Inside No.9

Пътеката от думи ‘съвременен’, ‘британски’, ‘сериал’ и ‘антология’ несъмнено води към заключението Black Mirror. Той заслужава славата и хвалбите, вървящи ръка за ръка с името му, но според мен си заслужи и предимно негативните отзиви, които пети сезон получи. Независимо от това обаче, не трябва да губим надежда, защото пътеката ‘съвременен’, ‘британски’, ‘сериал’, ‘антология’ води и към Inside No. 9. А той по нищо не отстъпва на далеч по-популярния си съвременник.

Първите шест епизода на Inside No. 9 се появяват по BBC Two през 2014 г. Както етикетът ‘антология’ подсказва, всеки епизод представлява отделна история, която има своите завръзка, кулминация и развръзка в рамките на трийсет минути. Допълнителната съставка, която играе и най-важната роля в замисъла на сериала, е неочакваният край. Inside No. 9 е поместен сред редиците на категорията ‘черна комедия’, но това е само малък елемент от корнукопията от жанрове и типове истории, които сценаристите Рийс Шиърсмит и Стив Пембъртън предоставят. Дуото не само впряга въображението си зад камера, а и изпълнява роли във всеки един от епизодите.

Шиърсмит и Пембъртън са преди всичко познати като част от The League of Gentlemen заедно с Джеръми Дайсън и Марк Гатис (да, този Гатис, който по-късно създава ‘почти безизвестния’ Шерлок). Смесицата между комедия, гротеска и хорър, която предлага Лигата, е основен белег на творчеството на двамата англичани и е неизменна част от сюжетите на последният им общ проект.

No. 9 най-често е адресът, на който се развива действието, а то задължително е ситуирано в една стая (което по думите на създателите е пряко повлияно от филмa на Хичкок Rope). Или в случая на първия епизод – в дрешник. Но наративът, който силно разчита на изненадата, очаквано излиза от собствените си граници и така зад No.9 в някои от историите стои не просто извънградска къща, готическо имение, съблекалня или купе на влак, а също и размер на обувка (сезон 3, епизод 5).

Разнообразието от герои и истории е наистина впечатляващо. Вторият епизод на първи сезон например е почти напълно ням, докато двама крадци се опитват да свият картина от богаташка къща под звуците единствено на втория концерт за пиано на Рахманинов. В друг от случаите пък действието е пренесено по време на процес срещу предполагаема вещица през 17-и век.

След първите няколко епизода, когато навлезем в ритъма на сериала, започваме да играем на догадки с историята – какъв ще е обратът този път? В някои случаи умишлено е предоставена възможност за момент да си кажеш ‘знаех си’ победоносно, но в следващия миг всичко се обръща надолу с главата надолу. Последната минута може буквално да смени жанра на епизода. Това носи слава на Inside No. 9 като съвременен наследник на сериали като Tales of the Unexpected, създаден от Роалд Дал.

Честно казано, не очаквах да харесам сериала толкова много. След първите два епизода нетърпеливо ги пусках един след друг, в очакване на нова атмосфера и герои. Липсата на каквито и да било жанрови ограничения е много трудна за осъществяване идея, но сериалът я превръща в един от най-големите си плюсове. Разбира се, не всички епизоди са на едно ниво. Но е изненадващо колко голям процент са истински силните, а слаби на практика няма.

Сезон номер 5 на No.9 трябва да излезе тази есен и с най-голямо нетърпение очаквам шестте нови изненади, които Стийв Пембъртън и Рийс Шиърсмит са ни подготвили.