The Surge 2 Съвършенството е добавена стойност

На пръв поглед The Surge 2 няма послание, а води неособено прогресивен и неособено оригинален философски монолог по някои основни киберпънк въпроси, от сорта на: „Как се съотнася синтетичното към органичното?“, „Възможна ли е реализацията на идеала за съвършенство чрез машината или и тя, бидейки човешко творение, наследява грешките на твореца си под някаква форма?“ и т.н. Сдобиването с отговори е оставено в ръцете на играча и в този смисъл монологът обкръжава и надхвърля игровото съдържание. The Surge 2 остава почти толкова камерна, колкото и първата игра въпреки, на пръв поглед, по-отворения си сетинг. Често се крачи през коридори, откритите пространства са превърнати в лабиринти от всевъзможни и невъзможни препятствия и рядко се случва битка с повече от четири врага наведнъж.

Така е и защото The Surge 2 е създадена, за да бъде преигравана. И преди да си кажете, че това е типично за souls-like жанра и не си струва споменаването, искам да добавя, че The Surge 2 буквално е създадена да предложи повече съдържание след първото изиграване на историята. Тоест, тя не разчита единствено на еуфорията на играча, който при последващ рън установява взаимовръзките в игровата вселена и по този начин „уголемява“ възприятието си, докато света отстъпва някъде под него и се „смалява“. Тя направо поднася на тепсия тези взаимовръзки като допълнително съдържание под формата на разширени кътсцени и игрови епизоди. Това донякъде „оцветява“ малкия ѝ свят и реабилитира простоватата история.

А колкото до въпросната, The Surge 2 продължава действието от първата игра почти директно. Този път ни поставя в тялото на нов протагонист и сега той е лишен от личност, защото си го създаваме сами с не особено богат инструмент за създаване на герои. Всъщност много от NPC–тата из цялата игра представляват недостатъчно разчупени вариации на персонажи, пръкнали се от същия, което е несъмнен минус и докато някой може да се оправдава с липсата на техническа възможност, аз ще ударя печата „Мързел“ отгоре му с чиста съвест.

Безименният ни протагонист се събужда известно време след самолетна катастрофа, а Нанитната Чума е надвиснала над Джерико Сити (или Град Йерихон). За времето на съня му по-голямата част от града е била евакуирана, а опустелият град е бил поставен под карантина. Около него е била издигната висока стена, (Йерихон – стени, ясно) която да възпре разпростирането на нано напастта в света. По стратегическите точки на Джерико са се обособили няколко фракции, като по-важните сред тях са полицията – завардила изходите на града, и Църквата на Искрата – религиозни фанатици и наркомани, издигнали технологията и аугументациите по тялото в култ. Между тях в капан са хванати и цивилни, провалили се в бягството си от това токсично място по една или друга причина, както и нанитните зверове от Чумата, покоряваща всеки механичен крайник и всеки чипиран ум. Естествено героят идва тъкмо навреме, за да разбърка манджата от кипнали отношения между тях и да ги тласне към техния неминуем общ край.

Най-закачащият и съществен фактор в играта обаче си остава нейният геймплей. В него The Surge 2 остава вярна на предшественика си, което не можем да разглеждаме като минус, а разширенията не са я счупили непоправимо. Оръжията са повече и по-разнообразни, с което и начините да осакатите враговете си стават повече и по-ефектни. Както винаги ъпгрейдът на собственото ви снаряжение зависи изцяло от това какво ще си вземете от врага: ръка, крак, глава, торс. Някои оръжия вършат по-добра работа срещу конкретни части просто заради attack-pattern-a си. Аз например, през по-голямата част от играта, изпитвах недостиг на части за ъпгрейд на краката, но това се промени, след като взех копието, което може по-прецизно да се насочи с някое тежко комбо към конкретния крайник на врага. Сред голямото разнообразие от импланти има и един, който гарантира, че винаги ще атакувате селектираната част от врага, когато заключите камерата върху него, само че намаля значително нанасяните от вас щети и аз лично сметнах, че не си струва да го слагам. Дори когато влизах в режим на grinding на някоя зона, която съм сметнал за подходяща, избягвах да го ползвам и добавях други импланти, които подобряваха добивките ми от там.

Вариантите за игра в The Surge 2 са няколко, като не са взаимоизключващи се. В нея няма строго дефинирани класове, a какво ще представлявате зависи изцяло от това каква броня облечете, съответно можете да комбинирате парчетата в каквато конфигурация си поискате и да сътворите хибрид между тежко бронирания Пазител и леко бронирания Оператор, ако забележите че някой враг напада специфична част или просто нямате достатъчно енергия за имплант или парче броня. Цялата ви екипировка, с изключение на оръжието, заема енергиен ресурс от екзоскелета ви, който се нарича Core Power. Колкото по-тежка е бронята, толкова повече Core Power иска. Имплантите, които можете да инсталирате в главата на героя, си заемат същия ресурс, съответно се налага да гласите екипировката спрямо нуждите си. При някоя битка с бърз нанитен звяр, може би нуждата ще е от мобилност и съответно от по-леката броня на операторския клас, но пък също така от по-силни удари и повече издържливост, които по-мощните импланти могат да дадат. По същата логика, ако няма друг вариант освен този да се набиете в група врагове с огнехвъргачки, може би е добре да облечете нещо по-тежко, пък макар и по-тромаво, за да устоите на първоначалните им атаки, след което да ги смачкате систематично.

Графиката е добра, без да е нещо революционно, а саундтракът в играта е ненатрапчив и добре разположен спрямо моментите ѝ. И докато геймплеят превъзхожда първата игра, битките с босовете по-скоро отстъпват крачка назад. Нито са толкова предизвикателни, нито толкова разнообразни, което можем да отнесем и към един общ проблем с трудността на играта, както при Blasphemous, например. Завърших първото си изиграване с общо 7 умирания, като по-малката част от тях бяха инцидент, а по-голямата – експеримент. Това в голяма степен удавя геймплейното разнообразие, което играта предлага, тоест можете и да не се възползвате от различните конфигурации на екипировката, а ако сте достатъчно твърдоглави да минете играта точно както сте я започнали, стига да ъпгрейдвате периодично.

В крайна сметка обаче мога да обявя The Surge 2 за сносно продължение, което надгради предшественика си малко, но по правилен начин. Там, където можем да открием предимства, се крият и недостатъци. Играта е човешко творение и като такова също носи своите слабости. Съвършенството е добавена стойност, то никога не е „създадено“, а възниква във взаимодействието между играча и света. Единственото, което създаваме ние, са вместилища за съвършенство и можем само да се надяваме по силата на някой вътрешен резонанс те да се изпълнят.