми често съпътстват реалистичните. Сериалът представлява сериозно и нестандратно изследване на расизма и живота на чернокожите хора в САЩ от онази епоха. Ако темата ви звучи малко досадно – не се притеснявайте, на мен също ми звучеше така, преди да започна сериала. Честно казано, малко съм се уморил вече от американски филми за расизма или от български филми за края на комунизма и първите години от демокрацията. Но Страната на Лъвкрафт подхожда към тези въпроси по много оригинален и много емоционален начин и определено казва неща, които не са били казвани преди и които си струва да бъдат чути.

Основният въпрос е какво е да бъдеш човек. И тъй като човешкото е сложно и абстрактно, сериалът го изследва, като го разбива на най-различни роли, които изпълняват хората. Какво е да бъдеш чернокож човек в САЩ през петдесетте? Какво е да си хомосексуален в онази епоха? Какво е да си отгледан от насилник? Какво означава да си майка, да си сестра, да си дъщеря? Какво е да си баща, да си съпруг? По много въздействащ начин сериалът поставя героите си във всички тези роли и проучва субективните им изживявания. Процесът е невероятен, а удоволствието от разплитането на този човешки възел – безмерно.

Би ме се искало да навляза в повече конкретика и да разкажа за някои определени епизоди и сюжети, които ми направиха силно впечатление. Да ви опиша любимите си герои, любимите си истории, да ви кажа колко много неща са ме зарадвали и са ми напълнили душата. Но смятам, че към този сериал е хубаво да се подходи с максимално отворено съзнание, без човек да очаква нещо конкретно.

Затова ще завърша със следния прост съвет – гледайте го! Пуснете се по течението и се насладете на пътуването. Струва си.