Bion (том 1)

Макар 2020-а да беше ужасна година в страшно много отношения, трябва да признаем, че през нея се случиха и някои хубави неща. Едно от най-съществените лично за мен беше безпрецедентното раздвижване на българския комиксов пазар. Докато по-рано у нас излизаха по два-три комикса на година (и то в по-натоварените години), то през 2020-та станахме свидетели на истински бум. Artline започнаха да издават огромни омнибуси, Hachette пускат нов марвелски комикс на всеки две седмици, редица други издателства, малки и големи, задвижиха проекти, които отдавна заслужават да стигнат до българската публика. Важна част от този подем е обстоятелството, че имаме шанса да се радваме не просто на преводни издания, но и на интригуващи творби от родни автори и художници. Именно такъв проект е Bion на Сатанасов.

Тук е моментът да добавя, че Bion не е изцяло ново заглавие за почитателите на жанра. По-кратки и неоформени версии на тази история са появявали още през 2003-а Егоист и Дъга. Разликата е, че вече имаме шанса да се насладим на историята в много по-добър формат – самостоятелно томче в близо 200 страници. Именно това е прогресът, който родните творци заслужават и който се надявам да наблюдавам все по-често!

В същината си историята е футуристична и пост-апокалиптична. Много години напред в бъдещето, след огромен технологичен възход и последвалия го упадък, довел до почти пълното унищожение на човешката раса, последните хора живеят в град Турикон. Градът се намира под контрола на Фабриката – последната власт в този разбит свят, разположена в огромна сграда, издигаща се високо в небето. Фабриката знае всичко и управлява всичко.

Главният герой е млад мъж, живеещ из улиците на града. Той е самотен, отчужден от хората, миналото му е белязано от кървави събития. Един ден той се замесва в улична схватка между неколцина непознати, за да спаси малко момиче. Именно там намира смъртта си. Смъртта обаче не се оказва толкова трайна, колкото си е мислил. Смъртта е край – но не безвъзвратен, а просто край на един етап. И този край означава ново начало.

Като огромен почитател на комиксите, изчел хиляди броеве на най-различни поредици, трябва да кажа, че съм изключително впечатлен от рисунките на Сатанасов. Комиксът наподобява по-скоро манга, а не западните стилове на рисуване, и макар да нямам особено влечение към мангата, трябва да призная, че артът е просто страхотен. Рисунките са динамични, създават усещането за движение, а не за статичност. Бойните сцени са изключително добре уловени и се четат с лекота. Сатанасов демонстрира таланта си както с по-личните панели на лица или отделни детайли, така и с впечатляващи панорамни гледки на пост-апокалиптичния свят. Историята е изпълнена с много кървави и гнусни моменти и рисунките намират точния баланс между естетическо и отблъскващо.

Сюжетът е интересен и комиксът определено върви бързо и леко, но аз лично бих казал, че от историята има какво да се желае. Всяка сцена е изключително атмосферична и създава много плътно чувство, но отделните моменти, особено в първата половина, не са достатъчно добре навързани помежду си. Забелязал съм подобен ефект и в западните комикси – понякога, ако авторът е предимно художник, артът изпъква повече от историята. Първите стотина страници ми бяха малко хаотични – като подскачане от момент в момент без хубав преход между тях, но е възможно това да е търсен ефект предвид спецификите на историята. След това сюжетът намери на какво да стъпи и действието започна да се развива по-плавно. Другата ми критика е, че в някои моменти при балоните с реплики липсва индикация кой точно герой ги произнася, и това засилва усещането за хаотичност. Въпреки това историята определено има потенциал и с напредването ѝ се чувствах все по-въвлечен в ставащото.

На гръбчето на корицата виждаме цифрата 1 – като обещание, че това интересно явление няма да е еднократен феномен, че тази история ще бъде продължена, ще има още томове, още екшън, още интриги. Силно се надявам това да стане възможно най-скоро! Пожелавам успех на авторите и издателите и очаквам с нетърпение втори том.