The Umbrella Academy What part of "the future" do you not understand?

Преди да започна, едно признание – супергероите никога не са ми били особено интересни. Не ме разбирай погрешно. Няма как да си затворя очите пред вдъхновяващия елемент на историите за свръхестествени сили и форми. Да се рееш в небето като Супермен, да се бориш за справедливост заедно с Батман, да владееш гения на Тони Старк, да опитомиш истината с ласото на Жената чудо, да скачаш от небостъргач на небостъргач рамо до рамо със Спайдърмен – да водиш живот на съвременен месия, изглежда като всичко, за което би мечтало всяко дете и което тайно би сънувал всеки възрастен… нали? Не и за мен. Подозирам, че влакът на ексцентричните ми интереси, който през годините препуска от крайност до крайност, е дерайлирал някъде точно преди супергеройската спирка, защото до съвсем наскоро почти всичко, което виждах в съзвездията на DC и Marvel, бе студен блясък и то в най-добрите случаи.

Този сериал е направен за хората, които са безразлични към жанра, но тайно се надяват на изключение. Хората, които не обичат супергерои.

Да превъртим лентата назад до 1-ви октомври 1989 година. В един и същи ден 43 жени в различни краища на света забременяват, износват и раждат в рамките на минути без каквато и да е (видима) връзка помежду си. Седем от мистериозните бебета биват откупени и осиновени от богат ексцентричен джентълмен, Сър Реджиналд Харгрийвс (изигран от Кълм Фиор), и израстват в огромното му имение под грижите на иконома, мъдрото говорещо шимпанзе Пого (озвучен от Адам Годли), и невероятно хуманоидния робот Грейс (Джордън Клеър Робинс), когото всички наричат просто „мама“. Шест от децата са надарени със свръхсили, които Сър Харгрийвс се заема да усъвършенства чрез обучение и желязна дисциплина. Едва няколко години след необичайната си поява цветното семейство се превръща в екип свежи и смъртоносни пазители на обществото. Запознай се с The Umbrella Academy!

Номерирани от едно до седем за удобство, героите представляват пъзел от несъвместими части, които всъщност успяват да се сработят доста успешно. Или поне това е планът. Правилото у дома е правилата първо, удоволствията – евентуално. Личните имена идват по-късно и някак между другото. Номер Едно, Лутер (Том Хопър) притежава чудовищна сила. Диего, Номер Две (Дейвид Кастаньеда), умее да хвърля ножове с фатална точност. Способността да подчинява хората на волята си чрез „слухове“ прави Номер Три, Алисън (Еми Рейвър-Лампман), един от скритите козове на групата. Чувствителният Клаус, Номер Четири (Робърт Шийхън), е телефонна централа за връзки с отвъдното, а Номер Пет (Ейдън Галагър), който така и не получава друго име, скача във времето и пространството с лекота. Преди преждевременната си смърт Бен, Номер Шест (Джъстин Х. Мин), е познат като „The Kraken“ заради способността си да се превръща в такъв. Изглежда, че единствено Номер Седем, тихата Ваня (Елън Пейдж), не притежава никакви сили и вместо да тренира бойни изкуства и да предотвратява банкови обири с братята и сестра си, тя остава вкъщи, учи и свири на цигулка. Години по-късно, когато пътищата им се разделят, излиза книгата ѝ за живота като аутсайдер в The Umbrella Academy. Как се приема това от останалите членове на семейството? Меко казано, критично.

Не след дълго един по един всеки от седмината вдига ръце от цялата тази супергеройска работа и се изнася, късайки връзки с останалите. Верен до край на баща си, Лутер буквално заживява на Луната без да задава излишни въпроси, Алисън гради кариера в актьорските среди, Клаус прекарва дните си в опити да се задържи възможно най-малко трезвен, Диего мие пода в боксов клуб през деня и повече пречи, отколкото помага на полицията през нощта, а Ваня бавно се скрива от публичното око, за да се посвети на музиката. Единствено Клаус има директна връзка с Бен и той като че ли не прави нищо интересно, а къде… кога е Номер Пет, никой не е чувал от години.

Събитието, което ги събира отново заедно в наши дни и дава начало на сериала, е смъртта на бащата. Чрез серия от флашбеци, които продължават през всички десет епизода, характерът на Сър Реджиналд Харгрийвс малко по малко ни се разкрива. Треньорски умения? Почти професионални. Бащински инстинкт? Нулев. Нанесени травми? Безброй. Нищо чудно, че погребението му е неловко и наситено с многозначително мълчание, цинични реплики и дори разменени юмруци. Времето прекарано заедно напомня на всички за истината и изглежда никой не се разбира с никого, а най-малко – със себе си. На всичкото отгоре мама се държи сякаш нищо не се е случило, монокълът на татко липсва, а Клаус така и не успява да изтрезнее достатъчно, че да се свърже с духа му. Въпросите без отговори започват да се трупат.

Напрежението ескалира до пълно объркване с появата на огромно електромагнитно поле, от което изскача… Номер Пет. Външно брат им изглежда като хлапе на не повече от тринадесет години – възрастта, на която изчезва безследно, – но твърди, че съзнанието му е на петдесет и осем, а той самият идва от бъдещето. Малко след погребението и първата екшън сцена, Пет разкрива истинската причина за завръщането си, скелето на целия сюжет: Апокалипсисът настъпва след осем дни и само The Umbrella Academy може да го спре. Единственият проблем? Май на никого не му пука достатъчно.

Сякаш това не стига, буквално часове по-късно по петите му хукват двойка телепортиращи се асасини, въоръжени до зъбите и скрити зад карикатурни цветни маски – Хейзъл, изигран от Камерън Бритън, и Ча-Ча, в чиято роля се превъплъщава номинираната за Оскар Мери Джей Блайдж. Връзката между тях е дълбока и турбулентна – ако очакваш типичната безчувствена бруталност на наетите убийци, приготви се за изненада. Всяка случка, която се развива между тях, служи, за да затвърди отново и отново, че сърцето е по-фатално от автомата.

Тук се крие разковничето за невероятния успех на продукцията.

На пръв поглед, това е една отлична комикс адаптация. Създателите, Джерард Уей, познат още като вокалиста на рок групата My Chemical Romance, и художникът Габриел Ба, следят зорко качеството от позициите си на изпълнителни продуценти, заедно с Джереми Слейтър и сценариста Стийв Блекман. Прост и неангажиращ там, където другите дълбаят ненужно, ловко изобретателен и свръхдраматичен в моментите, които останалите замазват, сюжетът изненадва с нестандартни завои, които се превръщат в негови съществени пластове. Кинематографията изразява изтънчено и изчерпателно същественото за всяка сцена – началните десет минути от първи епизод те грабват и въвличат с контраста в местоположенията на всеки от героите. Великденските яйца за посветените фенове са много, но са достатъчно деликатни, за да не ощетят незапознатите. Актьорите споделят не само разнообразни репертоар, етническа принадлежност, сексуалност и възраст, но и очевидна химия и горещо удоволствие от работата заедно, което си личи в играта им.

Но на второ гледане нещата стоят малко различно. Основните елементи на супергеройска история са там, колкото да маркират жанровата територия. Това, което прави The Umbrella Academy различен, е, че това не е история за супергерои – това е история за разбитите части на едно семейство, оцеляло след историите за супергерои, и за живота като аутсайдер в собствената си кожа. Това е история за седем души, които правят всичко възможно да не са супергерои. И както всички, които бягат от себе си, неволно се завръщат именно там по най-катастрофалния начин. Да спасяваш света е доблестно начинание, но какво значение има това за шепа тийнейджъри, които никога не получават добра дума от човека, който ги възпитава? Как да имаш доверие в хората, когато най-разбраното отношение, което получаваш в живота си, идва от робот и маймуна? За какво ти е славата на най-силния мъж на света, ако живееш на Луната в пълна изолация? Вярваш ли на собствените си твърдения, когато всички около теб са манипулирани да се съгласяват с тях и искреността е необходима пречка?

Дълбоката хуманност на героите се проявява в странни и неадекватни моменти, често твърде късно, но истинският живот не те пита кога си най-готов да се почувстваш триизмерен. Връзката между всяка двойка те кара да се замислиш колко по-добре биха били нещата, ако специалните сили и обстоятелства не съществуваха. Емпатията е неизбежна, защото нямаш чувството, че героите могат да се справят с всичко, което им излезе насреща, напротив – своеобразните им недъзи са ясно дефинирани. Всеки един от тях е толкова нефункционален, че самата комуникация е цяло чудо и това няма общо с факта, че тази алтернативна вселена изключва съществуването на мобилни телефони.

Ала в редките моменти, когато някой изобщо чува истински другия, свързването помежду им представлява крехка и скъпоценна нишка, която не оправдава загубата, но помага неимоверно за живота след нея; последиците от това са мащабни и непредвидими – като да опазиш цвете насред пясъчна буря. Или като да предотвратиш Апокалипсиса в рамките на осем дни. И ако някога си се чувствал сякаш най-силната част от теб е едновременно и най-големият ти недостатък, гледай The Umbrella Academy. Гарантирам, че ще разбереш как да използваш и двете.