Scarlet Odyssey

Сигурно познавате чувството да си намериш 10 лв. в някоя дреха, която отдавна не е била носена. Подобно чувство изпитах, когато някъде през юли киндълът ми ме информира, че е свалил Scarlet Odissey на някой си C. T. Rwizi. Изплува ми смътен спомен за статия, която бях чел през януари, за книги които да очакваме през лятото и явно съм бил достатъчно впечатлен от описанието на книгата, за да я поръчам предварително и съм забравил след всичко което се случи през тази откачена година. Мога само да похваля миналото си аз за безупречния усет.

Дебют за автора, Scarlet Odyssey е епично фентъзи, което се развива на свят с две слънца и червена луна. Младият Мусалоди е член на племе, което практикува така наречената лунна или червена магия, тъй като магьосниците (наричани мистици в книгата) черпят силите си от луната. Мусалоди обаче има проблем. Той изявява афинитет към магията и би искал да стане мистик, но в неговото племе това е табу. Единствените, които имат право да практикуват магия, както и да се занимават с всякакъв вид интелектуална дейност, са жените. На мъжете е отредено да бъдат воини. Мусалоди не е воин и е страхлив, затова търпи подигравките на съплеменниците си и тайно упражнява магическите способности. Един ден племето е нападнато от могъщ мистик и Мусалоди е принуден да разкрие способностите си и да наруши древното табу.

Историята се развива в свят, вдъхновен от африканската култура и история, на континент, който малко напомня Северна и Южна Америка, но ако екваторът минаваше през широката част на Мексико. За разлика от Америките, това не е колонизиран континент. Всичките племена и народи са местни, със своята култура и форма на управление. От могъщото кралство на север от екватора през диваците в екваториалната джунгла и разнобразните племена и враждуващи пълководци в саваната, светът е голям, разнобразен и и логичен. Не само народите са различни, но и начинът, по който използват магията е такъв. Племето на Мусалоди делегира това право само на жените, но в никакъв случай не е нормата. Пълководците от саваната са могъщи мистици и главно мъже – черпят силата си от земята, която са завладели. На север пък предпочитат класическите магьоснически гилдии. Към фентъзито се прокрадва и лек научнофантастичен елемент. Създания, комбинация от жива плът и метал, оживени от „камъни на съзнанието“, кръстосват джунглите и саваната, а огнени птици гнездят на астероиди в орбита около планетата.

Може да се направи паралел с Песен за огън и лед, не само заради познатия вече похват книгата да се разделя на глави, които имат различна гледна точка, но и заради грандиозността на света. Политическите интриги и борби за надмощие изобщо не отстъпват на Мартиновите, но докато неговите кралства са вариации на добрата стара Западна Европа, която знаем и насън, тук африканското добавя щипка свежест в един поизветрял вече жанр. Тук си проличава и старанието на C. T. Rwizi да пресъздаде в описанията си това общество, която за по-голямата част от западния свят е непознато. Осъзнах, че в традиционно евро-центрично фентъзи не обръщам голямо внимание на описанията, тъй като всичко ми е познато от много други книги и съзнанието ми е способно да допълни детайлите при нужда. В Scarlet Odissey този лукс го няма и всяка дума трябва да тежи на мястото си, за да мога да си представя света. Авторът се е справил великолепно, нито за миг не се чувствах объркан, въпреки че текстът е пълен както със специфични африкански думи, така и такива измислени специално за историята. Е, книгата си е тежичка откъм нови понятия, особено в началото, но човек бързо успява да свикне и голяма част от света се избистря докъм края на книгата.

Фентъзи без магическа система на може. Тази в Scarlet Odissey я слагам в категорията „магията като програмиране“, по подобие на Foundryside. Имам чувството, че тази категория започва да набира сила в модерното фентъзи, в което има логика, компютрите вече са навсякъде около нас, а ако програмният код може да прави всичко в един симулиран свят, защо магията да не може да го прави в реалния? Мистиците в този свят използват така наречени аксиоми, които им помагат да фокусират и канализират различните видове магия, която иначе си е стандартно елементална: буря, земя, огън, вода и т.н. Аксиомите дори могат да обработват няколко различни вида магия паралелно. За разлика от програмирането, където придобиването на умения обикновено не изисква нечия смърт, магията е изключително брутална в този свят. Всеки стремеж към по-голяма власт си има цена и тя обикновено бива платена чрез ужасяващи жертвоприношения или огромно страдание. Това е лунната, червена магия. Има и намеци за слънчева магия, но изглежда детайлите около нея са запазени за следващата книга.

Толкова много думи изписах, а още не съм стигнал до персонажите, главно защото те са най-малко впечатляващата част от книгата. Историята е класическото „пътуване на героя“: това на Мусалоди, който трябва да преодолее слабостите си, за да преодолее препятствията. Може би изтъркана формула, но за книга която носи „одисея“ в заглавието си, е съвсем на място. Мусалоди е добре изграден персонаж, типичният наивен младеж от малкото село, тепърва получил голяма сила, която все още не владее, и хвърлен в големия свят. Пътьом към него се присъединяват и съратници: Илапара, която е негов огледален образ, този на жената-воин, и Тук, мистериозен странник от далечна земя. Казах, че са най-малко впечатляващи, но това изобщо не е в техен ущърб. Всеки си има индивидуалност и глас и се вписват тематично в книгата.

Така се случи, че след Axiom’s End, отново чета дебютна книга и малко ме е яд, че бях толкова щедър и си казвах, че „като за дебют става“. Scarlet Odissey показва колко по-добра може да бъде една дебютна книга. Разбира се, не е перфектна. Трудна е за навлизане, с толкова много терминология не само на магия, но и на африканският свят, чийто аналог на нашата Земя не познаваме толкова добре*. Доста дълго време минава преди Мусалоди да тръгне на пътешествието си и частите преди и след това стоят леко несвързани помежду си. А и споменах, че ще има продължение. Поредната книга, която постила много сюжетни нишки за следващата, но в случая съм склонен да простя. Първо, че основната история: пътят на Мусалоди към неговото израстване като герой, е добре завършена, а мистериите около неговия живот са изяснени, и второ: обещанието е да има само още една книга*. Темата на романа впрочем е сблъсъкът между същността на човек и нормите на обществото, които се опитват да го вкарат в рамка. Позната тема, на която мога да симпатизирам, но прочетох в блога на Джон Скалзи*, че авторът е искал специално да направи асоциация с проблемите, които гей хората имат, растейки в консервативно общество. Далеч съм от мисълта, че това е „Дъмбълдор е гей“ момент, защото въоръжен с тази информация бих могъл все пак да видя намеци, че Мусалоди може би е гей, но крайно недостатъчно. От подобни емпатични мостове има нужда и работят добре и ми се искаше C. T. Rwizi да беше малко по-смел в тази посока.

Много съм доволен от тази книга. Дойде изненадващо, нямах никакви очаквания, а тя достави нов и необичаен свят, добра приключенска история и интересни персонажи. Поръчах си предварително и следващия том. Този път обаче вярвам, че през март няма да бъда изненадан като пристигне на киндъла ми.