The Pursuit of William Abbey

Клеър Норт е име, което нашумя в последните години най-вече благодарение на успеха на Първите петнайсет живота на Хари Август. Но макар това да бе първата творба, издадена под този псевдоним, зад него стои автор с огромен опит. Кaтрин Уеб е само на 16 години когато през 2002 г. издава първия си роман Mirror Dreams. Той е приет добре на пазара и от критиците и до 2010 г. тя публикува още седем young adult книги. Когато става на 20, започва да пише – по собствените си думи – „по-зрели творби“ и от нейното издателство ѝ предлагат да започне да ги издава под псевдоним. Под името Кейт Грифин тя публикува шест ърбън фентъзи творби в един и същ сетинг, четири от които са от поредицата за Матю Суифт, започваща с The Madness of Angels, едно от най-оригиналните и добре написани произведения в жанра, на които съм попадал.

Няколко години по-късно Уеб написва Първите петнайсет живота на Хари Август, която е много различна като тематика както от най-ранните ѝ творби, така и от тези на Кейт Грифин, и затова е публикувана с нов псевдоним – Клеър Норт. Това е и името, под което тя издава всичките си творби оттогава насам. Нейната продуктивност като цяло е изумителна – от 2002 г. насам Уеб е издала цели 21 романа, а освен това успява и да завърши успешно средно и висше образование в сериозни институции и след това работи като дизайнер на сценично осветление. Не е никак зле за човек, наскоро навършил 33 години.

Главният герой в най-новия роман на Норт е Уилям Аби, английски лекар, който през 1884 г. се озовава на работа в Южна Африка, по това време английска колония. Там става свидетел на линчуването на чернокож младеж от местните английски големци и не прави опит да го спре. Майката на младежа го проклина и в резултат на това Уилям става обвързан със сянката на убития младеж, която го преследва неотстъпно, и когато успее да стигне до него и да го докосне, това незабавно води до смъртта на човека, който той обича най-много. Докато установи как работи проклятието, сянката убива любимата му сестра.

Но проклятието има и положителна страна – когато сянката е наблизо (на не повече от няколко дни път пеша), той може да усеща най-силните чувства и мисли на хората около него и да познава дали казват истината. Това дава възможност на Уилям да получи предложение от Комитета на Деветнайсетте, свързана с британското правителство организация, занимаваща се с шпионаж и контраразузнаване. Те ще му дадат средствата да пътува из света, за да е достатъчно далеч от преследващата го сянка, а той ще им дава ценна информация, получена чрез своите свръхестествени способности. Уилям приема и в следващите няколко години обикаля голяма част от света и оказва ценна помощ на правителството на Великобритания в имперските му стремежи. Срещата му с ирландката Марго, която има същото проклятие като неговото, но го използва, за да помага на революционна организация да изнудва богаташи, води до постепенно осъзнаване, че неговата шпионска дейност е твърде проблематична морално.

The Pursuit of William Abbey отлично съчетава няколко жанра – в основата си е исторически роман, в който е добавен един фентъзи елемент. Има и откровено хорър моменти, към средата наподобява шпионски трилър, а механизмът на действие на сянката е изследван по строго научен начин от един от основните герои, тъй че има и научнофантастични елементи. Като исторически роман той се справя много добре с представянето на един от лично за мен най-интересните исторически периоди – от 1880 г. до Първата световна война. През него европейският колониализъм достига апогея си, а борбата между едрите капиталисти и наемните работници се изостря значително. Точно това са и две от основните теми, разгледани в романа. Уилям е син на богат банкер и постепенно осъзнава привилегированата си позиция в живота и как с голяма част от своите действия и бездействия спомага за извършването на редица ужасни неща. Но дори и със свръхестествените си способности той години наред съумява много успешно да се самозаблуждава по тази тема.

Това обаче не значи, че романът е механично пренасяне и едностранчиво представяне на модерни политически теми в миналото. Когато са засегнати този род въпроси, това е направено задълбочено и внимателно, без да се стига до нереалистично за историческия период поведение на героите. Анархистите, борещи се срещу едрите капиталисти, при все справедливата си кауза, стигат до редица крайности в своите дейности, които биват показани в цялата им бруталност и са с основна роля в сюжета. Уилям, въпреки способността му да се самозаблуждава и годините му в служба на нечисти интереси, е представен по-скоро положително и с голяма доза емпатия от авторката. Доколкото може да се говори за послание в романа, то далеч не е, че от привилегированите бели мъже от висшите класи не може да се очаква нищо добро, а по-скоро, че самозаблудата е присъща на всички от нас, дори и тези, които могат да четат мислите на околните.

Освен интересната основна концепция и увлекателния сюжет The Pursuit of William Abbey впечатлява и като стил. Въпреки забележителната си продуктивност, Норт е автор, чиято проза винаги е на ниво и този роман не е изключение. Множеството градове и държави, посетени от главния герой в течение на повествованието, са отлично и много ефективно описани. Норт с мярка използва техниката на поток на съзнанието, за да представи поведението на главния герой, когато сянката е твърде близо и той не може да контролира заливащите го чувства и мисли на хората около него. Тя също така съумява успешно да обрисува и характеризира дори и герои, появяващи се само за няколко страници, а Марго, главният женски персонаж в романа, е едни от най-интересните и оригинални герои, на които съм попадал от доста време насам.

Единствената слабост на романа е, че има едни 50-ина страници в средата, които са леко протяжни. Това обаче е компенсирано напълно в последната третина от романа, която е изпълнена с напрежение и обрати и съдържа няколко сцени с изключителен емоционален заряд и въздействие. Препоръчвам на всички, търсещи оригиналност и амбиция във фантастичния жанр, при условие, че са в настроение за нещо по-мрачно и тежко, защото трагичните моменти в творбата никак не са малко.