The First

The First излезе през септември миналата година и получи смесени отзиви. Историята му се разиграва в недалечното и неособено фантастично бъдеще – домовете и автомобилите изпълняват най-разнообразни гласови команди, виртуалната реалност е достъпна през (почти) обикновени очила, президентът на Щатите е жена, на екологичните проблеми все още не се обръща нужното внимание, а хората са стъпили за втори път на Луната*. Логично, човечеството обръща поглед към следващото завоевание на космическия фронт – Марс.

Първи епизод ни запознава с трагедия, на която не ставаме свидетели за пръв път: ракетата на първата експедиция към Марс експлодира . Авторите са се погрижили да сме достатъчно дистанцирани от това събитие в началото, но после ни захвърлят в дълбините на произтеклата от него човешка драма. Така все повече ни откъсват от фантастичното, което в The First заема по-скоро вторична, поддържаща функция. Не само защото историческият период не е толкова отдалечен (следователно функционално отчужден) от нашия, но и защото вместо върху Марс фокусът на сериала пада върху изследването на човешките сили и слабости.

The First е като познат човек, когото сме видели през прозореца. Навярно знаем накъде отива, но все пак можем да се насладим на походката му. Самото заглавие символизира не толкова първите хора, които ще стъпят на повърхността на Червената планета, а първите опити на човека да надскочи себе си. Да трансформира своя светоглед. Първите му стъпки към по-ефективна колаборация, за да съумее да устои на житейския (марсиански) вихър, който носи ако не унищожение, то със сигурност поне драстична промяна. В този смисъл Марс е алегория на болката, на конфликтите и изпитанията, през които всеки преминава, за да постигне своята изключителност. Сериалът се опитва да ни каже, че качествата, необходими за оцеляване, не могат да бъдат придобити и чрез най-интензивната тренировъчна програма за астронавти, защото са от друг характер. Всеки ги носи в себе си, но не всеки ги е отключил. Неспособността за адаптация би била равносилна на смърт, а в най-добрия случай можем да я наречем застой.

В такова положение ни е разкрит героят на Шон Пен – Том Хагърти. Той е командирът на експедицията към Марс, но в началото на сериала е лишен от поста си, заради конфликт с изпълнителния директор на космическата организация Vista, Лаз Инграм (Наташа Макелоун – Соларис, Californication). Том се намира в състояние на душевна безтегловност, с което се бори по единствения възможен за него начин: отдава се на навиците си. Още в това начало имаме завършен негов профил. Той просто не може да бъде нещо друго освен астронавт. Конфликтът между Том и Лаз обаче заема централна роля само в началото – зрелите герои го разрешават изненадващо бързо. The First предлага и други подобни моменти по време на 8-те си епизода. Заиграва се като трикстър с очакванията ни, но без да си поставя за цел да ни смайва с обрати.

Основната сюжетна линия е доста обикновена. В общи линии ставаме свидетели на сформирането на втора експедиция към Марс, което отнема много месеци. На макро-ниво линейността е запазена, но авторите може би са усетили, че и малките истории, които движат голямата напред, не са далеч от ръба на баналността, затова са избрали да ги представят нелинейно. По този начин дори да не са особено интелектуално предизвикателни със съдържанието на разказа си, то поне будят интерес с формата му.

В първите два епизода The First е сравнително фокусиран и темпото е добро, ала в трети нещата се преобръщат с главата надолу. Там сериалът внезапно се разпростира върху целия екипаж на втората експедиция и започва да се занимава с изграждането (или пък деконструирането) на персонажите им. Всеки е изправен пред собствени проблеми, провокирани или влошени от общия – опасността на междузвездното пътуване. Въпреки това не намерих сили да им симпатизирам. Сцените им не бяха зле написани, нито пък зле изиграни, но ги почувствах като пълнеж – най-вече поради тяхната баналност.

Дори централната драма в The First: конфликтът между Том и дъщеря му Денис (Ана Джейкъби-Херон – Stranger Things), е на границата с баналното. Той се върти около класическата трагедия за любов между моряк и жена, която остава да го чака на сушата, но в съвременен вариант. В този смисъл определено актьорските изпълнения изнасят напред сериала. Именно те компенсират недостатъка, който според някои хора би могъл да е огромен. Но ако сме по-смирени и не така цинични, ще признаем, че баналността дебне отвсякъде. Аз вече бях готов да я простя на The First, когато внезапно открих, че отвъд нея всъщност се крие доста добре разказана история.

Структурата на сериала е нож с две остриета. Тя е силно експериментална, което на места може да е проблем (преходът от втори към трети епизод, където рязко се загуби част от обаянието на историята), но другаде авторовата смелост събуди адмирациите ми. Като например в покъртителния (в добрия смисъл) пети епизод, който е изцяло концентриран върху вътрешните преживявания на Денис и е изпълнен с ретроспекции към семейното минало. Той е като черна дупка, като окото на марсианския вихър, след който останалите епизоди се гледат с други очи и от който те предлагат така желаното бягство и убежище.

В своята цялост The First носи архетипната наративна структура – начало, падение, възход, край, преведена на „езика“ на сериалите, според мен сравнително сполучливо. Това спомага и за оформянето на свързаността между героите в ума на зрителя. За възприемането им като части от единно цяло, въпреки различните роли, с които обслужват това единство.

Лекотата, която струи от част от сцените (например преговорите между сенаторите за финансиране на проекта и интервюто за „Таймс“ на Лаз Инграм), несъмнено се дължи на опита на Бо Уилимън с House of Cards. Въобще, The First e майсторски написан. Понякога изглежда изключително „сбит“, но тази му сбитост, за разлика от много съвременни продукции, не води до усещане за прибързаност, а само доказва вниманието, с което е третиран сюжетът. Предполагам обаче, че истинска стойност в сериала ще видят най-вече по-чувствителните хора, както често е случаят с драмите.

The First може да не е безгрешен, но е повече от приличен. Очевидно обаче е отнел твърде много от безценното време на публиката, преди да се изнесе в космоса. Поради „заземения“ си сюжет е спрян и едва ли ще види някога втори сезон.

Ницше казва, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, но важи ли това за героите на The First? Сдобиха ли се те с вътрешната, диамантена твърдост, така необходима, за да устоят на Марс? Излязоха ли те по-силни от изпитанията си, или отново са стъпили върху поредната пропукваща се плоча (особено Денис, защото възрастните доказаха силата си неведнъж)? Такива и други въпроси се въртяха из главата ми, когато приключих The First.

Уви, няма да получим отговори. Поне не и от тази история.