Пентамерон, или приказка на приказките

Съвсем наскоро бе издаден българският превод на сборника Пентамерон, или приказка на приказките, чийто автор е неаполитанският събирач на приказки Джамбатиста Базиле. Книгата е наистина ценна, защото съдържа едни от най-ранните записани варианти на много от най-известните вълшебни приказки като Спящата красавица (със заглавие Спящата Талия), Снежанка и седемте джуджета (Слугинчето), Рапунцел (Магданозка), Хензел и Гретел (Ненило и Ненела), Котарака в чизми (Принц Малчо) и Пепеляшка, редом с много други.

Сборникът се състои от четирийсет и девет приказки, съдържащи се в петдесетата, която служи като история-рамка и разказва за меланхоличната принцеса Зоза. Нищо не може да накара Зоза да се усмихне, въпреки непрестанните опити на баща ѝ да намери лек за състоянието ѝ. Единственото нещо, което ѝ доставя удоволствие, е да слуша истории. Останалите четирийсет и девет приказки в книгата са тези, разказани на принцесата, за да я развеселят. „Пентамерон“ в превод от гръцки означава пет дни. Това е именно периодът от време, в който десет разказвачки на приказки се опитват да забавляват Зоза. Разказът за нещастната принцеса съдържа много мотиви, които са доразвити в останалите истории.

Джамбатиста Базиле събира и обработва приказки през 17 век и е един от основните и най-ценни източници за изследователите на вълшебната приказка. Може да се твърди, че той поставя началото на записването на фолклорни текстове и издаването им под името на един автор. Това оказва влияние не само на други събирачи, които малко по-късно се занимават със същото, например Шарл Перо, но също и на тези, които пишат авторски приказки като Вилхелм Хауф и Ханс Кристиан Андерсен.

Културното значение на Пентамерон, или история на историите може да се илюстрира чрез факта, че сборникът е в основата на дейността на най-известните събирачи на приказки и легенди – братя Грим. Противно на славата си като такива, Вилхелм и Якоб всъщност правят нещо съвсем различно – те не събират, а адаптират. Водени главно от националистически подбуди, те взимат мотиви и елементи от текстовете основно на Базиле и на баварския фолклорист Франц Ксавер фон Шонверт и съвсем свободно ги изменят и доукрасяват. Чрез своите първи два тома на сборника Детски и домашни приказки от 1812 и 1815 година, те се опитват да покажат, че, макар и разпокъсан, германският народ е един, а фолклорното наследство е това, което го обединява. Следващите издания на братя Грим са плод на многократни редакции, което променя изходния материал почти до неузнаваемост, като постепенно отпадат елементите на жестокости и кръвопролития в полза на щастливия край. Именно оттук следва и общото убеждение, че вълшебните приказки са предназначени за деца – нещо, което съвсем не е характерно за тях до този момент.

Това е един доста заобиколен път, по който се опитвам да покажа причината, поради която издаването на Пентамерон, или приказка на приказките на български език е нещо толкова страхотно. На страниците на книгата някои от безкрайно познатите приказки успяват да ни изненадат с непредвидени сюжетни обрати. В Пепеляшка на Базиле напълно липсват фея кръстница и тиква, Ненило и Ненела пък, в които бързо ще разпознаем Хензел и Гретел, не се натъкват на къщичка от лакомства и вещица, а на пиратски кораб. Може би най-мрачен изглежда първообразът на Спящата красавица – Спящата Талия, където на мястото на магията на първата целувка присъства жесток акт на насилие. 

През 2015 г. по три от по-неизвестните истории в тома бе заснет филмът Приказка на приказките, който наистина впечатлява с костюми и цялостна визия.

Пентамерон, или приказка на приказките е прекрасен начин читателите да се запознаят с истинското лице на оригиналната вълшебна приказка с всичките на моменти дори шокиращи прояви на жестокост, които са неизменна част от сюжета ѝ.