Нахлузвайте червените обувки и давайте да го изтанцуваме това униние. Да, вярно е, че концертите са последното нещо, което ще се върне, ако пандемията утихне. Вярно е и че в началото нищо няма да е същото. Но също така е вярно и че музиката я има не само по арените и клубовете, но и на ушенце, на слушалки или в най-лошия случай – на телевизора в хола.

По дирите на младите във виртуалната реалност

За много хора оттеглянето по време на пандемията не спря само до сигурността на дома. Изненадващо (за мен само вероятно) много хора са избрали да се оттеглят напълно във виртуалната реалност. И оказва се, тя ги е очаквала. Концертите и стриймовете, които се развиват из лейм реалността, изглеждат като селски вечеринки в сравнение с тези, за които ще ви разкажа сега.

Още в началото на пандемията – през март миналата година – се оказа, че хората във Fortnite си живеят техен си живот. Играят си, избиват се и така между другото ходят и по концерти. Колаборацията между играта и музикалния бранш качва всичко на съвсем друго ниво. Виртуалният концерт на Травис Скот е „посетен“ от над 27 милиона зрители. Да, правилно четете. Извън виртуалната реалност сингълът, който представя на това събитие, дебютира директно под №1 в музикалните класации. Оказва се, че провеждането на концерти в игри не е необичайна практика. Преди повече от две години Marshmello прави първия концерт в същия виртуален свят и привлича скромните 10 милиона зрители. И тук идва въпросът, а вие къде сте били?!

Ако досега при промотирането на нов албум трябваше да направиш почетна обиколка из вечерните токшоута като това на Джими Фалън, то новото двайсе е да се пробуташ за виртуално участие във Fortnite. Списъкът с имена, свързани с виртуалния свят, е толкова сериозен, че това явление трудно може да бъде сложено в графата „от ден до пладне“. Това е едно съвсем възможно развитие за музикалната индустрия. И не мога да отрека колко е гениално. Ако тийнейджърите не искат да се помръднат от компютрите си, то в случая с Fortnite – планината ще дойде при тях, Мохамед може да си цъка спокойно.

TikTok също доста бързо се ориентира в ситуацията и също хоства своите виртуални алтернативи. Едно от по-значимите събития там, като не броим предизвикателството „какво ям в един ден“, е виртуалният концерт на The Weekend. От европейски патриотизъм обаче държа да спомена, че французинът Жан Мишел Жар отдавна се е досетил, че има хляб във виртуалните концерти. Неговият концерт от юни миналата година позволява на участниците, които го гледат с очила за виртуална реалност, да си създадат собствени аватари и да се пощипват във виртуалната реалност. А за по-старомодните предлага „хапчета“, които сменят цветовете и формите по екрана.

След тези разкрития никой не може да гледа на Fortnite като на просто поредната игра. Находчивият бизнес модел на Epic Games ни подсказва какво ще е бъдещето на музиката и на развлекателната индустрия – от концерта на Травис Скот, до премиерата на трейлъра на новия филм на Кристофър Нолан – Tenet, до първия в света виртуален филмов фестивал. Въпросът не е дали Epic Games ще промени играта, а как.

Ерата на Лайвстрийма

Ако обаче сте като мен и преживяванията ви с виртуалната реалност се изчерпват с това да си осиновите котка в Sims, то следващата секция е за вас, братя. И не забравяйте – мир, любов и разбирателство завинаги!

След като отмина модата на досадните кавъри на популярни песни от различни сборни формации по пижами и хората осъзнаха, че нещата няма да се подобряват, музикантите, продуцентите, промоутърите и всички, които за улеснение ще назова „музикалната индустрия“, бързо бързо намери начин да бъде пак актуална.

Първият всеобщ рефлекс беше да се обърнат към възможностите, които лайвстриймингът предлага. А те са много. Като започнем от TikTok, Instagram, Facebook Live, Twitch, Dailymotion, YouTube Live, Wowza, StreamShark, Wave, VrRoom, First Tube, Maestro и завършим със Zoom, Muvi, Vimeo Livestream, Decast и Brightcove, ще сме изброили незначително малка част от тях. Музикантите започнаха да предават на живо от дневните, кухните или… мини звукозаписните си студия. Музиката зазвуча отново и ерата на дигиталните концерти се роди.

Съмнявам се за тази една година, която измина, откакто светът беше приветлив и безобиден, всеки от вас да не е изгледал поне един концерт на любима група или соло артист. Особено в началото, когато повечето от артистите правеха безплатни лайвове един път седмично или в някои по-екстремни случаи – всяка вечер. Тези събития се отличаваха с особено лошо качество, ужасни ракурси на камерата и добър звук, ако не си твърде придирчив. Няма защо да съжалявате, ако сте ги пропуснали. Целта им беше не толкова наслаждаване на изкуството, колкото усещането за близост и това, че всички сме заедно в това изпитание. Феновете се включваха на живо с коментари, лайкове и сърца и като цяло тази тенденция беше особено умиляваща.

Пандемията ни предостави възможност да посетим виртуално къщите на много от големите изпълнители – от The Rolling Stones до Нора Джоунс и дори Backstreet Boys, които между другото демонстрират какво е истинска работа в екип, дори и от разстояние.

Насищането обаче дойде бързо и продукциите започнаха да стават по-добри и по-платени. Много от тях се организираха за благотворителност, особено в началото, когато всички имахме усещането, че това няма как да не свърши скоро. Едно от първите събития с този калибър беше „Global Citizen“ – осемчасов спектакъл, организиран от Лейди Гага, който беше излъчен по над 60 мрежи и 8 дигитални платформи по целия свят. Усещането беше, че в него участва целият свят. Аз лично погледах малко преди лягане, но дори не стигнах до основната програма, която е включвала The Rolling Stones, Пол Макартни, Тейлър Суифт, Лизо, Стиви Уондър, Били Елиш. Албумът, озаглавен One World: Together At Home The Album, който е официалният саундтрак от тази вечер, съдържа 79 песни и е достъпен в стрийминг платформите.

Последваха всевъзможни варианти на специални лайвстрийм концерти, които варираха от хол до празна зала или звукозаписно студио, но Dua Lipa изби тавана със своя „Studio 2054“ през ноември 2020 г. Спокойно мога да кажа, че тази поп екстраваганца няма аналог в досегашната музикална история и е по-близо до телевизионна програма, отколкото до концерт. Подготовката на шоуто отнема 5 месеца и струва по непотвърдени данни около милион и половина долара. Гледано е от над 5 милиона зрители по целия свят, включително и в Индия и Китай, където е разпространявано безплатно заради рестрикции, свързани с бедност и авторитарни режими.  В шоуто участват Кайли Миноуг, Майли Сайръс, със специално включване от сър Елтън Джон; има много танци и танцьори, брокат, кънки, диско топки и поп. Тъпо, че сте го изпуснали. 

За да не се създаде твърде голям вакуум, много от големите стартираха ежеседмични стриймове на записи на емблематични живи изпълнения. През май миналата година The Rolling Stones пуснаха Extra Lick поредица, която включва бонус кадри от шест концертни филма за групата. Този линк не води към поредицата, но става за утешителна награда за закъснелите. От април миналата година Grateful Death също пускат ежеседмични стриймове на свои стари концерти като преди това организират почти едночасови дискусии по темата. Metallica пък правят #MetallicaMonday стрийм партита с някои от по-новите техни концерти. Повечето от записите са направени и компилирани от фенове. Качеството обаче е доста сносно, в което можете да се уверите тук. Radiohead също дадоха своя дан, като качиха в своя YouTube канал записи на свои концерти. Лейбълът най-често асоцииран с Джак Уайт – Third Man Records, си остава на гребена на авангардната вълна с концертите от интимната Синя стая. Няма как да изпусна и акустичните концерти на Нийл Йънг, озаглавени „Fireside Sessions“ („Записи при камината“), които обаче са достъпни чак след регистрация ето тук.

Ако дори при споменаването на думата лайвстрийм се изприщвате, ето няколко предложения за най-добрите (според мен) филми за концерти. Започвам силно с Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story by Martin Scorsese – от легенда за легенда. След това Shine a Light пак на Мартин Скорсезе, но за Rolling Stones. И ако така и така сте на вълна Скорсезе, пробвайте и The Last Waltz от 1978 г. – каквото и да кажа за този концерт, ще е незначително. Някои неща сам трябва да си ги изживее човек. Fleetwood Mac: The Dance, концертът от 1997 г., който събира на едно място цялата банда за пръв път от десетилетия. И без това Fleetwood Mac стана една от най-популярните групи на пандемията, така че защо да не се потопим в носталгия. Amazing Grace от 2019 г. – филм за записването на едноименния албум на Арета Франклин от 1972 г. Шедьовър. Sign O’ The Times от 1987 г. в който Prince е себе си – секси чупки, костюми, които повдигат въпроса как е бил смятан за секс символ, и разбира се – виртуозни китарни сола.

Но да се върнем към настоящето. Още в началото на пандемията Swizz Beatz и Timbaland решават да стартират versus в Instagram Live. Идеята е проста – лайвстрийм на rap battle, най-небрежно забавление за самотните карантинни вечери. Не знам дали е защото е свързано с Timbaland или какво, но се превръща в световен феномен, който достига до 4 милиона гледания на стрийм. Няма нужда да подчертавам колко е полезно това за самите артисти, за музиката като цяло и най-вече за феновете, защото това не е просто нов вид концерт, а изцяло нов клон на индустрията. Тази неделя на 20-и можете да пробвате и вие – „Wu vs. Wu”, или Ghostface Killah и Raekwon от WuTangClan по Instagram Live.

И сега какво?

Големите играчи, които досега бяха изключени от забавленията, като промоутърите и собствениците на локации, също не са стояли със скръстени ръце. На принципа „парен каша духа“ инвестират в създаването на специални концертни зали, които да могат да функционират и при събития от подобен мащаб в бъдеще. Ремонтират вентилационни системи и санитарни възли. Но най-обнадеждаващата новина е, че разработват софтуери, които да разрешат най-голямата дилема на фена – бира или тоалетна. Специални апове ще позволяват да си поръчате бирата, докато чакате за тоалетната. И това ако не са добри новини.

Междувременно се организират и първите фестивали от ново поколение или както аз ги наричам – музикални ритрийти. Един такъв е предстоящият през май някъде в слънчева Флорида – Moon Crush. Програмата включва по двама изпълнители на ден, много разходки и социална дистанция. Идилия.

Тук някъде трябва да вмъкна и концерта в зорб топки на The Flaming Lips. Валидна алтернатива или просто поредната тъпа идея?