Създател: Дейвид Бениоф, Даниел Уайз

Сезони: 8

Формат: 6 епизода х 50 мин

В ролите: Питър Динклидж, Николай Костер-Валдау, Емилия Кларк, Кит Харингтън, Софи Търнър, Мейзи Уилямс и др.

Какво правят воините преди битка? Пият, пеят и, ако имат възможност, се… правят любов! Точно това се случва и в Рицар на Седемте кралства – подготвителните минути преди Адът да се отприщи и Белите бродници да атакуват Зимен Хребет.

Обещано ни е сражението в следващия епизод да е грандиозно, невиждано по мащаби за малък екран. Там със сигурност ще се разделим поне с няколко персонажа, които ще паднат в бой с немъртвата армия на Нощния крал, а въпросите общо взето са два – кой точно ще загине в битката, както и кой сред многото кандидати ще се изправи срещу предводителя на бродниците и ще го надвие. Приятелите ми предложиха изключително висок коефициент за Мисандей, така че се надявам любимата на Сив червей да хвърли в шок целия свят (включително и мен) и да затрие Шеф Бродник с диадема от драконово стъкло #GoMissandei.

Целият текущ епизод е съсредоточен върху северната крепост и тишината преди бурята, а изненади общо взето липсват. Хареса ми обаче повече от предишния, защото някои сцени бяха значително по-емоционално заредени и добре изиграни от, да си признаем, често дървените срещи от пилота на осми сезон. Това е и сред най-фийлгуд епизодите в Игра на Тронове въобще, защото под надвисналите облаци всички осъзнават какъв е залогът и застават рамо до рамо – из залите на Зимен Хребет, по бойниците на твърдината, край припукващите огньове. Последните пътници – Джейми, Теон и оцелелите от падането на Вала също се завръщат в дома на Старките и заявяват своята готовност да се изправят срещу олицетворението на Смъртта.

Сериозното раздразнение идва от обичаен заподозрян, Джон/Егон, който решава, че е добра идея да мъти главата на най-могъщия си съюзник шест минути преди сражението за съдбата на целия континент. За никой не е тайна, че нашето момче е с интелекта на средностатистическа гугутка и ако сюжетът не изискваше скръбното му присъствие, щеше да е умирал повече пъти от Берик Дондарион, ала Нищо-не-знам все някак успява да ни изненада с ниските топки, с които продължава да ни замеря. Разбира се, сцената е прекъсната секунди след като Джон пуска бомбата за истинския си произход пред Денерис, докато въпросният многозначително и тъжно гледа леля си, вместо веднага да продължи, че никой не го е еня дали се казва Джон, Егон или Орлин, че тия тъпи титли не му трябват (както повтаря всеки път, когато го питат какво е ял за закуска) и че ще е верен послушко на своята любима до края времето. Между другото, същото „удобно“ прекъсване имаме и по-рано, когато Санса и Дани влизат в конфронтация относно статута на Севера при евентуална победа. Мързеливите сценаристи са мързеливи, какво да правиш…

Ако изключим тези относително дребни изключения, по-голямата част от епизода гъделичка приятно и стопля стомаха. Теон и Санса са прекрасни заедно и го демонстрират дори само с език на тялото и изражения в двете си кратки сцени. Николай Костер-Валдау е на обичайното високо ниво и всяка поява и реплика на Джейми е удоволствие, дори малко се притеснявам, че го гласят за ледения ешафод. Издигането в рицар на Бриен бе превъзходна сцена, а Гуендолин Кристи мина през нея безупречно – гледката на жената-воин и как тя най-накрая получава признанието, което заслужава повече от всеки друг, сияещото ѝ от гордост и радост лице, обърнато към хора, които я ценят и в които няма капка подигравка… абе, така се прави.

Няма как да пропусна и песента на Подрик и монтажа върху нея. Каквито и да ги дробят създателите на сериала в последно време, понякога имаме подобни проблясъци – Подрик запява, камерата се задържа леко върху присъстващите в стаята, потънали в собствените си мисли, а след това продължава към Сам и Джили със спящия между тях малчуган, лицето на Аря, върху което се чудим какво точно четем, топлото съзерцание на Санса и Теон, сбогуването между Мисандей и Сив червей, което чупи сърца и за някакви десетина безмълвни секунди показва повече за персонажите им, отколкото часове фокуси в какви ли не набедени за драми произведения. Минута истинско изкуство, за което съм страшно благодарен.

Е, това е. За всички фенове на Игра на Тронове рогът прозвуча три пъти и даде началото на края.

 

Оценка: 8/10