Voltron: Legendary Defender (сезони 1-8)

Активирайте вътрешните сглобки! Дина-терми включени! Инфра-клетки в готовност! Мега-бластери – старт!

Вероятно всеки гийк изтръпва, като чуе думата “римейк”. Било то от носталгия по детството или неоспоримото съвършенство на оригинала, мисълта, че нов творчески екип ще се опита да вдъхне живот на някой култов филм или сериал, в повечето случаи ни обезпокоява. Това е напълно разбираемо – голяма част от римейковете или се провалят с гръм и трясък, или биват забравени седмици след премиерата си. В други случаи пък новият прочит се оказва адски добър, но корпоративните гении решават преждевременно да му теглят  чертата.

Напълно разбираемо е, че едновременно се зарадвах много и изпитах ужас, когато чух, че Dreamworks ще пускат нов Волтрон, предвиден за излъчване по Netflix. След дългия копнеж по игрален филм (който така и не се случи, вероятно за добро) и разочароващия Voltron Force (който се въртя по Nickelodeon преди 6-7 години) не бях сигурен, че ще понеса още един пирон в ковчега на любимия си аниме робот.

Да видя, да не повярвам! Не само, че Voltron: Legendary Defender успя да просъществува за цели 8 сезона (или 78 епизода), но сякаш направи почти невъзможното – да се хареса на старите кучета, закърмени с оригиналните серии, и същевременно да си спечели хиляди нови почитатели по цял свят.

За тези, които не са запознати с това какво всъщност е Волтрон, вероятно е необходима малко предистория. През 1984 г. сравнително малката американска компания World Events Productions решава да закупи от японското студио Toei три аниме сериала, които да адаптира за западна аудитория. Вместо обаче да ги пуснат поотделно, WEP решават да ги обединят в една по-голяма вселена, в която общ знаменател ще е гигантски робот на име Волтрон. Името ще е едно, но не и роботите – вместо това те ще бъдат определяни като Волтрон от близката, средната и далечната вселена. Въпросните сериали са съответно Armored Fleet Dairugger XV (да се чете като “15”), Lightspeed Electroid Albegas и, по случайно, но щастливо стечение на обстоятелствата – Beast King GoLion. Dairugger се превръща в това, което днес наричаме Vehicle Force Voltron – отбор от въздушен, морски и наземен екип, общо 15 превозни средства, които се обединяват в едно. Albegas, за съжаление, остава само под формата на играчка и така и не получава своята западна адаптация. Това, което се превръща в световен хит обаче, е именно добре познатият и у нас Lion Force Voltron – пет разноцветни лъва, петима смели пилоти и един голям поразяващ меч!

Малко са хората, които веднага да не асоциират името Волтрон именно с механичните лъвове. WEP жъне такъв успех с оригиналната поредица, че поръчва от Toei не само допълнителни епизоди, но и филма Fleet of Doom, в който двата Волтрон-а се срещат. Разбира се, не липсват опити поредицата да бъде възродена и на по-късен етап. В краят на 90-те започва излъчването на Voltron: The Third Dimension (или просто V3D), амбициозна за времето си компютърно анимирана продукция, която продължава историята на оригиналната поредица, с голяма част от същия творчески екип – от сценаристи до озвучаващи актьори. 15-тина години по-късно излезе и Voltron Force – 26 нови епизода, игнориращи събитията от V3D, които обаче разочароваха голяма част от аудиторията. Качеството на анимацията не беше добро, историята така и не беше завършена и много въпроси останаха без отговор.

Така стигаме до Voltron: Legendary Defender, първият анимиран проект, който вместо да служи за продължение, решава да започне начисто – с нови герои, нови дизайни и нова история.

Новият сериал веднага ни запознава с петима млади кадети на Галактическия гарнизон – Ланс, Пидж, Кийт, Хънк и… Широ? Точно така, този път Свен го няма (жалко, тъй като беше любимият ми герой в оригинала). След сблъсък с враждебна извънземна раса, странни улики за древно оръжие, наречено „Волтрон“, и гигантски механичен лъв, петимата се озовават на далечната планета Еръс, пред замъка на принцеса Алура (която в тази версия не е родом от гореспоменатата планета). Разкритията на Алура за същността на Волтрон и за злокобния крал Заркон обединяват петимата младежи в общата им мисия като новите Защитници на Вселената.

Началото беше добро, но далеч от съвършено. Представя ни всички главни герои, разбираме достатъчно за всеки от тях и те имат добри взаимоотношения. Добива се представа за характерите на пилотите и на съюзниците им (като Коран, изненадващо, е удивително дразнещ в тази версия), а дори на космическите мишки е отделен миг да се проявят. Липсва обаче усещането за мащаб, за реална заплаха. Всички говорят за това колко е зъл Заркон, но зрителят няма реална възможност да го почувства сам, нито да разбере защо Волтрон е единствената надежда срещу него. Макар оригиналният сериал да започва с пет свързани епизода, за същото времетраене успява много по-успешно да предаде усещането за безнадеждност у народите, поробени от Заркон, и да разкаже малко повече за произхода на Защитника на Вселената.

За щастие обаче всичко това много бързо се променя. Още в рамките на първия си сезон сериалът започва сериозно да изгражда пълнокръвна вселена, в която всяка раса и всяка планета играе своя роля и приема по различен начин властната ръка на Заркон и бунтовниците, завърнали се с Волтрон. Това развитие продължава до самия край на сериала. Много бързо се вижда, че сценаристите нямат намерение да се придържат към еднотипната формула на класическите серии – Заркон праща Робозвяр, Лъвовете се бият с него безуспешно, сглобяват Волтрон, формират Поразяващия Меч и с един замах спасяват вселената до следващия епизод. Legendary Defender решава да крачи по свой път и макар че резултатът е особено сполучлив, през последните няколко сезона вече няма и помен от усещането на оригинала, което някак обезсмисля отъждествяването с  “Волтрон”.

Разбира се, често виждаме намигвания към феновете. Дизайните са осъвременени, но все още лесно разпознаваеми. Широ, Садак, Дайбазал и редица други са все имена, които идват от японския оригинал Beast King GoLion, някои класически реплики се чуват отново (за разлика от оригиналната музикална тема – голям пропуск, макар и новата да не е лоша).

Волтрон като цяло изглежда добре, но липсва емблематичният герб с кръст (който, по щастлива случайност, присъства в дизайните както на Vehicle, така и в Lion Force версиите на робота). Интересно дали е от религиозни съображения? Много от останалите дизайни обаче ме разочароваха. Почти всичко в тази вселена изглежда гладко и лъскаво – няма и помен от руини на замъци, чиито подземия крият тайни, няма летящи ковчези, които да транспортират робозверове. Много от по-мистичните елементи сякаш са изгубени – дори покойният крал Алфор се явява като компютърен образ, а не като призрак в гробницата си. Това заличава голяма част от чара на оригиналния Волтрон и го превръща в средностатистическо аниме с робот.

Осъвременяването не се ограничава само до визията на сериала. Версията от 80-те понася доста сериозна цензура при прехода си на запад (сцени със смърт, кръв, бичуване и т.н. са обичайни за Beast King GoLion), докато излъчването по Netflix позволява доста по-голяма свобода – няма графично насилие, но залозите са реални и не заблуждават зрителите нито за миг, че във война с подобен мащаб всички ще оцелеят. Наред с това, към своя край Legendary Defender вкарва и малко LGBT елементи (налице и в следващия римейк от Dreamworks – She-Ra and the Princesses of Power),  които предизвикаха доста остра реакция в съответната общност, по необясними за мен причини. Сметнах, че всичко е поднесено доста подходящо и ненатрапчиво и играеше роля за развитието на героите. Творческият екип обаче така се наслуша на хулене, че в последния сезон опита да свръхкомпенсира и лично според мен само влоши нещата.

В крайна сметка хареса ли ми Voltron: Legendary Defender? Ами, да, хареса ми, при това доста. Очаквах нещо различно, надявах се на повече, но не съм огорчен от видяното. Да, различно е, но показва достатъчно уважение към първоизточника. А дори когато страни от него, обикновено го прави много, много добре. Имаше някои изпуснати възможности за по-сполучливо развитие на историята и героите и дори поставяне на основите на евентуален следващ сериал с Vehicle Voltron (макар и за него да има намеци), но пък не може да се угоди на всички. Макар новият Волтрон със сигурност да не се превърна във феномен като филмчето от 80-те, ясно показа, че е имал за цел не просто да рекламира играчки, а да разкаже история. Все пак не завиждам на колекционерите, които си накупиха фигурки на половината пилоти от Playmates Toys и се оказаха с незавършени колекции, поради простата причина, че останалите така и не излязоха (от личен опит обаче ви казвам, че техният Classic Voltron ’84 не е за изпускане!).

Ако още от деца сте запалени фенове, не мисля, че новата интерпретация ще ви подразни, напротив. Ако пък тепърва се запознавате със Защитника на Вселената – той има какво да предложи и се надявам  да ви грабне истински.