War of the Ring Second edition

Едва ли има фен на Властелинът на Пръстените, който да не си мечтае за още книги, още филми (да, дори след относително разочароващата Хобит трилогия) и въобще още от вселената на Толкин. Е, скоро ще се преселим отново там с предстоящия сериал на Амазон, но междувременно, освен ако не искаме да гледаме за хиляден път удължената версия на поредицата, добър вариант да се  потопим в любимия свят е играта War of the Ring (Войната за пръстена).

Имаме възможността да помогнем на Фродо да унищожи безценния или да поемем ролята на самия Саурон и да управляваме безкрайните оркски армии до пълното унищожение на Средната Земя. Нещо сравнително рядко срещано в света на настолните игри, тъй като двете страни имат различни условия за победа и огромна разлика в наличните ресурси.

В колекционерското издание можем да се насладим на изкусно ръчно изрисувани фигурки, още по-огромна игрална карта, правила с твърда корица и още няколко дребни подобрения. Тиражът от само 2000 игри за Anniversary Release-а обаче вдига цената за брой от около 70 долара до главозамайващите 400. Днес, няколко години след пускането на този празничен вариант на пазара, това удоволствие ще ни струва около 2400 долара. За щастие обикновеното издание си запазва цената, но от друга страна далеч не се доближава до блясъка на колекционерското. Ниското качество на фигурите си е направо разочароващо, дори като вземем предвид колко голяма е самата игра (обикновено малките игри са с по-качествени материали, защото разликата в цената не е много голяма).

Поемайки контрола над Свободните народи, започваме да подреждаме елфи, джуджета и армиите на Рохан, Гондор и Севера. Това е трудна задача, защото фигурките са почти еднакви и всички са оцветени еднакво, макар и границите по игралното поле да са разделени по цветове. Същото предизвикателство посреща и предводителят на орките на Исенград, Саурон и хората от Изток и Юг. Това би било дребнаво заяждане, ако не беше важна част от някои механики и основополагащо за правилата при включване на 3-ти и 4-ти играч.

Дори без твърдите корици от празничното издание правилата могат да се конкурират с всяка от книгите на Толкин – хем дълги, хем трудни за разбиране. И най-внимателните читатели ще имат нужда от няколко преигравания, преди да спрат да се съветват с книжката по няколко пъти на ход.

След като се преборим с едноцветния пъзел и книгата с правила, все пак стигаме до самата игра, която всъщност предлага доста приятно изживяване. Още с първото хвърляне на уникалните за всяка страна зарове се потапяме във фантастичния свят, познати сцени изникват пред очите ни и следваме задругата по дългия път към Мордор. Огромна свобода за действие с два коренно различни пътя към победа – стандартната военна стратегия или уникалната за играта борба за пръстена. Силите на мрака трябва да завоюват крепости, отговарящи на 10 победни точки, докато Свободните народи печелят при само 4 такива. А при пръстена нещата са познати – да бъде хвърлен в пламъците на Ородруин (Mount Doom) или Фродо да се поддаде на пагубното му влияние.

Истински впечатляваща в War of the Ring е възможността, макар и минавайки през познатата история на Толкин, собственоръчно да изковем съдбата на цялата Средна земя. Задругата може въобще да не премине през мините на Мория, Боромир да загине при провалената обсада на Исенград, а Гандалф Сивия да се завърне като Белия магьосник чак при защитата на Гондор. А може и нищо подобно да не се случи.

Играчът, стоящ зад Задругата и Свободните народи, започва играта с 4 зара, които му позволяват да тегли и играе от две тестета с карти, да придвижва и атакува с армии и да набира нови войници като преди това трябва да „събуди“ обикновените хора за опасността, която ги грози, и да ги въведе във война. За същите действия предводителят на Мрачните армии разполага с цели 7 зара. При различни условия всеки от играчите може да добави допълнителни, но крайната разлика става още по-голяма – общо 6 за Задругата и 10 за орките. Нещата изглеждат по-уравновесени, защото Саурон трябва да отделя зарове, с които да търси Единственият, но това обикновено означава, че Задругата няма да може да се придвижи към целта си или рискува Фродо да бъде покварен.

Използвайки до 6 карти (4 при 4-ма играчи), всеки играч може значително да влияе на разположението на армиите, движението на задругата и коренно да променя изхода от битките. Там обаче се появява нов проблем: огромното разнообразие от карти и ефекти всъщност ги прави почти толкова непредвидими, колкото хвърлянето на заровете. Много от тях изискват определени условия да са изпълнени на игровото поле и също така често полезните в първата част на играта карти после остават най-отдолу на двете тестета, с които всеки разполага, и няма как да се използват пак. Това често се оказва пагубно за един от играчите, като забавя развитието му и дава преимущество на другия.

Придвижването на Задругата не е особено пленително и реално се случва по картата само когато позицията ѝ бъде разкрита от врага (за което има опасност всеки път, когато тя се „мести“), а членовете ѝ са много по-полезни, когато се отделят от Сам и Фродо и се превърнат в могъщи лидери и предводители на армии.

Битките обаче са мястото, където играта наистина блести. Всяка бойна част на армията дава право на един зар при атака до максимум от 5, а всеки предводител – по едно повторно хвърляне. При максимум от 10 единици на територия, 5 на 5 изглежда като добър баланс, но често е по-ценно да имаш резерви, защото след всяка битка има жертви.

Въпреки размера на картата дори само една пълна армия трудно се събира на повечето територии. Има предвидени маркери (само 3) за индикация на армии, без да трябва фигурките да се сместват върху игралното поле, но не помагат много, тъй като почти винаги има повече фракции в конфликт върху картата. Голяма част от картата всъщност е неизползваема територия, и това без да включвам огромна част от западните територии, които остават неизползвани в повечето разигравания. Дори в даден момент всички 205 фигурки да са на масата, по-малко от половината райони ще бъдат запълнени, а и този подвиг е практически невъзможен, тъй като убитите войници на Свободните народи си остават мъртви до края на играта.

War of the Ring дава възможност да преживеем събитията от третата епоха по собствен начин. Въпреки недостатъците феновете на поредицата ще се насладят на изживяването и ще искат още. Когато следваме познатите герои и злодеи, обмисляме стратегии и се молим врагът да не забележи подмолните планове, всяко недоволство изчезва. Остават споменът за величествените битки, напрежението, което продължава да ни държи на ръба на стола, и удоволствието от това да сме в една от най-великите вселени, описвани някога. И така до следващия път, когато започнем да вадим безбройните части от кутията.