Martial Feats of Comanche Horsemanship Пазителите, S01E02

След като предната седмица колегата Roland въодушевено разказа своите впечатления за началото на сериала по Watchmen, реших да го загледам и аз. По принцип сериалите на НВО ми допадат една идея повече от тези на останалите платформи, защото епизодите излизат постепенно. Това ми дава възможност да не изоставам с гледането спрямо някакви хора, които за една вечер стапят половината (или целия) сезон, да мисля върху съдържанието между сериите и даже да търся фенски теории за това какво се случва на екрана. Знам, че това е доста специфичен плюс и повечето хора предпочитат да имат целия сезон накуп, за да могат да стигнат по-бързо до развръзката, но пък на мен пътят ми харесва повече от последната спирка*.

И така първа серия ни представи една Америка, много по-различна от днешната, и същевременно постави много въпроси пред зрителите. Какво можеше да направи втора?

Снимка: НВО България

Расизмът продължава да е основен лайтмотив на сериала. Епизодът започва с ретроспекция на събития от Първата световна война. Немски самолет разпръсква листовки над цветнокожи американски войници, в които ги призовава да минат на страната на германците. Така и не разбираме дали това, което пише в листовките, е вярно, или не – че германските градове са етнически разнообразни и че в Райха, за разлика от Съединените щати, всички се радват на еднакви права и взаимен просперитет. Но виждаме дискриминация и презрение от белите войници в американската армия и замисления поглед на един от героите от расовите безредици в Тълса от епизод 1.

Връщаме се обратно в „настоящата“ Америка, където маскирани полицаи разследват убийството на техния шериф, а Анджела (Реджина Кинг) е прибрала мъжа в инвалидната количка и засега го крие от всички. Тя го разпитва и не вярва на неговите твърдения, че той е обесил шерифа, но проверява самоличността му. Едва ли някой е очаквал, че той не е детето от началото на първия епизод.* Отново ставаме свидетели на расово напрежение и отново, както и в сцената с полицая от предния епизод, ролите са обърнати – чернокожи извършват полицейско насилие спрямо консервативни бели американци. Тук нещата са допълнително задълбочени, като е направен и поредният реверанс към първоизточника на сериала. Червеното плашило (Андрю Хауърд) – основният инициатор на полицейското насилие в Тълса – се оказва комунист.

Много ми харесва и заигравката как Ричард Никсън – един от най-противоречивите президенти в американската история, е използван, за да подчертае и карикатуризира идеалите на Кавалерията – расизъм, милитаризъм и консерватизъм. В крайна сметка това е президентът със скандала Уотъргейт и основният виновник за забъркването на военните във Виетнам, а във вселената на Watchmen това е и президентът, когото виждаме в пълнометражния филм да се занимава с проблемите с правомощията на маскираните супергерои. От образа, който ни разкриват в сериала, стигам до изводите, че създателите спазват традицията от комикса да не споделят неговите виждания и да го използват по-скоро като карикатура. Тук гетото на бедните се казва Никсънвил, по време на тази серия голямата пластмасова предизборна фигура на Никсън (която вероятно е дала името на Никсънвил) беше определена от един от героите като „вашия идол“, а самата тя е толкова карикатурно изработена, че изглежда като нещо, излязло от Батман се завръща. 

Разговорите между мъжа в инвалидната количка и Анджела водят до някои разкрития. В крайна сметка обаче Watchmen S01 E02: Martial Feats of Comanche Horsemanship* поставя много повече въпроси, отколкото дава отговори. Оказва се, че Анджела не може да вярва на никого и че в Тълса наистина има голяма конспирация, от която ние виждаме само върха. Това се потвърждава и от доста мистериозното изчезване на мъжа в инвалидната количка.

Снимка: НВО България

За да ни шокира още повече с незнанието ни, серията ни показва и още сцени от живота на все още ненаименования Озимандиъс (Джеръми Айрънс). Яздейки около замъка си в класическа поза, той посяга от гърба на коня си да скъса ябълка от дървото и тя се оказва… домат. В следваща сцена Озимандиъс гледа представлението на странните си слуги, които разиграват пиесата, за която говореше в предния епизод – „Синът на часовникаря“. Която всъщност се оказва историята на смъртта и прераждането на Доктор Манхатън. В пристъп на шокираща злодейщина Озимандиъс запалва единия от слугите си (този, който играе ролята на Доктор Манхатън) и го убива. След края на пиесата музикантите свалят маските си и се оказва, че Озимандиъс всъщност е бил напълно прям, когато е казал на мистър Филипс, че той също е реквизит.

Снимка: НВО България

В крайна сметка втора серия продължава да изгражда сюрреалистичния свят на алтернативната Америка. Но всички тези въпроси, оставени без отговори, на моменти ми идват в повече. Хубавото обаче е, че е изпълнена с няколко мотива, които дават възможност за разсъждения. Например часовниците очевидно са много важна част от този епизод, може би и от целия сериал. Навсякъде виждаме часовници и всички от тях посочват няколко минути до полунощ – мотив, който присъства осезаемо и в комикса, и в пълнометражния филм. А какво ще стане, когато часовникът удари полунощ? Надявам се, че скоро ще получим отговор на този въпрос.