Game of Thrones, Season 3: Episode 3 – Walk of Punishment

Трябва да призная, че началото на трети сезон на Игра на тронове ме зарадва доста. Въвеждащите два епизода ни разходиха добре през героите, припомниха ни що за свят е Вестерос и защо обичаме да ходим там. За жалост обаче новият Walk of Punishment не ми достави чак такова удовлетворение. Не беше лош епизод, дори имаше няколко доста сполучливи момента, но като цяло не беше нищо забележително.

В предишната серия научихме, че бащата на Кейтлин Старк е починал. Съответно тази седмица присъстваме на погребалната церемония, като междувременно имаме удоволствието да се запознаем с останалите членове на рода Тъли. А те определено не разочароват. Тобиас Мензис, когото феновете на Рим неминуемо ще разпознаят, се претворява в Едмур Тъли – брат на многострадалната лейди Кейтлин. Едмур е интригуващ  персонаж, чиято роля в цялостното история е може би малка, но достатъчно ключова. За краткото си екранно време Тобиас Мензис се справя доста убедително и наистина ми се иска да видим повече от него в бъдещите епизоди. Черната овца (или по-скоро риба) на семейството е Бриндън Тъли – чичото на Кейтлин и Едмур – изигран от Клайв Ръсел. Тук също нямам никакви забележки – Ръсел има силно екранно присъствие и репликите му бяха в пълно съответствие с книжния първообраз. От първи сезон чакам да го видя на екран и след дългото протакане малко се съмнявах, че ще успеят да го направят правилно, но все пак бях приятно изненадан.  Похвала за пореден път заслужава Мишел Феърли, която е толкова харизматична, че просто открадва всяка сцена, дори да няма никакви реплики.

В Кралски чертог играта на тронове продължава да се вихри, а зрителите стават свидетели на изненадващо забавно съвещание на великите умове в столицата. Тивин Ланистър, Кутрето, Варис, Пицел, Церсей и Тирион обсъждат съдбата на държавата, като всеки от тях присъства на съвета по доста характерен и отличителен начин – с реплики, с жестове, с особено знакови намествания на столовете. Хуморът в случая е качествен и определено съответства на стила на историята. Което е повече, отколкото може да се каже за по-късните сцени с Тирион, Брон и Подрик Пейн. Не, че не е забавно е да се чуди човек какво толкова е направил смотаният Подрик, че да заслужи уважението на определена социална прослойка, но все пак ми се струва, че въпросното екранно време можеше да е оползотворено по-добре.

Сцените с Джон Сноу отвъд Вала, които в настоящия сезон ми приличат повече на камеота, по някаква причина не успяват да ме трогнат. Дали е защото Киаран Хиндс не ми се струва подходящ за Манс Райдър, Кралят отвъд Вала, или защото самите сцени изглеждат доста еднотипно, нямам идея. Освен това ми се струва малко странно, че дивите ледени зомбита подреждат конски трупове в сложни форми с изключителна прецизност, подхождаща по-скоро на някоя извънземна цивилизация, но може би в случая пропускам нещо. Към странните моменти от епизода може да добавим и изключително сантименталната и затрогваща раздяла на Аря Старк с абсолютно треторазряден персонаж, чието бъдещо отсъствие иначе не бих забелязал.

Най-радващи обаче са сцените с пленените Бриен и Джайм, както и тези с Денерис отвъд океана. И в двете линии се наблюдава развитие – както откъм сюжет, така и откъм изграждане на взаимоотношенията. Гуендолин Кристи и Николай Костер-Валдау са страхотни актьори, стоят добре един до друг, имат някаква особена химия и диалозите определено им се получават много готино. Емилия Кларк в предишните сезони се справяше с доста променлив успех, но тази година нямам никакви забележки към нея. Натали Еманюел, играеща ролята на робинята Мисандей, с която се срещнахме в премиерата, определено е добро попълнение към екипа и с удоволствие очаквам да видя повече от нея.

С това лицата в епизода не се изчерпват, разбира се. Виждаме и други познати физиономии като Теон, Сам, Станис и Мелисандре. Но на мен ми липсваха някои от любимите ми играчи, например Марджери, Бран и Санса, които тази седмица са пас.

А финалната песен по време на надписите е много яка!