The Good Place – размисли след финала

The Good Place приключи в началото на 2020 г., с което си отиде и едно от малкото хубави неща в тази година. Колегата Demandred е написал чудесно ревю за първите три сезона, от което се вижда, че сериалът се е справил с началото, остава да видим и дали е успял и в по-трудната задача: да завърши задоволително. Следват спойлери за тези сезона, ако не сте ги гледали и се чудите дали сериалът си струва, отговорът е: да, струва си, и още по-детайлен отговор можете да намерите в ревюто на колегата. А ние с вас да обсъдим края.

 Спойлери за сезони 1-3

The Good Place ме спечели още с факта, че не се притесни да разчупи традиционната формула на комедиен сериал. Обикновено винаги се търси структура, която да позволи множество сезони. Може да е група приятели, които споделят общ апартамент или пък баща, който по някаква причина разказва на децата си за абсолютно всички свои любовни похождения преди да срещне майка им. На Майкъл Шур, създателят на The Good Place, тази формула също не му е непозната. Другите му два сериала Parks and Recreation и Brooklin 99 се развиват в държавна институция и полицейски участък съответно. Разбира се в този тип сериали има сюжетни нишки, които се развиват, героите се променят, но историята винаги е на заден план пред възможността да поставяш героите в забавни ситуации.

На пръв поглед и The Good Place тръгва по този път. Елинор, главната героиня, е попаднала по погрешка в рая, факт, който нарушава космическия баланс и провокира куп неразбории. Сериалът можеше да прекара години изследвайки тази концепция и всички възможности, по които отвъдното може да се счупи, и щеше да бъде поредният много добър комедиен сериал. Вместо това, още в средата на първи сезон, по време когато всички бяха заети да търсят какъв обрат е заложил Нолън в първия Западен свят, The Good Place преобърна собствената си концепция по начин, за който Нолановият високобюджетен събрат можеше само да си мечтае.* Всъщност героите са в лошото място, жертви на иновативен нов план за измъчване на хора, въведен от Майкъл, единственият проактивен демон във вселената*.

Втори сезон започва с четиримата неудачници с изтрити спомени и отново човек би могъл да си помисли, че цял сезон ще бъде запълнен с опити да си върнат спомените, но не. Те разбират, че са в лошото място още в същия епизод, а в следващия преминаваме през над осемстотин вариации на експеримента в рамките на двадесет минути. На този фон едва ли е имало вече изненадани, когато трети сезон отново тотално преобърна концепцията си само да се извърти в неочаквана посока два епизода по-късно. За жалост, недостатъкът на този подход е че няма как да се върти до безкрай и резултатът е, че само след четири сезона историята завърши.

Дали завърши задоволително? Бога ми*, да! Този път главните герои имат възможността да построят свой квартал и да докажат на вселенските сили, че системата с точките е нечестна и че човешката душа е способна да се промени към по-добро. По някакъв начин това е и ремикс на много нишки от предишните сезони. Отново сме в квартала, създаден от Майкъл, но този път има нови хора, жертви на експеримента. Отново имаме опит да докажем, че хората са способни на промяна към по-добро, след проваления опит на главните герои на Земята. Системата е несправедлива, но какво може да се направи? Това е основният въпрос, разискван в този сезон. Един шанс на Земята и след това вечно мъчение или блаженство, справедливо ли е? А ако се прераждаме, но не помним предишните си животи, как бихме могли да станем по-добри? The Good Place изследва всички тези въпроси и дава свои отговори, които са задоволително логични и трогателно човешки.

Комедията впрочем продължава да държи високото ниво от предните три сезона. Това обикновено е труден жанр, в който за жалост, много писатели се изкушават да посегнат към смешното „в момента“, което в наши дни обикновено е свързано с нечий външен вид, сексуална ориентация или полова идентичност, в зависимост от настроенията на обществото. Въпросът е, че живеем в епоха, в която чувството за социална справедливост еволюира много бързо и резултатът е, че този тип комедия остарява също толкова бързо. Впечатлен съм как The Good Place успява да е смешен, без да е на нечий гръб и с изцяло добронамерени майтапи, но същевременно и да остане актуален.

Разбира се огромна заслуга имат и актьорите. Вярвам че няма изненадани, играта им продължава да е на високото ниво на което сме свикнали. Майкъл Шур е доказал, че има страхотен нюх за актьори и ролите, които биха им паснали. Без значение дали са ветерани, или това им е първата роля. Достатъчно е само да спомена Крис Прат от Parks and Recreation, който в момента е много по-известен като Питър Куил от Пазителите на галактиката. В The Good Place редиците на известните оглавява Тед Дансън, който прави ако не ролята на живота си, то поне също толкова добра такава, колкото в Бар Наздраве. Кристен Бел може да говори за сериозно възраждане на кариерата си след Вероника Марс, а за новаците Джамила Джамил и Мани Джасинто предвиждам бляскаво бъдеще – особено Джасинто, който е натоварен с много трудна роля и я отиграва наистина впечатляващо. Следете го това момче. За краткото времетраене на сериала тези персонажи успяват да изградят забележителни и запомнящи се пресонажи. Пригответе си достатъчно носни кърпички за финала, когато трябва да им кажем сбогом.В крайна сметка финалът е безупречен. Рядкост е в днешни дни един сериал да не се изкуши да продължава колкото сезони му отпуснат, разводнявайки се в процеса, но The Good Place е един от тези сериали. Тъжно е, че е само четири сезона, но резултатът е стегната история и разчупен формат, който наистина предлага нещо ново. Това е един сериал, който е направен с много любов, както към творческия процес, така и към човечеството. Финалът на The Good Place се справя с нелеката задача да отговори на въпроси, занимаващи ни от зората на времето, и представя своя версия за това как вселената би трябвало да функционира. Едно наистина страхотно пътуване през всички аспекти на отвъдното, едновременно забавно, но и провокиращо размисли изследване на човешкото битие.