The Only Good Indians

Стивън Греъм Джоунс е непознат на българския читател, но на запад е добре известен като автор на експериментална литература, ужас и трилъри. Той е индианец от племето Blackfeet и тази уникална перспектива често е отразена в писането му. В добавка, Джоунс е публикувал 22 книги, преди да навърши 50, за което… хвала.

The Only Good Indians дава ясно да се разбере какъв ще бъде фокусът ѝ още от заглавието си*. Действието се развива в наши дни, десет години след брутално клане, в което четирима приятели от племето Blackfeet отиват в забранена територия и избиват стадо елени. Сега те са изгубили връзка както един с друг, така и с корените си, а някои дори са напуснали резервата. И когато нещо нечовешко започва да ги преследва, те нямат нито знанието, нито способността да се предпазят от гнева, който са събудили.

Романът смесва перфектно брутален кървав ужас в духа на Стивън Кинг и социална критика. Героите видимо са персонификация на изкоренените индиански общества в САЩ, неспособни да вземат миналото си насериозно в лицето на мрачното настояще, където са трета класа хора в собствената си земя. Но не се подвеждайте от това описание. Джоунс не е някакъв „social justice warrior“, който иска да промотира инклузивност. Неговите индианци са очукани от живота циници, живеещи на ръба на беззаконието, и читателят определено има избора да не им симпатизира изобщо.

Истинската сила на The Only Good Indians идва от стила на повествованието. Във всяка от отделните истории, свързващи героите помежду си, действието започва почти тривиално, с обикновен живот на обикновени хора. И винаги мракът малко по малко плъзва в картината, изблици на необяснима бруталност и дори по-лошо – неизпълненото обещание за нещо още по-зловещо, което читателят не може да види. В някои моменти гледната точка дори превключва във второ лице, говорейки на създанието, което преследва индианците.

В ядрото на романа е загубата и тъгата, мутирала в ярост. И около това са преплетени пластове на идентичност – социална, расова и междуличностна. Героите до един са щрихирани толкова умело и елегантно, че въпреки умерено скромния си размер, книгата създава усещането за пълнокръвност, която двойно по-големи четива не могат да постигнат.

Не мисля, че има нужда да предупреждавам, че това е история, пълна с кръв и черва. The Only Good Indians е класически свръхестествен ужас в духа на ранния Стивън Кинг, който същевременно предлага огромна дълбочина на персонажите си. А както добре знаем, добрият ужас разчита на това читателят да влезе в главата на героите. Което прави това четиво нещо наистина специално.

П.П. В случай, че си падате по аудиокниги, определено препоръчвам да погълнете The Only Good Indians по този начин. Четецът е Шон Тейлър-Корбет, който също има индиански корени. Той прави акцентите и маниера на говорене на някои персонажи още по-живи и мисля, че добавя още качество към без друго качествен роман.