Учени и алхимици, часовникари, пътуващи търговци с шкафове вместо торс, хора-велосипеди, бродиращи монахини, ходещи бради, сенки със свободна воля, механични насекоми и котки (които са също толкова непонятни дори и в нашия свят) впиват поглед в нас или в енигматичните си отражения. Декорите пък обикновено се състоят от повдигаща веждите архитектура, лабиринти от мрачно надвисващи сводове и арки, стълбища, които не водят никъде. Ремедиос Варо театрално повдига завесата и с пакостлива усмивка ни приканва да надникнем в паралелния свят – закономерен и достоверен в своята невъзможност. А ние, хипнотизирани, се чудим и маем дали той е плод на въображението на Ремедиос, или тя с научна педантичност ни показва откритието си.

Ремедиос Варо Уранга е родена през 1908 г. в Каталуния, възпитана от амбициозния си баща и от историите на Жул Верн, Едгар Алан По и Александър Дюма. Със заситено въображение, готово да дава собствени плодове, тя постъпва в Кралската академия по изящни изкуства в Мадрид. Известно време пребивава в Париж, където се сближава с кръга на Андре Бретон и най-вече с поета Бенжамен Пере. Не след дълго обаче Франция е окупирана, а Варо и Пере са принудени да напуснат бушуващата Европа. Отправят се към Мексико, където Варо остава до края на живота си. Изглежда сякаш изкуството ѝ нямаше да е същото, ако беше създадено на което и да било друго място. Животът ѝ там до голяма степен ѝ дава пример за умелото размиване на границата между реалното и причудливото.

Картините на Варо, разбира се, на пръв поглед омайват с таланта, с който са създадени, и с въображението, с което са лакирани. Отвъд тези две неоспорими качества стои един напълно закономерно създаден свят. Почеркът на Ремедиос не може да бъде сбъркан с ничий друг, дори сред тези на сюрреалистичните ѝ съмишленици. За разлика от тях, в платната на испанката може да бъде проследена нишката на светостроенето, което предполага и влагането на доза рационализъм. Още от дете тя се възхищава на трудовете на Айнщайн, Дарвин и на науката като цяло. Варо вярва в близката връзка между света на човека, растенията, животните и този на механичното. Наред с това тя проявява и нестихващ интерес към алхимията, свещената геометрия, вещерското изкуство, I Ching и четвъртото измерение в често сюрреалистичен дух.

Това търсене на магичното в рационалното и vice versa е точката, от която тръгва разказваческата нишка в творчеството на художничката. Картините ѝ имат начало, среда и край и безмълвно примамват към проследяването на историята, която разказват – нещо, което не може да се каже за голяма част от останалите сюрреалисти.

Зад сърцевидните лица, големите очи, малките устни (в повечето случаи извити в енигматични усмивки) на героите на Варо сякаш се крие тайно знание. Често улавяме фигурите, които обитават платната, заети с конспиративни дейности – минават през стени, хранят Луната с лъжица, практикуват вегетарианския си вампиризъм, отвличат дама и я крият в брадите си. Вдъхновението, което Ремедиос черпи от живописеца Джорджо де Кирико, е лесно доловимо в извиващите се павирани улици и високите сводове. Макар и италианецът да използва значително по-ярка и светла палитра, тя си противоречи с чувството на безпокойство, което картините му пораждат. Варо от своя страна пък използва тъмни цветове, но при нея тайнствеността на надвисващите арки не поражда меланхолия, а любопитство. И при двамата живописци метафизичната тематика се разгръща в представата за света като сцена, изобразените фигури често имат еднакви лица и изражения – белег за липсата на идентичност, за известна доза механизация.

Това усещане много ясно може да се улови в картината на Варо Bordando el Manto Terrestre (Бродиране на мантията на света). Платното е едно от най-популярните на създателката си заради едновременно енигматичната си, но ключова поява в романа на Томас Пинчън Обявяването на серия 49. Сюжетът на книгата идеално се вписва в естетиката на Ремедиос Варо с метафизичните си обрати, езотеричните алюзии и конспиративните теории. Картината е ключ към душевното състояние на главната героиня Едипа Маас, която е толкова трогната от изображението на шивачките в кулата, че подозира, че завинаги ще носи в себе си тъгата от момента на съзерцанието му. Сюжетът на романа е поднесен и със съсредоточена езотерична сериозност, и в светлината на абсурда и шегата. Творчеството на Варо се помества именно в тези две състояния.

Една от най-значимите връзки в живота на Ремедиос Варо е приятелството ѝ с Леонора Карингтън, която, подобно на нея, в разгара на войната е принудена да напусне Европа. Двете се срещат в Мексико и творят съвместно до смъртта на Варо през 1963 г. Карингтън също е талантлива художничка и двете сякаш говорят един и същ език в живописта. Леонора е известна и с литературното си творчество, а двете с Варо дори работят по две пиеси, които са предназначени за разпространение между приятелския им кръг в Мексико, но остават незавършени, за жалост. В романа на Карингтън The Hearing Trumpet се появява самата Ремедиос като ексцентричната Кармела, която носи екстравагантна червена перука и подозира всички в конспиративни занимания. Едно от забележителните хобита на Кармела, вдъхновено от интересите на самата Варо, е писането на писма до непознати. Тези писма са част от бедното, но все пак налично, литературно наследство, което испанката оставя.

Да се нарече писателка, би било доста пресилено. По собствените ѝ думи подхожда към думите като към платната си – „Понякога пиша сякаш скицирам“ казва тя. Никога не е имала намерението да публикува текстовете си, които не са много на брой и обхващат споменатите хумористични писма, кратки разкази, доближаващи се до баснята, комични рецепти за отвари, записки за сънища и една безкрайно интригуваща псевдонаучна монография със заглавие Относно Homo Rodans. Последната е подписана със закачливо име на немски учен и проследява археологическа мисия в Карпатите, по време на която е открит непознат до този момент предшественик на homo sapiens. Homo rodans представлява симбиоза между жив организъм и… велосипед! Текстът е типично в стил Борхес, на когото Ремедиос се е възхищавала. Тя пише монографията като придружаваща скулптурата от пилешки и рибешки кости, която създава.

През 2018 г. за първи път се появяват на английски събраните ѝ текстове под заглавието Letters, Dreams & Other Writings.