WandaVision S01E09 The Series Finale

Dr. Horrible

Харесвате ли финала на Lost? А този на Battlestar Galactica? Питам, защото отговорът ви на тези въпроси най-вероятно ще е показателен за начина, по който ще възприемете финала на WandaVision.

 ТЕКСТЪТ ЩЕ СЪДЪРЖА ИЗВЕСТНО КОЛИЧЕСТВО СПОЙЛЕРИ!

След като в предишната серия се разходихме из спомените на Уанда и видяхме някои от най-ключовите моменти от историята ѝ, тазседмичният финален епизод – The Series Finale – ни връща в настоящето. Както може да се очаква от марвелски проект, кулминацията на историята разцъфтява в ефектен екшън – Уанда се бие с Агата, Вижън се бие с другия Вижън, децата и Моника Рамбо се бият с останалите агенти на S.W.O.R.D. Битките приключват, зрителите получават някои отговори, има време за сбогувания и – хоп – неочаквано бързо епизодът приключва.

Ако сте очаквали сложни и многопластови разкрития на мистериите или пък изненадващи появи на други образи – например Стивън Стрейндж или Рийд Ричардс – най-вероятно ще останете разочаровани. Отговорите на загадките са оскъдни и сравнително прости, няма гостувания на други герои, историята завършва по директен и логичен начин.

Ако обаче сте се надявали на емоционален и въздействащ финал, който е истински посветен на Уанда като персонаж, който ѝ дава възможност да се развие като образ и я поставя пред тежки избори – то това определено е вашият епизод. Неслучайно ви попитах за Lost и Battlestar Galactica. Начинът, по който WandaVision избира да се фокусира върху душевността на главните герои, а не върху детайлно разнищване на мистериите, много силно напомня смелостта на посочените сериали от близкото минало.

Мисля, че при гледането на сериала много от феновете направихме грешката да се обсебим прекалено много от собствените си теории. А това никога не е бил моделът на MCU продуцента Кевин Файги. Файги обича ясни и директни истории, които се развиват логично и последователно. Мефисто, мултивселената, камеота на мутанти, поява на Магнито, интродукция на фантастичната четворка – в един момент всички се поувлякохме.

Струва ми се, че ако Война без край беше сериал, излизащ седмица за седмица, положението щеше да бъде същото. Хората щяха да чакат Локи да се появи жив, Хоукай и Ант-мен да се появят изобщо, Питър Куил да използва силите на баща си, щяхме да предвиждаме неочаквани врътки с камъните. Вместо това Война без край e директен и праволинеен – Танос един по един събира камъните и ги използва. И Краят e праволинеен – героите отиват в миналото, взимат камъните, и ги използват. И този похват е толкова успешен, защото работи! Зрителите обичат истории, които се развиват логично и последователно. Така че не е случайно, че създателите на WandaVision реализират сериала именно по този начин.

Но ми се иска да не забравяме, че в много отношения този сериал си остава революционен. Използването на телевизионния формат за тематични епизоди, отразяващи стила и атмосферата на сериалите от предишни десетилетия, е просто страхотна идея. Това си остава много смело решение – виждали сме подобни хрумки в комиксите, но никога в марвелски филм или сериал. И да се обвърже това със спомените и душевността на главната героиня, да му се даде смисъл – това е просто гениално! И си остава гениално.

И дори извън тази интересна концепция, извън многото заигравки с феновете и теориите, извън страхотния екшън във финалния епизод (битката между двата андроида беше просто впечатляваща!), WandaVision успя да се превърне в прекрасна история за любовта, скръбта и загубата. Видяхме тези теми разгърнати по начин, който е едновременно мащабен и много личен. Никоя сцена от марвелски филм (дори въздействащата смърт на Наташа в Endgame) не е свивала сърцето ми толкова болезнено, колкото сбогуванията в края на този епизод. Марвел никога не са били толкова лични, толкова интимни, толкова… депресиращи. И това беше разкошно.

Цялостното ми мнение както за WandaVision като сериал, така и за конкретния епизод, е силно положително. И не просто защото Уанда най-после има огромни сили и феноменален костюм и украшението на главата ѝ е осезаемо вдъхновено от модерен комиксов дизайн на великия художник Кевин Уада. А защото това беше сериал, който истински успя да покаже същността на Алената вещица. Видяхме болката ѝ, мъката ѝ, но също така видяхме любовта ѝ, състраданието ѝ, вината ѝ. Чухме някои от най-поетичните реплики, изричани в тази киновселена. И получихме обещание за бъдещи истории и сюжети. Всичко беше невероятно. В най-скоро време ще седна и ще изгледам всичките епизоди наведнъж!

И да ви кажа – не пропускайте двете сцени след надписите! Първата истински ме надъхва за Captain Marvel 2 и Secret Invasion, а втората – за Doctor Strange in the Multiverse of Madness. Срамота е, че въпросният ще излезе след повече от година! Оригиналният план на Марвел беше този филм да е по кината месец-два след края на WandaVision. Радвам се, че не забавиха още Уанда, но мисълта за предстоящото чакане ме убива.

И за финал – не забравяйте, че другата седмица ще има почивка от марвелски сериали, но след това започва The Falcon and the Winter Soldier! Ще ви очакваме, живот и здраве, със седмични ревюта и на това заглавие от Марвел – доказана марка с традиции за качество!

Roland

Умишлено си дадох време преди да напиша моята част от този материал. Не защото очаквах впечатленията ми да се променят, а защото бях планирал да изгледам наново целия сериал през уикенда. Както колегата по-горе каза, това е сериал, който даде живот на множество теории и очаквания. Но целта ми беше друга. Аз исках да видя как емоционалният заряд на началните ситком епизоди се променя в контекста на цялостната история.

На английски има един термин – „Appointment TV“. Демек телевизионна програма, която голямо количество хора гледат в момента на излъчването ѝ, за да са в крак с цайтгайста и разговорите около нея. В епохата на Нетфликс много малко произведения са способни да постигнат този ефект*. WandaVision обаче нямаше никакъв проблем и причината не е само в интригата около събитията в Уествю.

Сериалът в крайна сметка се доказа като изключителна медитация върху скръбта и упованието на несъвършени източници на уют. Търсейки убежище във фалшивия свят на ситкомите, където всичко сериозно и мрачно се замита под килима, Уанда извърши кошмарен терористичен акт. И това е нещо, за което героинята безспорно ще трябва да отговаря в бъдещето на MCU. Но WandaVision съумя да ни направи съпричастни на страданието ѝ в степен, на която не вярвах, че тази вселена е способна.

Преди да избълвам всичките си хвалби, искам да споделя двете неща, които развалиха в някаква степен впечатленията ми от финала. На първо място Агата имаше потенциала да не е толкова архизлодейна. Дори след разкритието на самоличността ѝ, предишният епизод демонстрира човечност и многопластовост, които в голяма степен липсваха тук. На второ, и много по-сериозно – „Фиетро“ (Fake Pietro). Забелязвам, че много фенове намират някакъв изкривен кеф в това, че MCU кастнаха Еван Питърс в ролята на някакъв рандъмчия, само за да ни тролят. За мен обаче това нямаше никаква функция в самия сериал. Агата е способна на илюзии. Какво я спираше да го преобрази в Ерън Тейлър Джонсън? Нищо. Единствената причина за кастинга е извънсюжетна, а предишният Спайдър-мен вече ни изигра номера с „очаквате нещо, така че ще се престорим, че ви го даваме, ама всъщнот няма да ви го дадем“. И което е още по-дразнещо, с това решение Марвел затвориха вратата пред възможността да използват Питърс в предстоящите Х-мен филми (каквито рано или късно неизбежно ще се появят).

Но това са маломерни проблеми в сравнение с емоционалното въздействие на WandaVision. Причината да се спъвам в думите си в момента е, че ми липсва необходимата изразност да опиша колко силно ми въздейства този финал. И да, имахме и суперсили, и pewpewlaserbeam, и епичен конфликт. Но сериалът вече ни беше демонстрирал на какво е способен в предишния епизод. И дори докато Уанда и Агата се замерваха с компютърни ефекти, беше очевидно, че това не е истинската кулминация.

Триумфът на този сериал е, че демонстрира нагледно, че добрите супергеройски истории са просто добри истории. Че не е нужно екшънът да е за сметка на емоционална дълбочина. И най-вече – че този жанр е способен на истинска драма, дори когато тя е облечена в магия, алтернативни реалности и фантастика. От ужасяващото събуждане на жителите на Уествю, през елегантния философски дискурс между Вижън и Вижън, та до финалните сцени между Уанда и любовта на живота ѝ, The Season Finale ни даде всичко, което предишните осем епизода ни бяха обещали, и още отгоре.

Marvel Cinematic Universe вече се доказа като попкултурен символ на нашето поколение и едно от най-впечатляващите явления в историята на киното. Като първата стъпка на малкия екран за тази вселена* WandaVision е върхово постижение, напълно съизмеримо с Краят ако не като мащаб, то като разказваческа стойност. И ако това е посоката, в която новата Фаза ще се насочи, аз нямам търпение да видя какво ни очаква!