Соник: Филмът

На 14 февруари 2020 г., близо 30 години след своя дебют, таралежът Соник най-накрая дотича до големия екран. Ако сте прочели статията ми, посветена на бързоногия талисман на SEGA, то вече ви е повече от ясно, че няма как да съм безразличен към този филм. А колкото по-заинтересован съм от дадена лента, толкова повече започвам да се притеснявам какъв всъщност ще е крайният резултат и съм толкова по-склонен да гледам с критично око. Така че нека да го кажа още тук: Соник: Филмът е чудесен!

А като че ли нямаше никакво право да бъде такъв. Първо – говорим си за филм по видеоигра. А добрите такива се броят на пръсти – първият Mortal Kombat, Double Dragon, някой друг Resident Evil… При всички положения обаче за повечето хора подобен тип заглавия са по-скоро guilty pleasure, отколкото нещо друго.  Второ – Соник е игрален филм със CGI герои. Не е като да няма сполучливи хибридни ленти, но това ни казва основно едно – създателите ще сложат някой и друг известен актьор, ще се съсредоточат над тях и съвсем ще забравят кой всъщност е дал името си за заглавие на продукцията. И трето – действието ще се развива на Земята, в наши дни. В повечето случаи това буквално крещи ограничен бюджет и липса на вяра в първоизточника. Но този път това беше като че ли най-малко притеснителното за мен. От една страна, защото на Соник не му се случва за първи път (спомняте ли си Sonic X?). И от друга, защото знам, че ако всичко останало е наред, ще преглътна някак идването на Земята (както го преглъщам с игралния Masters of the Universe). 

След като през 2013 г. Sony Pictures обявиха, че са придобили правата за заснемането на филм по култовата поредица, незабавно ме обзеха всички горепосочени опасения. Които се засилиха още повече, когато през 2017 г. Sony прехвърлиха щафетата на Paramount поради притеснения, че филмът няма да е достатъчно доходоносен. И последва онзи трейлър… Какво се бе случило със Соник? Защо очите му са разделени? Защо краката му са толкова дълги? Защо са се мъчили да го направят „реалистичен“ – та той е СИН АНТРОПОМОРФЕН ТАРАЛЕЖ!! Защо тича на фона на „Gangsta’s Paradise“?! 

Положението беше общо взето „Надежда всяка тука оставете!“. Но естествено в ерата на Интернет никой вече не си мълчи. Последва масово хулене и мрънкане, включително от служители на SEGA (признавам, и аз бях сред тази тълпата от недоволни). Ситуацията напомняше случилото се с Костенурките Нинджа през 2014 г. За щастие, малко по-късно от изявление на режисьора Джеф Фаулър стана ясно, че оплакванията ни са чути и дизайнът ще бъде променен, но всичко това доведе до забавяне на лентата, чиято премиера беше изместена до началото на 2020 г. Нямах проблем да почакам още малко, макар да не вярвах да има драстична промяна в дизайна. 

Най-сетне през 2019 г. дойде новият трейлър и да, това наистина беше Соник! Създателите си удържаха на думата, а Интернет запя друга песен: „Идете да гледате Соник, защото поне веднъж Холивуд ни послуша и трябва да покажем подкрепата си!“

Е, аз пък ще ви кажа друго: Идете да гледате Соник: Филмът, защото е хубав филм! 

Не ме разбирайте погрешно, няма да спечели „Оскар“ за най-оригинален сценарий или нещо подобно. Но още преди да са минали началните надписи личи, че на някого наистина му е пукало! Коментарът ми за филма ще съдържа минимално количество спойлери (вероятно по-малко дори и от самите трейлъри), така че четете спокойно😊. А по-любопитните могат да надникнат и в скритите полета за допълнителни подробности, но ви съветвам да не го правите, ако мислите да го гледате, особено ако сте фенове на игрите.

Историята накратко е следната. Принуден от събития, случили се на неговата планета (която на този етап не е потвърдено дали и тук се казва Mobius), Соник пристига на Земята, в градчето Green Hills (удачно кръстено на първото ниво от оригиналната игра), където прекарва дълго време в четене на комикси за Светкавицата, надпревари със самия себе си и гледане на телевизия през чуждите прозорци.

След като обаче правителствени сателити засичат аномалия, предизвикана от скоростните изблици на таралежа, Пентагонът изпраща гениалния, но нестабилен учен д-р Иво Роботник (Джим Кери) да проучи ситуацията. За щастие, Соник попада и на по-добронамерени хора, като например шериф Том (Джеймс Марсдън) и съпругата му (Тика Съмптър), които ще му помогнат да открие нов безопасен дом, вместо да свърши на масата за дисекции.

Още в първите секунди, било то чрез музиката, обстановката или изненадващите появи, филмът показва, че не го е срам от първоизточника. Не беше изминала и минута, а на лицето ми вече беше грейнала усмивка. Едно от опасенията ми се изпари! А след като Соник пристигна на Земята, изненадващо отмина и второто ми опасение – при все че в лентата участват известни имена, филмът НЕ забравя нито за миг кой е главният герой и сюжетът, макар да развива поддържащите роли, винаги е основно съсредоточен над Соник. А той самият е идеален – Соник трябва да е очарователен и забавен и е такъв във всеки един момент! Характерът на таралежа не само е нацелен с абсолютна точност, но също така е и изключително добре аргументиран и като цяло всички герои, било то добри или лоши, много умело се допълват един друг. В скритото каре споделям няколко примера за илюстрация на твърдението си, но ви препоръчвам да ги прочетете едва след като изгледате филма.  

Соник се крие от малък заради способностите си, губи родителската си фигура в ранна възраст и съответно води много самотен начин на живот. Той копнее за приятели и когато намира такива, иска да преживее колкото може повече неща с тях, което, заедно с вродената му скорост, го прави хиперактивен. Д-р Роботник от своя страна е сирак, който е бил тормозен като малък заради интелекта си. Това го подтиква да го превърне в най-силното си оръжие и да води затворен живот, обграден основно от своите машини. На шериф Том пък не му е достатъчно само да спира движението, за да могат група патета да пресекат улицата – той иска да помага на хората по някакъв съществен начин. Когато пътищата му се пресичат със Соник, двамата взаимно ще си помогнат да открият какво всъщност целят в живота. Нещата са донякъде шаблонни, но както казах, много хубаво се допълват взаимно.

Именно характерът на Соник го забърква в най-различни каши, които водят вълнуващи гонки и много смях. Хуморът е на ниво, няма нищо неподходящо за деца и дори Джим Кери, на когото не съм най-върлият почитател, ми беше забавен. Всичко това е поръсено обилно с намигвания и препратки към дългогодишните почитатели, без обаче да обърква „непросветената“ нова аудитория. Ето няколко примера за фенски препратки:  Соник похапва чили-дог, заема някои класически пози и дори чуваме оркестрални аранжименти на музика от игрите.

Със скромното времетраене от час и половина (не забравяйте да останете и за финалните надписи!), Соник: Филмът поднася едно изключително сърдечно и забавно приключение, подходящо не просто за малки и големи, но и за стари и нови фенове, като същевременно изгражда основите на още много бъдещи истории с появите на Опашатко и племето на Ехидните  и напълно заслужено може да заеме едно от челните места в класацията за най-добри филмови адаптации на видеоигри. 

Чакам продължението с нетърпение!